Решение № 23 от 04.02.2022, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Нова Загора, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100874 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Л.. АЛ. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес – *** чрез пълномощника и адв.Н.А. С. от АК-Стара Загора против Р. А..

Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес – *** с правно основание чл. 49 ал.1 от СК за прекратяване на сключения помежду им граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника се запознали и заживели на семейни начала през 212г., като през 2016г. решили да узаконят връзката си и сключили граждански брак, за което бил съставен акт за граждански брак № 0070/09.06.2016г. От брака си имали родено едно дете – А. Р. А., роден на 23.11.2015г..

В исковата си молба ищцата твърди, че след като заживели заедно с ответника се установили да живеят в къщата на родителите му находяща се в ****. Там живеели – ищцата, ответника, родителите на ответника, бабата на ответника по бащина линия и психично болната му леля. Тъй като родителите на ответника работели в чужбина, ищцата се съгласила да замине заедно с тях във Франция, където те работели, а тя да се грижи за домакинството/пране, готвене, гладене, чистене/, за да могат да си купят жилище в гр.Нова Загора извън квартал Шести.

Ищцата твърди в исковата си молба, че до раждането на детето им с ответника се разбирали добре, същият проявявал качеството ревност, но ищцата го считала и приемала като загриженост, а контрола му върху нея на проява на чувства. Детето на страните се родило във Франция. След около един месец след раждането на детето ответника тотално се променил, започнал да буйства и да бие ищцата, станал напълно неадекватен.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2015г. ответника Р.А. Руседв бил настанен в психиатрична болница във Франция. Там той бил около един месец след което родителите му се подписали и го изкарали от болницата. Докато лежал в болницата ответника, лекарите казали, че състоянието му е много тежко и не позволявали на близките му даже да го виждат. Ответника бил изписан неизлекуван от болницата, като родителите му решили да се върнат в България, където да бъде излекуван в български болници.

В исковата молба ищцата твърди още, че на 21.02.2015г. се върнали всички в България. Родителите на ответника вместо да го настанят в болница, били извикали вярващи, които всяка вечер се молели за него. Ответника известно време бил по-добре, но агресията му спрямо ищцата продължавала. За известно време ищцата нямала много контакти с ответника, тъй като когато я виждал започвал да буйства. Ищцата и ответника живеели в една къща, но в отделни стаи. Ищцата не искала да напуска ответника, защото вярвала, че ще се оправи.

Родителите на ответника го водили и при психиатър в България, където му били 1 изписани медикаменти които ответника приемал всеки ден. Тъй като родителите на ответника имали постоянна работа във Франция поискали отново всички да заминат обратно към Франция, като ищцата отново се съгласила и заминала с тях във Франция.

В исковата си молба ищцата твърди, че от както ответника се разболял, той напуснал работа и по цял ден бил в квартирата с нея и детето им. Макар и да имал подобрения от време на време ответника правел пристъпи изразяващи се във викане, крещене, буйстване, нанасяне на побой над ищцата.След като се разболял ответника ревността му към ищцата се изострила още повече и не я пускал даже да излиза извън квартирата в която живеели.

Ищцата твърди още, че освен побоищата над нея от ответника, майка му с която живеели в една квартира също започнала да тормози ищцата. Тъй като ищцата не искала да споделя за побоищата на ответника над нея с нейните родители, ищцата ги споделяла с неговата майка, която казвала, че това са нормални неща, че всеки мъж бие жена си.

Майката на ответника оставяла ищцата сам с ответника и не и давала да говори даже и по телефона с нейните родители.

Ищцата твърди в исковата си молба, че последния побой на ответника над нея бил през м. януари 2020г., като цели осем дена тя била подложена на нечовешки тормоз и изтезания от него. Докато спели вечер ответникът изведнъж ставал и задушавал ищцата, ритал я като куче, блъскал и хвърлял и детето им като парцал.

На 08.01.2020г. рано сутринта деня на ищцата започнал с нанасяне на жесток побой от ответника и счупил маси в къщи и започнал да я задушава и да я рита, толкова силно я задушвал, че дори и майка му и баща ме не можели да вземат ищцата от ръцете му. Ищцата си загубила гласа от задушаването, двете и очи били сини, по тялото имала подутини и синини. На всички тези действия на ответника ставало свидетел и детето им.

След този побой още на същия ден ищцата избягала с детето от квартирата и се обадила на съседи на родителите си, които били в Германия да дойдат да я приберат.

В исковата си молба ищцата твърди, че вече година и половина живеела при родителите си в Германия. Не искала да се съберат с ответника, тъй като считала, че направила много компромиси в името на един брачен съюз, като считала, че се е разпаднал.

Ищцата вече нямала и вяра, че ответника ще се оправи, страхувала се от него. Ответника имал леля, която също била психично болна, агресивна и с която в гр.Нова Загора живеели в една къща. Тя от малка възраст била получила психично разстройство, което продължавала да има и до ден днешен, а вече била жена на около 35-40 години.

Ищцата заявява, че не желае детето и да расте в семейство с двама психично болни хора, под постоянен стрес и напрежение, под постоянна опасност, че във всеки един момент може да им се случи нещо, тъй като ответника и леля му били неадекватни.

