Решение № 648 от 19.04.2018, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 648

19.04.2018 г. град

Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаски районен съд

ХХХII граждански състав

На единадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ при секретаря Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гражданско дело № 5893 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от В.Ц., гражданин на Република П., против „СИЧЕС Полска Сп.з.о.о.”, БУЛСТАТ – *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.

Ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати: възнаграждение за извънреден труд след работно време в периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. в размер на 2881,52 лева; възнаграждение за извънреден труд през почивни дни за периода от 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. в размер на 6815,89 лева; възнаграждение за извънреден труд през официални празници за периода от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. в размер на 379,98 лева, ведно с мораторната лихва върху общата дължима главница за възнаграждения за извънреден труд от 10.11.2014 г. до датата на завеждане на делото в размер на 2812,97 лева и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер на 3378,40 лева, ведно с мораторната лихва от 10.11.2014 г. до датата на завеждане на делото в размер на 943,04 лева и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. в размер на 3378,40 лева, ведно с мораторната лихва от 10.11.2014 г. до датата на завеждане на делото в размер на 943,04 лева и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 06.08.2013 г. е работил в ответното дружество на длъжността „***” с договорено основно месечно възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения от 1727,33 евро, при осемчасов работен ден – от 8 до 17 часа и един час обедна почивка. Въпреки договореното, работното време е било удължавано от работодателя – всеки работен ден с няколко часа повече, работил е през почивните дни – събота и неделя, както и по време на официалните празници.

Преките ръководители са изготвяли месечни писмени доклади за реално отработваните часове, в това число и за извънредния труд. Договорът е прекратен на 31.10.2014 г., но въпреки отправените искания допълнително положеният труд не е бил заплатен.

Твърди се също така, че работникът не е ползвал годишен отпуск, поради което се претендира заплащане на съответно обезщетение.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Не се оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищеца и прекратяваното му след изтичането на договорения срок, както и заеманата от ответника длъжност и трудово възнаграждение. Оспорват се всички твърдения за положен труд извън установеното работно време. Ответникът счита, че в случая не е налице извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, тъй като работодателят не е издавал разпореждания за полагането на такъв труд, нито е знаел за полаган труд извън установеното работно време. Твърди се, че дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е било изплатено на ищеца в нетен размер, начислен в последния фиш за месец октомври 2014 г. Излагат се доводи, че ищецът е работил на обект на територията на „***” АД, за който се прилага стриктен режим за достъп – чрез преминаване при влизане и излизане през пропускателен пункт, при което се извършва проверка на преминаващите. Тази дейност в началото и в края на работния ден, придвижването от пропускателния пункт до съблекалните и обратно, преобличането на работниците и достигането до конкретното работно място и обратно са отнемали общо около 2 часа -50 минути сутрин и около 1 час и 15 минути в края на деня. Ответникът твърди, че това време за придвижване и подготовка за работа не следва да се включва в редовното работно време и за него не се дължи възнаграждение за извънреден труд.

С определение по чл.140 от ГПК съдът прие за съвместно разглеждане заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл.103, вр. чл.59 от ЗЗД с вземания на обща стойност 7 209,49 лева, от които: разходи за хотелско настаняване за периода 06.08.2013 г. – 01.10.2014 г. в размер на 2 700,04 лева; разходи за храна за периода 06.08.2013 г. – 01.10.2014 г. в размер на 3 660,84 лева; разходи за пътувания с автобус за периода 2013 г. – 2014 г. на обща стойност от 848,60 лева, която сума е платена от работодателя за ищеца без основание.

В проведеното на 12.02.2018 г. съдебно заседание съдът прие направеното от ищеца на основание чл.214 от ГПК изменение на претенциите, както следва: за положения извънреден труд след работно време в периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. претендираната в исковата молба сума за възнаграждение от 2881,52 лв. се увеличава до 3579,83 лева; за извънреден труд през почивни дни за периода от 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. претендираната в исковата молба сума за възнаграждение от 6815,89 лв. се увеличава до 8483,56 лева; за извънреден труд през официални празници за периода от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. претендираната в исковата молба сума за възнаграждение от 379,98 лв. се увеличава до 474,63 лева; за мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд от 10.11.2014 г. до датата на завеждане на делото претендираната в исковата молба сума от 2812,97 лв. се увеличава до 3538,19 лева; за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. претендираната в исковата молба сума от 3378,40 лв. се намалява до 1226,96 лева; за мораторна лихва върху обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. от 10.11.2014 г. до датата на завеждане на делото претендираната в исковата молба сума от 943,04 лв. се намалява до 346,24 лева; за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. претендираната в исковата молба сума от 3378,40 лв. се намалява до 2607,29 лева; за мораторна лихва върху обезщетението за неизползван за платен годишен отпуск за 2014 г. от 10.11.2014 г. до датата на завеждане на делото претендираната в исковата молба сума от 943,04 лв. се намалява до 735,77 лева. В същото съдебно заседание съдът прекрати на основание чл. 233 от ГПК производството по делото за разликата между изменения размер на претенциите и първоначално предявения такъв по отношение на исковете, за които е налице намаляване на размера им.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски. Прави изрично възражение за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай че на тази страна се дължат разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не са спорни между страните следните факти: съществуването на трудово правоотношение между тях в периода 06.08.2013 г.

