Решение № 340 от 23.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Е. Цв. Г. като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600779 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по реда на Глава XXI от НПК, по въззивна жалба и допълнение към нея от защитника адв.Р. Т. САК, както и жалба от подсъдимия Я. А. Б., подадени в срока по чл. 319 от НПК, срещу присъда №78/29.04.2024г. постановена по НОХД №209/2024г. по описа на СГС, НО 23 ти състав, с която подсъдимия Я. А. Б. - роден на ******** г. в гр.

***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, адресно регистриран в гр. ***, ул. „***“ № *, с ЕГН ********** е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това че, за времето от 00:01 часа до 00:06 часа на дата 21.02.2023 г., на адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, в района на „Трафик Маркет“, Предгаров площад, на тераса, намираща се на гърба на павилион № *, умишлено умъртвил П. Х. Ц. с ЕГН **********, като чрез нанасяне на множество удари с неустановени твърди тъпи предмети, му причинил тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане с охлузване на дясната челно-теменна област с относително квадратна форма; охлузване, повърхностна разкъсно-контузна рана и кръвонасядане с относително квадратна форма на теменна област на главата; две окръглени охлузвания на дясната теменна област, обширно кръвонасядане на лявата челно-слепоочнотеменна област и лявата задушна област; кръвонасядане на дясната челна област; охлузване на дясната челна област; кръвонасядане на лявата челна област на главата; кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око; кръвонасядане с охлузване до левия край на лявата вежда; кръвонасядане на меките тъкани зад дясната очна ябълка; множество 1 наслагващи се кръвонасядания и охлузвания на лявата буза на лицето, лявата скула и лявата предушна област; охлузване на носа; кръвонасядане и охлузвания на лявата ушна мида; отчупване на коронките на централните и странични резци на горната челюст и на коронките на първи до четвърти долни зъби, двустранно; кръвонасядане на брадичката; кръвонасядания на двата слепоочни мускула; счупване на черепната основа в областта на турското седло, на границата предна- средна десни черепни ямки и дясната слепоочна кост; кръвонасядания на скалистите части на двете слепоочни кости; субарахноиден кръвоизлив в двете слепоочни области; мозъчна контузия на лявата слепоочна област и закрита гръдна травма, изразяваща се в деформация на гръдния кош; обширно лентовидно тъмночервеникаво кръвонасядане и оформен подкожен хематом сред меките тъкани по предната повърхност на гръдния кош, счупвания на ребрата двустранно по множество фрактурни линии с разкъсване на пристенната плевра и навлизане на костни фрагменти; многофрагментно счупване на гръдната кост; линейно счупване на тялото на единадесети гръден прешлен; излив на повече от 1200 милилитра кръв във всяка гръдна половина; зони на белодробна контузия; зони на аспирация на кръв в белите дробове; кръвонасядане на меките тъкани на средностението; контузия на сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка и епикарда в областта на лявата камера; кръвонасядане на дълбоката мускулатура по задно-лявата повърхност на гръдния кош, като причината за смъртта на П. Х. Ц. е била причинената съчетаната травма на тялото, състояща се от закритата черепно-мозъчна травма и тежка гръдна травма, при което смъртта е с травматична генеза и същата е пряка последица от получените травми и умъртвяването на Ц. е било извършено с особена жестокост, тъй като големият брой на нанесените по тялото наранявания сочат на изключителна ярост и ожесточение, демонстрират ожесточение за отнемането на живота на Ц., като деянието е било извършено в условията на опасен рецидив - след като Я. А. Б. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление /такова по чл. 196, ал. 1 т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„А“ и б. „Б“ от НК/ на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно - с присъда по НОХД № 9888/2018 г. на СРС, НО, влязла в сила на 10.12.2018 г., на Я. А. Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим, което наказание е изтърпяно на 10.01.2020 г.,

На основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.12, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б.

„а“, вр. чл. 54, вр. чл. 38а, ал.1 от НК, подс. Б. е бил ОСЪДЕН, като му е наложено наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР“, с първоначален СПЕЦИАЛЕН режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК е било приспаднато от наложеното наказание времето, през което подсъдимия Я. А. Б. е бил задържан по делото, считано от 23.02.2023г. до влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е присъдил в тежест на подсъдимия Я. А. Б. направените разноски (сумата от 15 106.58 (петнадесет хиляди сто и шест лева и 58 стотинки) лв., които са били 2 направени в досъдебното производство, както и сумата от 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист), които да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР.

В хода на първоинстанционното производство, в проведено разпоредително заседание по делото подсъдимият Я. А. Б. и неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК, съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т.1 от НПК, като са изразили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица от досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Изразената воля на подсъдимия и неговия защитник е била одобрена от съда и на основание чл.

372, ал.З от НПК, като е било проведено съкратено съдебно следствие, при което съдът е приел да извърши нов разпит само на свидетеля Г. Б. и изключил от съвкупността на гласните доказателства разпита на свидетеля Г. Г., поради производния характер на сведенията, които е придобил лично от подсъдимия.