Ищцата заявява, че изложеното в исковата молба определяло правния и интерес от предявяване на настоящия иск, който моли съда след като докаже твърденията си да постанови решение с което: да прекрати бракът и с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен; да предостави упражняването на родителските права над детето им А. Р. А. с ЕГН ********** на нея, като майка и законен представител; да определи режим на лични контакти на бащата Р. А.. Р. с детето А. Р. А. с ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09.00ч. до 17.00ч. на съботния ден без приспиване, но след представен медицински документ, че същият е в състояние и е годен да се грижи да се вижда с детето; да осъди бащата Р. А.. Р. да заплаща месечна издръжка за детето А. Р. А. в размер на 200.00лв., считано от м.август 2020г., чрез ищцата като негова майка и законен представител;след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – Светозарова; по време на брака страните нямали придобито движимо и недвижимо имущество. Ищцата предлагала на ответника да прекратят брака си по взаимно съгласие.

С исковата си молба ищцата представя и моли съда да приеме като доказателства по делото – копие от удостоверение за сключен граждански брак № 5180160070 издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0070 от 09.06.2016г. на Община нова Загора , удостоверение за раждане на А. Р. А. , издадено въз основа на акт за раждане № 0045/31.03.2016г. на Община Нова Загора, болничен доклад от болничен център Шарл Перен-Център бордо психично здраве за Р.Р./легализиран превод от френски език/.

С исковата си молба ищцата прави доказателствено искане като моли съда да и даде възможност да А.ажира гласни доказателства, като допусне до разпит трима свидетели в режим на довеждане относно твърденията в исковата молба за дълбокото и непоправимо 2 разстройство на брачните им отношения.

В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК ответника не представя отговор по исковата молба и не изразява становище.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. С. от АК-Стара Загора моли съда да уважи исковата и молба, като постанови решение с което да прекрати брака и с ответника поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като предостави упражняването на родителските права над малолетното дете родено от брака А. Р. А. на нея, като негова майка и законен представител, да определи режим на лични контакти на бащата Р. А.. Р. с детето А. Р. А. – всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 09.00ч. до 17.00ч. без преспиване, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето си А., чрез майката Л.. АЛ. Р. в размер на 200.00 лева, считано от месец август 2020г. до възникване на законови предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане, да постанови след прекратяване на брака жената Л.. АЛ. Р. да носи предбрачното си фамилно име – Светозарова. По време на брака страните не били придобили движимо и недвижимо имущество. Ищцата не претендира разноски по делото.

От представените и приети в съдебно заседание доказателства: – удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0070/09.06.2016г. на Община Нова Загора, удостоверение за раждане на А. Р. А. издадено въз основа на акт за раждане № 0045/31.03.2016г., Болничен доклад от Болничен център Шарл Перен –Център Бордо психично здраве/легализиран превод от френски език на български език извършен от „Интер Лингва“ЕООД-Нова Загора/,писмо от ДСП-Нова Загора с вх. № 3346/26.08.2021г., писмо от ДСП-Нова Загора с вх. № 253/18.01.2022г. с което приложено се изпраща социален доклад по делото и социален доклад с изх. № ПР/Д-СННЗ/63-001/14.01.2022г. изготвен от Дирекция“Социално подпомагане/, гр.Нова Загора/ОЗД/, съдът прие за установено следното:

Страните се запознали и заживели на семейни начала през 212г., като през 2016г. решили да узаконят връзката си и сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0070/09.06.2016г. От брака си имат родено едно дете – А. Р. А., роден на 23.11.2015г..След като заживели заедно с страните се установили да живеят в къщата на родителите на ответника Р. А.. Р., находяща се в ****. Там живеели – ищцата, ответника, родителите на ответника, бабата на ответника по бащина линия и психично болната му леля.

Тъй като родителите на ответника работели в чужбина, ищцата се съгласила да замине заедно с тях във Франция, където те работели, а тя да се грижи за домакинството/пране, готвене, гладене, чистене/, за да могат да си купят жилище в гр.Нова Загора извън квартал Шести.

До раждането на детето им страните се разбирали добре. Ответникът проявявал ревност към ищцата, но тя го считала и приемала като загриженост, а контрола на ответника върху ищцата тя приемала като проява на чувства. Детето на страните се родило във Франция, като след около един месец след раждането на детето ответника тотално се променил - започнал да буйства и да бие ищцата, станал напълно неадекватен.

На 31.12.2015г. ответника Р. А.. Р. бил настанен в психиатрична болница във Франция, където престоял около един месец, след което родителите му се подписали и го изкарали от болницата. Докато лежал в болницата във Франция лекарите казали, че състоянието му е много тежко и не позволявали на близките му да го виждат. Ответника бил изписан неизлекуван от болницата във Франция, като родителите му решили да се върнат в България, където той да бъде излекуван в български болници. На 21.02.2015г. цялото семейство се върнали в България. Родителите на ответника вместо да настанят ответника Р.

А.. Р. в болница, извикали вярващи, които всяка вечер се молели за него. Ответника известно време бил по-добре, но агресията му спрямо ищцата продължавала. За известно време ищцата нямала много контакти с ответника, тъй като когато ответника я виждал започвал да буйства. Ищцата и ответника живеели в една къща, но в отделни стаи. Ищцата не искала да напуска ответника, защото вярвала, че ще се оправи.

Родителите на ответника го водили и при психиатър в България, където му били изписани медикаменти, които ответника приемал всеки ден. Тъй като родителите на ответника имали постоянна работа във Франция поискали отново всички да заминат обратно към Франция, като ищцата отново се съгласила и заминала с тях във Франция.