– 31.10.2014 г. и неговото прекратяване с изтичане на срока, заеманата от работника длъжност „***” с договорено основно месечно възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения от 1727,33 евро, при осемчасов работен ден, както и неползването през целия срок на договора на платен годишен отпуск от ищеца.

Според договора работното време на служителя е от 8.00 ч. до 17.00 ч. по осем часа на ден, пет дни в седмицата, с право на 1 час обедна почивка, като полагането на извънреден труд извън горепосоченото работно време (включително в почивни и/или празнични дни), се допуска по изключение - чл. 9 от договора. Съгласно чл. 10 служителят има право на 20 работни дни платен годишен отпуск за пълна календарна година. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. е за 8 дни и е в размер на 1226,96 лева. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. е за 17 дни и е в размер на 2607,29 лева.

Във фиша за трудовото възнаграждение на ищеца за м. октомври 2014 г. е направена удръжка за служебен аванс в размер на 3 450,86 лева. Брутният размер на начисленото обезщетение по чл.224 от КТ е 3834,29 лева за 25 дни неизползван платен годишен отпуск. Нетният размер на обезщетението за неизползван отпуск, след приспадане на ДДФЛ, е 3450,86 лева – толкова, колкото е посочената удръжка за служебен аванс. Във фиша за работна заплата за месец октомври 2014 г. е посочен „превод в евро“ в размер на 3981,58 лева, която сума представлява разлика между начислената брутна сума по фиш – 8585,80 лева и направените удръжки – 4 604,22 лева (включително и удръжката за служебен аванс).

По отношение на извършените разходи от работодателя за транспорт по делото е представен списък с описание на пътуванията до П. и обратно на обща стойност 848,60 лева, като всички са извършени с автобус на превозвачи „***“ ЕООД и „****“ ЕООД. Общият размер на установените разходи за ищеца за периода месец август 2013 г. – месец октомври 2014 г. възлиза на 6 360,89 лева, от които 3660,84 лева за храна и 2 700,04 лева за нощувки.

От показанията на свидетеля Т. Б. се установява, че работниците (поляци) влизат на територията на „***“ с автобуси, като сутрин влизането в завода отнема между 5 и 40 минути. Проверяват се и автобусите, и работниците. При извозване на работниците с автобуси след края на работното време времето за преминаване през портала е същото, даже и по-голямо с 10 минути. Всеки работник има своя магнитна карта (пропуск), като данните от нея се съхраняват от трето лице по делото, което уведоми съда, че не съхранява тази информация.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 150, вр. чл.262, ал.1, т.1-3 и чл.264, чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Възражението за прихващане е с правно основание е чл.103, вр. чл.59 ЗЗД, защото общият фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е приложим и тогава, когато се касае за неоснователно обогатяване на работник или служител за сметка на работодателя, без обаче да е причинена вреда от страна на работника при или по повод изпълнение на трудови задължения, т.е. в случаите, когато е неприложима ограничената имуществена отговорност по чл.

210 от Кодекса на труда.

Тук се налага следното уточнение:

Когато страна претендира лихва за забава до „датата на завеждане на исковата молба”, следва да се има предвид, че това е датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Това е така, защото от датата на входиране на исковата молба, в случая от 09.08.2017 г., при основателност на претенцията върху главницата се дължи законна лихва, поради което е недопустимо за един и същ период, а именно за дата 09.08.2017 г., да се дължи и мораторна, и законна лихва. Ето защо претенциите за мораторна лихва следва да са с крайна дата 08.08.2017 г.

Предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивните дни и през официални празници са неоснователни, като мотивите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, работодателят е длъжен да заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер за положения от работника извънреден труд. Такъв се полага или по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето му, извън установеното работно време на работника или служителя. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец.