Решение № 2566 от 18.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2566 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20241100508413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 9393 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 71346/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, с което са уважени изцяло предявените от ищеца Л. С. Ч. срещу ответника “Ел Би Булгарикум“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове, като е обявена за недействителна на основание чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ, клаузата на т.7 от Трудов договор № 519/08.08.2023 г, сключен между Л. Ч. за изпълнение на трудовата функция директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни дейности”, съгласно която трудовият договор се сключва за срок до завръщането на отсъстващия титуляр -Д.Т.Р., на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. С. Ч. от длъжността директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни дейности в “Ел Би Булгарикум” ЕАД, извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ със Заповед № 172/20.11.2023 г. ,на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Л. С. Ч. е възстановен на длъжността заемана преди уволнението директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни дейности в “Ел Би Булгарикум” ЕАД и на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. С. Ч. сумата от 27 551, 70 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.11.2023 г. – 20.05.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3500 лв. – адвокатски хонорар.

Въззивникът- ответник “Ел Би Булгарикум“ ЕАД заявява искане за отмяна на 1 обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимите материално правни норми, както и в нарушение на процесуалните правила. Заявява съображения и за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилна преценка от първата инстанция на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят поддържа, че трудовото правоотношение със служителя Д.Р. не е било прекратявано, поради което и клаузата в сключения с ищеца Л. Ч. трудов договор, предвиждаща че същият е със срок на действие до завръщане на титуляра – Д.Р., не е недействителна. Счита, че дори и трудовото правоотношение със служителя Д.Р. да се приеме за прекратено, то това обстоятелство само по себе си не води до трансформиране на срочното трудово правоотношение с ищеца в безсрочно такова, доколкото такава воля не е изразена от страните по трудовия договор.

Наред с това поддържа и че първионстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на предприети действия по представените своевременно – в срок писмени доказателства от негова /на ответника/ страна с молбата му от 09.04.2024 г. , които не са приобщени към доказателствения материал по делото и като последица от това – не са взети предвид при постановяване на обжалваното решение. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение е постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият – ищецът Л. С. Ч. оспорва жалбата като неоснователна по съображения развити подробно в писмения отговор по чл.263,ал.1 от ГПК. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящата инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

По иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен, като установяването на тази недействителност се реализира само по съдебен ред, освен при изрично предвиденото изключение в ал.2, изр.2 на чл.74 от КТ. С разпоредбата на чл.74,ал.4 от КТ е предвидена и правната възможност по реда на ал. 2, изр. 1 на чл.74 от КТ да бъде установявана недействителността само на отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или 2 предвиденото в колективния трудов договор.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция , с които е мотивирана основателността на предявения иск по чл.74,ал.4, вр. с ал.1 от КТ , с предметобявяване недействителността на клаузата на т.7 от Трудов договор № 519 от 08.08.2023г, сключен между ищеца и ответника, с която е установен срок на действие на трудовия договор, с който ищецът е назначен на длъжността директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни дейности” - до завръщането на отсъстващия титуляр -Д.Т.Р..

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, включително и приетите по реда на чл.266,ал.3 от ГПК във въззивното производство лични трудови досиета на ищеца Л. Ч. и третото лице Д.Р. се установява, че на 21.10.2022г. между ответника и третото лице Д.Р. е сключен трудов договор за неопределен срок № 476/21.10.2022 г., по силата на който третото лице е назначено на длъжността “Директор административни дейности” в Отдел “Административни дейности и транспорт”, код по НКПД: 12197001. С предизвестие от 21.02.2023г., отправено от ответника-работодател – до третото лице, получено на същата дата /21.02.2023г./ третото лице е уведомено, че трудовият му договор се прекратява на основанието по чл.328,ал.2 от КТ – поради сключен нов договор за управление на ответното предприятие с изтичането на 3 месечен срок на предизвестие. Със заповед № 27/21.02.2023 г., считано от 22.02.2023 г. трудовият договор между ответника и третото лице Д.Р. е прекратен на основание чл.328,ал.2 от КТ, без да е спазен срокът на предизвестието, за което ответникът постановил на третото лице да бъде изплатено дължимото обезщетение. Заповедта за уволнение по чл.328,ал.2 от КТ е връчена на третото лице Д.Р. на 21.02.2023г.

