Решение № 1720 от 13.10.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1720 град Пловдив, 13.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН

РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1467 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба от Л.А.М., с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ № 876 от 27.04.2022 г. по Административно наказателно дело № 20225330200113 по описа за 2022 година, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4549819, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Л.А.М. е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.

21, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени, или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебното заседание - Л.А.М. се представлява от адв. П., който поддържа жалбата, претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР

Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

Електронният фиш е издаден за това, че на 28.02.2021 г. в 14:38 часа, на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС - марка БМВ, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движи с установена наказуема скорост 81 км/ч., представляващо превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.

Съдът по своя служебна инициатива е изискал и приложил като доказателство по делото Писмо от ОПУ-Пловдив, от което се установява, че км. 49 + 800 на Републикански път II - 64 Карлово – Пловдив попада в отсечката с две платна за движение, като нарастването на километража е в посока Труд към Пловдив. Приблизително на км.

49 + 860 е наличен пътен знак В26 (60 км/час) към датата на нарушението. Съдът е направил обоснован извод, че на въпросния пътен участък: - има физически поставен пътен знак В26 (60 км/час), който въвежда валидно ограничение на скоростта от 60 км/час. Първоинстанционният съд събирайки релевантните доказателства и като съд по съществото на спора е направил и служебна справка в интернет приложението „google maps“ и е установил, че посочените в статичното изображение координати, NL 42.205013 и EL 24.733667, отговарят като място на пътния знак B26 при км.49+800.

Съдът е извел извод, с оглед на всички събрани доказателства, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, на км 49+800, както е посочено в електронния фиш.

Решението е правилно.

Към датата на извършване на процесното нарушение е била в сила разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която " При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая не е било спорно обстоятелството, че електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения със Заповед №Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и от посочената в него ОД на МВР Пловдив към МВР на РБ.

В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния съд.

Доводите в жалбата, свързани с неправилна оценка на представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и твърденията за противоречие и неяснота относно обстоятелството в процесния участък какво ограничение на скоростта е било валидно, не намират опора в доказателствата по делото. Ограничението на скоростта в контролирания участък към датата на извършване на процесното нарушение е било 60 км/ч, въведено с ПЗ В26. Това се установява от съдържанието на протокола, съпоставено и с предоставената информация от ОПУ – Пловдив, за организацията на движението при мястото на извършване и установяване на нарушението и към датата на неговото извършване. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-6258/01.03.2021 г. е официален документ ползващ се с обвързваща доказателствена стойност.

По силата чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него действия.

От страна на жалбоподателя, на първо място, се твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че било налице валидно ограничение на скоростта със знак В26, като в тази връзка излага съображения за нарушена процедура по поставянето на пътния знак. Следва да се има предвид в тази насока, че в рамките на първоинстанционното производство е била извършена проверка и установено категорично обстоятелството, че към датата на установеното нарушение на мястото, където е било засечено движение на автомобила на жалбоподателя е действало ограничението на поставения пътен знак В26 – 60 км/час, като този знак реално е съществувал на мястото, описано в писмото от ОПУ –Пловдив, доколкото е бил позициониран там след изпълнение на процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата и на одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР. За съставомерността на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, респективно за реализиране административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението, е от значение установяването на факта на наличието на реално поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение и движение на автомобил със скорост над максимално допустимата такава, означена със знака и в обхвата на действие на същия. И това произтича от общото задължение на водачите да съобразяват своето поведение с пътните знаци, при което не е налице предоставено правомощие на водачите да извършват предварителна оценка дали законосъобразно, или не, е бил поставен съответен знак и в тази насока дали да съобразят, или не, поведението си с него. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да са приключили с издаване на окончателен административен акт. Законосъобразността на същия обаче, не може да е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е специфично такова и относимо само към въпросите, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност на водача. Не се ангажират от страна на жалбоподателя и доказателства за отмяна на административен акт, въз основа на който е било реализирано поставянето на въпросния пътен знак, което единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен контрол за законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране на проектите за поставяне на пътни знаци и в тази връзка, като напълно неотносими, не следва да се разглеждат и възраженията на жалбоподателя, свързани с това дали в действителност мястото, преди което е поставен знакът, съставлява „крайпътен търговски обект“ по смисъла на цитираната от жалбоподателя наредба, или не. В заключение, следва да се посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за водачите съществува задължението да се съобразят с него, като ако същите считат, че този знак е незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично задължението, а те имат отделен път на защита, който обаче е извън рамките на настоящото производство.

На второ място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с недоказаност на нарушението, предвид установените от първоинстанционния съд факти относно мястото на осъществено движение с превишена скорост. Следва да се има предвид, че в мотивите към обжалвания съдебен акт ясно е отразено, че нарушението е засечено на посочения път II-64 на км.49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ ограничение от 60 км/час е бил позициониран на км.49+860 м., от което, въз основа и на събраните писмени доказателства и от АПИ, съдът е направил и обоснован извод, че засеченото движение на автомобила на посочения километър е било в зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак, доколкото кръстовището, до което ограничението е валидно е на км.49+736 м., а движението на автомобила е било в посока по намаляване на километража на пътя. Изведените от страна на жалбоподателя изчисления в касационната жалба относно километъра, на който било разположено техническото средство съгласно отразяването на това обстоятелство в приетия от първоинстанционния съд и неоспорен от страната протокол по чл.10 от посочената специална Наредба №8121з-532 от 2015 г., не променят изводите относно мястото на извършване на нарушението. Изрично в протокола е посочено, че мястото на контрол е именно км 49+800 м. на Републикански път II-64, като обстоятелството, че техническото средство е записано в протокола да е било на 150 метра от пътния знак, ограничаващ скоростта до 60 км/час и поставен на км.49+860 м., не сочи на противоречие относно мястото на осъществения контрол, каквото се твърди от страна на жалбоподателя и не определя различно място на извършване на нарушението. Тук следва да се има предвид, че е налице разлика между понятията място на контрол и разстояние до пътен знак, въвеждащ ограничение, посочени неслучайно в различни графи в протокола, като мястото на контрол е това място, където АТСС извършва съответното заснемане в зависимост от настройките на обхвата на действие на техническото средство с камера. Контролираната от техническото средство /видео-радарна система/ зона не е мястото, на което са поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият участък от пътя, където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно заснемане на нарушения. В тази насока от значение е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са били такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26. В протокола за използване на АТСС, на който се позовава и жалбоподателят при излагане на своите възражения, изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител. В тази насока и не е налице твърдяното противоречие от страна на жалбоподателя, като отразеното по електронния фиш място на заснемане на въпросния автомобил, съвпада изцяло с посоченото в протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което действително е различно от мястото на самото физическо позициониране на техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана зона и то категорично е в обхвата на действие на ограничаващия скоростта пътен знак. Неоснователни са и конкретните възражения, изложени в хода на съдебното заседание, относно наличието на доказателства за това, че техническото средство било разположено на различно от описаното в протокола място, предвид заснет друг пътен знак на снимката, който според жалбоподателя се намирал на съвсем други километри от пътя. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с каквито и да било доказателства, като липсват такива, от които да се направи изобщо извод относно това, че соченият от него знак е наличен и че се намира именно на мястото, което същият е описал, а и от снимковия материал в действителност не е видно какъв по вид пътен знак е попаднал в полезрението на камерата. Неоснователно е възражението относно липсата на обвръзка между представената снимка на автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в протокола номера на първо и последно статични изображения и липсата на номер на изображението на самата фотоснимка. Действително е налице липса на описан реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с номера, отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия диапазон на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това изображение с осъществяваната с описаното в протокола техническо средство работа на датата 28.02.2021 г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.