Подсъдимият Я. Б. не се ползвал от правото си да даде обяснение пред съда, по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП е поддържал обвинението срещу подсъдимия Б., като пледирал че в хода на съдебното следствие, събраните доказателства допринасят в достатъчна степен в подкрепа на изложената от обвинението фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, видно от която подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и т.12, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. В подкрепа на пледоарията си, прокурора се позовавал на заключенията на видео техническата експертиза и заключенията на съдебномедицинските експертизи / СМЕ/, на веществени доказателства и тяхното изследване по метода на ДНК, които установявали доказателствени факти, в подкрепа на обвинението по категоричен и несъмнен начин. Намира, че постигането на целите на наказанието и в частност предходната съдимост на подсъдимия Б. могат да бъдат постигнати единствено с наказание „ доживотен затвор“.

Служебно назначеният защитник на подс. Я. Б. - адв.Р. Т., в хода на съдебните прения, с оглед диференцираната процедура на провеждане на съдебното следствие, не подлага на обсъждане събрания доказателствения материал, приобщен в хода на д.п., а поставя акцент върху изложеното от подсъдимия в лична защита съжаление за стореното от него. Иска съда да зачете това, че оказал съдействие на разследването, при определянето на наказанието на подзащитния й. Защитникът пледира за проява на снизхождение към подсъдимия Б., като в тази насока се позовава на възрастта му, социалният му статус, начинът на живот и битие. Счита, че помещението, в което подсъдимият е оставал да спи е било възприемано от него като дом и неочакваното присъствие на друг човек е приел като отнемане на единственото място, където можел да пребивава и пренощува. Подсъдимият е бил повлиян от употребения алкохол преди това, което се отразило върху 3 действията му, за които към момента съжалява. Претендира съдът да ревизира наложеното му наказание с определяне на наказание „лишаване от свобода“, близо до възможния законов минимум, която подсъдимият да изтърпи при „строг“ режим.

Подсъдимият Б. е изразил съжаление за случилото се като не е оспорил, че е нанесъл телесните повреди. Твърди, че не е искал да убие човека. Иска наказанието му да бъде съобразено с обстоятелството, че иска да се поправи, че е на сравнително младата възраст и с добрите характеристични данни, като моли да не бъде изолиран завинаги от семейството си, децата и най - вече внуците си. В последната си дума подсъдимият Б. е поискал налагане на по леко наказание.

С въззивната жалба на защитника и допълнението към нея срещу наложеното му наказание се претендира за неговата несправедливост, като иска смекчаване и промяната му с такова от вида на „Лишаване от свобода“.

По искане на защитата съдът допусна събиране на гласно доказателство с допълнителен разпит на свидетеля А. Б. И., с която, според защитата подсъдимият е имал среща в нощта след деянието. Разпита е поискан и допуснат само относно обстоятелствата за провеждането на разпита в хода на досъдебното производство и запознаване на свидетеля с неговото съдържание от разследващия орган, доколкото свидетеля е била неграмотна.

В разпита свидетеля заявява, че „Когато приключи разпитът ми прочетоха протокола, но не помня кой ми го прочете. Чакайте малко, че се обърках. Първо ме викаха в махалата, където имаме един участък. А после, там където писаха, да сещам се, че го прочете жена. Беше отдавна.“, като удостоверява и саморъчно поставените в протокола подписи, като свои.

В хода на съдебните прения, прокурорът иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, включително относно оспореното наказание, което счита за справедливо с оглед деянието и предходните осъждания на Б. и като съобразено с целите на чл.36 ал.1 НК

Защитникът адв.Т. претендира единствено налагане на наказание „лишаване от свобода“, вместо наложеното му „доживотен затвор“.

Подсъдимият пледира за замяна на наказанието „доживотен затвор“, с „лишаване от свобода“, както и за допуснати процесуални нарушения, които се изразявали в „… манипулиране - снимки, фасове от пепелника, че съм го следил от както е дошъл. А аз съм бил на работа по това време. Вещите са си били при него, а те ги търсят от мен. А след като бях задържан вещите от къде се появиха…“. В последната си дума иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Съдът, като прецени изложените в жалбата и устно пред съда искания и доводи на подсъдимия и защитника му, исканията на представителя на държавното обвинение и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 319 от 4

НПК, от процесуално легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана.

Въззивният съд, въз основа на задължението да извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.

313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост и като прецени доказателствата по делото, намери, че първоинстанционният съдебен състав правилно е изяснил пълно и всестранно по делото фактите, съдът не е тълкувал превратно събраните доказателства, не са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при определяне вида на наказанието на подсъдимия, поради което и въз основа на доказателствата, правилно е формирал вътрешното си убеждение, както относно извършеното престъпление по престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и т.12, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, за което е бил признат за виновен подсъдимия Б., така и относно наложеното му наказание. Настоящият състав не установи нови източници на доказателствена информация, поради което намери, че първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

Разпечатката съдържа 31 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21d18d72-f133-48ed-a4e3-d8cdab1a99d1