Решение № 2968 от 12.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2968 гр. Пловдив, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330103459 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Е. И. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 9532.72 лева –главница, 1056.87 лева – редовна лихва за периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 208.86 лева – санкционна лихва за периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.05.2015 г. до окончателното плащане, както и 218.37 лева – разноски по делото и 468 лева – юрисконсултско възнаграждение , за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано *** ***.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС в полза на Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Въз основа на изпълнителния лист е образувано *** ***. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист. Вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия. Излагат се твърдения, че цесията не е породила действие спрямо ищеца, доколкото не му е съобщена. Наред с това се твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Излагат се твърдения, че заповедта по чл.417 ГПК е влязла в сила на 31.10.2015 г..

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основателност. Излагат се доводи, че е сключен договор за цесия за процесните вземания, в който са обективирани всички вземания, цесията е съобщена на ищеца в хода на *** производство. Наред с това счита, че няма пречка цесията да бъде съобщена и в настоящото производство. На следващо място се твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не е 1 бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Давността е прекъсвана. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже, че е сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера.

С определение от 25.05.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в полза на Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 9532.72 лева –главница 1056.87 лева – редовна лихва за периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 208.86 лева – санкционна лихва за периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.05.2015 г. до окончателното плащане, както и 218.37 лева – разноски по делото и 468 лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано *** ***. Не се спори, че Заповедта по чл.417 ГПК е в сила от 31.10.2015 г.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане и съобщена ли е цесията на ищеца - длъжник.

Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото произтича от договор за кредит, сключен с Банка „ДСК“ АД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.

№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.

Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че 2 вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на ***.

Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в *** производство давност не тече.

В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в *** давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.

В случая изпълнителното дело по процесния изпълнителен лист е образувано след постановяване на цитираното Тълкувателно решение, с молба от взискателя от 30.09.2015 г., поради което са приложими неговите постановки.

Молбата за образуване на *** дело от взискателя от 30.09.2015 г. /л.1 от Приложение № 1/ прекъсва давността и перемпцията, доколкото с нея е направено възлагане на *** по смисъла на чл.18 ЗЧСИ и е поискан конкретен изпълнителен способ, запор на трудово възнаграждение и дялове в търговски дружества, опис на имущество на длъжника.

Следващо изпълнително действие, предприето срещу длъжника, което е от естеството си да прекъсне давността за вземанията по изпълнителния лист е конституирането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател по *** делото с разпореждане на *** от 24.10.2016 г. /л.20 от Приложение № 1/.

По силата на цитираното по-горе ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС присъединяването на взискател за същото вземане води до прекъсване на давността. В този смисъл е и решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., I V ТО на ВКС, с което е прието, че конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността.

С Разпореждане от 28.10.2016 г. на *** /л.31 от Приложение № 1/ е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като съобщение е изпратено до работодателя, с което също е прекъсната давността и перемпцията, макар и да не е връчено, доколкото това се дължи на независими от взискателя причини – невъзможност да се открие актуалния адрес на фирмата.

След тази датата не са извършвани действия на изпълнение по посоченото *** дело.

С Постановление от 15.09.2020 г., по искане на взискателя и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, *** е прекратил *** /л.42 от Приложение № 1/

С молба от 27.10.2020 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал образуване на ново изп.д., въз основа на процесния изпълнителен лист, в която е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор на банкова сметка на длъжника в конкретно посочена банка /л.1 от Приложение № 2/, с която молба съдът приема, че е прекъсната давността.

Запор е наложен с разпореждане на *** от 30.11.2020 г. на сметките на длъжника в банка „ДСК“ АД /л.19/, изпратено за връчване, останал неналожен поради липса на банкова сметка на длъжника в посочената банка. С разпореждането на *** за налагане на запора, съдът приеме, че е прекъсната давността, доколкото е предприето действие по изпълнение, макар и да не е успешно, доколкото е по независещи от взискателя и *** причини.

С разпореждане на *** от 13.08.2021 г. /л.26 от Приложение № 2/ като взискател по делото, за вземанията по процесния изпълнителен лист е конституиран ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по негова молба, с което отново е прекъсната давността, като със същата 3 молба са поискани и конкретни изпълнителни действия.

С молба от 18.10.2021 г. новоконституирания взискател е поискал извършване на конкретно изпълнително действие, с което отново е прекъснал давността за вземането /л.42 от Приложение № 2/

С разпореждане на *** от 16.11.2021 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника /л.50-54 от Приложение № 2/, с което отново е прекъсната давността.

С оглед всичко изложено съдът намира, че взискателя не е бездействал в изпълнителното производство, регулярно са искани изпълнителни действия и такива са предприемани от съдебния изпълнител, които са препятствали настъпването на перемпцията и оттам давността на вземанията.

В случая не е приложима разпоредбата на чл.112, ал.1 ЗЗД /в сила от 02.06.2021 г./, съгласно която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Посочената разпоредба не се прилага за заварени случаи, доколкото в тази разпоредбата на пар.2 от ПР на ЗЗД е обявена за противоконституционна.

Разпоредбата на чл.112,ал.1 ЗЗД е приложима за вземанията станали изискуеми след влизането й в сила, тоест началният момент на абсолютната давност в случая започва да тече от 02.06.2021 г.

На следващо място съдът не споделя доводът на ищеца, че цесията не е породила действие за него, доколкото не му била съобщена. Действително няма данни по изпълнителните дела цесията да е била съобщена на длъжника, но с отговора на исковата молба ответникът е представил договора за цесия сключен между банка ДСК и ОТП Факторинг, и този сключен между ОТП Факторинг и ЕОС Матрикс, касаещи процесните вземания. Представено е приложение № 1 към всеки един от договорите за цесия, в които са индивидуализирани вземанията, които се прехвърлят по основание, размер и кой е задълженото лице, посочен е номерът на договора за кредит /л.32 и л.60/. В договорите за цесия е посочено, че приложението е неразделна част от договора. Представено е и Уведомление за извършеното прехвърляне, изходящо от цедента ОТП Факторинг /л.35/.

Представено е и Уведомление от ОТП Факторинг, като цесионер на вземането на банка ДСК за прехвърлянето му /л.27 от Приложение № 1/, както и пълномощно от банка ДСК, с което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане /л.24 от Приложение № 1/, с които ищцата надлежно се е запознала. С връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, съдът приема, че на ищцата е съобщена цесията, което обстоятелство се преценява от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК.