Решение № 44 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова при участието на секретаря Теодора Св. Иванова като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601364 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на М. Ю. М., чрез адв. П. С. от ВАК срещу присъда № 9 от 27.05.2025г. постановена по НЧХД№ 337/2024г. на ДРС.

С обжалваната присъда, Я. В. Я., бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК затова, че на 22. 04. 2024 г. в с. Чернево, обл. Варна, да е разгласил позорно обстоятелство за М. Ю. М. – три сигнала, съответно до Председателя на НАП, до Председателя на КОНПИ, до Главния прокурор на Р България, съдържащи твърдения за незаконно придобито имущество, извършени документни престъпления в особено големи размери, извършване на дейност като кредитна институция без лиценз за това, както и укриване на данъчни задължения, което е разпространено по друг начин – чрез изпращане на електронна поща на Производствена потребителна кооперация Срацимир, ЕИК: 813148949 и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така предявеното му обвинение.

С присъдата е отхвърлен предявения от М. Ю. М. граждански иск като неоснователен.

В тежест на частния тъжител са възложени направените по делото разноски.

С жалбата се счита, че присъдата е неправилна, необоснована и 1 незаконосъобразна. Сочи се, че е постановена при нарушение на съществени процесуални правила, при непълнота на доказателствата, при наличието на неизяснени факти и обстоятелства. Твърди се за наличие на нарушения на процесуалните и материалните норми, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата. Моли се за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, както и за уважаване на гр. иск. При условията на алтернативност за връщане делото на друг състав.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на частния тъжител излага доводи в подкрепа на твърденията си за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Поддържа твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия в показанията на св. Г. Й.. Пледира за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия, както и за уважаване на гр. иск. Претендират се направени разноски по договор за правна помощ.

Защитата на подсъдимият намира присъдата за правилна, законосъобразна, обоснована и съобразена с доказателствата по делото. Счита, че подадената тъжба не отговаря на изискването на закона, тъй като не е посочена дата и място на извършване на престъплението. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната си дума подс. Я. моли присъдата на ДРС да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е приел за установено, че частния тъжител М. Ю. М., подс. Я. В. Я. и представлявани от тях юридически лица имали търговски отношения. С течение на времето между тях възникнали противоречия, довели до изостряне на взаимоотношенията.

Водили се множество дела от различен характер.

Относно повдигнатото от частния тъжител обвинение срещу подсъдимия, за извършено на 22. 04. 2024 г. в с. Чернево, обл. Варна, престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, изразяващо се в изпращане на електронна поща на Производствена потребителска кооперация Срацимир, ЕИК: 813148949 на три сигнала, - до Председателя на НАП, до Председателя на КОНПИ, до Главния прокурор на Република България, съдържащи твърдения за незаконно придобито имущество, извършени документни престъпления в особено големи размери, извършване на дейност като кредитна институция без лиценз за това, както и укриване на данъчни задължения, в хода на първоинстанционното 2 производство не са били събрани данни, респективно не са депозирани доказателства в тази насока.

По делото е установено, че посочените сигнали са реални, но са от предходен период от време, в частност носят изходящи номера от 11.03.2024 г. и реално нямат касателство към визираната от частния тъжител дата на извършване на твърдяното престъпление, а именно 22. 04.2024 г.

Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционния съд е установил така изложените фактически положения, които макар и лаконични въззивният съд приема за напълно изяснени и не биха могли да обосноват изводи, различни от тези, до които е достигнала първата инстанция мотивирали съда да оправдае подс. Я. по повдигнатото с частната тъжба обвинение.

Неоснователни са изложените от повереника твърдения за неизяснена фактическа обстановка, за неправилен анализа на доказателствата, игнорирайки действителното им съдържание, така и за наличие на съществени процесуални нарушения.

На база правилно изградени фактически изводи ДРС е обосновал законосъобразни правни изводи, с оглед недоказаността на релевантните за инкриминираното престъпление факти и обстоятелства. В мотивите са изложени подробни съображения защо приема деянието за недоказано от фактическа и правна страна и защо подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК за което е обвинен.

Първоинстанционният съд е извършил е задълбочен анализ на всички, относими доказателства към предмета на доказване, като е дал отговор на всички въпроси. Изпълнил е задължението си да изясни всички факти по реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон, поради което и не може да бъде споделен упрека към ДРС за пълно бездействие на съда по събиране на доказателства. Направен е цялостен анализ на показанията на свидетелите Г. Й. и Н. П. Я., които съпоставени с останалите доказателства по делото са непротиворечиви. Правилно е отчетено от ДРС, че св. Й., като посочена в тъжбата, че е информирала частния тъжител за изпращането от подсъдимия на електронна поща на Производствена потребителска кооперация Срацимир, на три сигнала, не е потвърдила това в съдебно заседание.

При анализа на показанията й въззивният съд не възприе възраженията на адв. С. за наличие на противоречие на лично заявени от нея факти пред съда, за това че на 22.04.2024г. да е съобщила на тъжителя за получените сигнали в пощенската кутия и му ги предостави.

Правилно първоинстанционният съд се е доверил на нейните показания, тъй като ангажирайки се с отговорността по чл.290 от НПК свидетелката 3 описва според своите възприятия развилите се събития и отношенията между частния тъжител М. и подс. Я., вкл. и на зададени й въпроси от адв. С., като по никакъв начин показанията й не потвърждават отразеното в частната тъжба и не установяват за дата на инкриминираното събитие да е 22.04.2024г. Видно от протокола от с.з. страните заявили, че нямат повече въпроси към свидетелката, както и това че няма да сочат други доказателства с искане да се приключи съдебното дирене. В мотивите на съда са изложени правилни аргументи, защо се кредитират показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, а оценката за неговите обяснения ВОС намери за правилна и законосъобразна.

Въззивният съд не констатира недостатъци в правилността и последователността на анализа на ДРС. При обсъждането липсва каквато и да е проява на игнориране на доказателства, или липса на обективност при тяхната оценка съобразно действителното им съдържание. Всичко това е направено от първоинстанционният съд при спазване правилата на НПК, като обективно, всестранно и пълно са изследвани всички обстоятелства по делото.

Поради това ВОС намира, че анализа на доказателствата и направените въз основа на тях изводи от първия съд са коректни и следва да бъдат споделени.

Деянието на подсъдимия е останало недоказано от обективна и субективна страна. По делото не са събрани категорични, единни и безпротиворечиви доказателства, че инкриминираното деяние е извършено на 22.04.2024г. в с.

Чернево, обл. Варна за което е предявеното от ч. тъжител обвинение по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т. 2, вр. чл.147, ал.1 от НК. Внимателния прочит и анализ на събраните доказателства, обсъдени поотделно, така и в тяхната съвкупност сочи, че в конкретния случай действително са налице три сигнала до институции, които обаче предхождат визираната от частния тъжител дата 22.04.2024г.

В контекста на изложеното по-горе, всички възражения на процесуалният представител на частния тъжител се преценяват от настоящата инстанция като неоснователни. Осъдителната присъда не може да почива на съмнения, предположения, несигурност, внушения и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и съдът няма задължение да осъди подсъдим, ако не установи с категоричност, че обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин. Невинността на подсъдими не следва да се поставя под съмнение, тъй като съдът е длъжен да го оправдае, ако не установи, че деянието е извършено от него и то виновно. / аргумент чл.304 от НПК./ Винаги когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата не страда от пороци по смисъла на чл. 313 НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради което същата като правилна, законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена.

4

По изложените съображения, на основание чл.334, т.6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 9 от 27.05.2025г. постановена по НЧХД № 337/2024г. на ДРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5