Със Заповед № 34/27.02.2023г. на законния представител на ответното дружество в срока по чл.344,ал.2,изр.1 от КТ заповедта за уволнение на третото лице Д.Р. е отменена, а представеното предизвестие с изх. № Е-159/21.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е оттеглено като незаконосъобразно - отправено от лице без представителна власт и на недействително правно основание. По делото не са представени доказателства тази заповед да е доведена до знанието на третото лице преди 14.11.2023г. При липсата на доказателства заповедта, с която е отменена заповедта за уволнение, да е доведена до знанието на уволнения служител, съдът приема, че с отмяната на уволнителната заповед трудовото правоотношение между ответника-работодател и третото лице е възстановено, но стабилизирането му е поставено в зависимост от волята на третото лице-служител.

Трудовото правоотношение между този служител и ответното дружество съществува във „висящо“ правно положение, доколкото ако служителят заеме длъжността в 14 дн.срок по чл.345,ал.1 от КТ , съществуването на трудовото правоотношение с ответника се стабилизира, респ.- ако длъжността не бъде заета от служителя в посочения законоустановен срок, по силата на закона настъпва прекратяване на трудовото правоотношение. Срокът по чл.345,ал.1 от КТ започва да тече за служителя от момента на уведомяването му от страна на работодателя за постановената отмяна на уволнителната заповед, а в хипотезата, при която 3 уволнението е отменено с влязло в сила решение- този срок започва да тече от момента на получаване на съобщението на съда по чл.345,ал.1 от КТ. При липса на надлежно връчено съобщение от страна на работодателя за постановената от него отмяна на уволнителната заповед , респ.- при липса на редовно връчено съобщение от първоинстанционния съд по чл.345,ал.1 от КТ в случай на съдебна отмяна на уволнителната заповед като незаконосъобразна, 14 дн.срок по чл.345,ал.1 от КТ може да започне да тече само в хипотезата, при която служителят се яви пред работодателя и заяви искане да започне работа или по друг изричен начин /напр. с писмена молба / служителят заяви ясна воля пред работодателя, че желае да се върне на работа. Именно в този смисъл е и произнасянето със задължителното за настоящия съдебен състав ТР № 3/ 02.12.2021г. по т.д.№ 3/ 2019г. на ОСГК на ВКС. До момента на връчване на съобщението от работодателя/съда, респ.- до момента на явяване на служителя за работа или ясно и изрично демонстриране на волята му пред работодателя за започване на работа, срокът по чл.345,ал.1 от КТ не тече, а възстановеното трудово правоотношение в хипотезата на отмяна на уволнителната заповед по реда на чл.344,ал.2, предл.1 от КТ, респ.- в хипотезата на отмяна на уволнителната заповед по реда на чл.344,ал.1,т.1 от КТ остава висящо. В конкретния случай по делото не се доказва третото лице Д.Р. да е уведомен за отмяната на уволнителната му заповед , /което има за правна последица възстановяване на трудовото му правоотношение с ответника за процесната длъжност / , поради което съдът приема, че трудовото му правоотношение е съществувало в състояние на „висящност“ от момента на отмяната на уволнението до датата 14.11.2023г., когато от третото лице е подадено заявление с искане за заемане на процесната длъжност /л.34 от делото на СРС/, а считано от датата 14.11.2023г. трудовото правоотношение е стабилизирано. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че към датата на сключване на трудовия договор между ищеца и ответника – 08.08.2023г. за длъжността, която е заета от третото лице Д.Р. като титуляр, се доказва наличието на налице хипотезата на чл.68,ал.1,т.3 от КТ, доколкото между страните по делото няма спор по факта, че третото лице не е било на работа към този момент, като това обстоятелство се установява и от показанията на св.В.Р.. Причините , поради които третото лице не е било уведомено за отмяната на уволнението не са били предмет на спор между страните и не са установявани от тях в настоящия процес. Следва да се посочи, че тези причини биха имали правно значение единствено , ако с тях е обосновано и те са обвързани с твърдение за нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на трудовите задължения от страна на ответника-работодател, съгласно изискването на императивната норма на чл.8,ал.1 от КТ.

В случая такива твърдения не се поддържат от ищеца-служител.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че предявеният установителен иск по чл.74,ал.4,вр. с ал.1 от КТ се явява неоснователен, доколкото не се установява основателността на твърдението на ищеца, че към момента на сключване на трудовия договор с ответника за процесната длъжност тя е била свободна, съответнонеоснователно се явява и твърдението на ищеца за липсата на срок по смисъла на т.3,ал.1 на чл.68 от КТ, какъвто е установен със спорната договорна клауза от трудовия договор на ищеца- предмет на тази претенция. Договорната клауза, с която ищецът е назначен със срок 4 по чл.68,ал.1,т.3 от КТ- за заместване на титуляра на длъжността до завръщането му на работа е действителна. В тази връзка на последно място ирелевантни се явяват показанията на св.В.Р. относно субективното му възприятие как е назначен ищецът на процесната длъжност.