Решение № 347 от 11.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Н.а

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000403 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №11/15.03.2023г. на Окръжен съд - Шумен, постановено по т.д. №50/2022г. по описа на този съд, ответникът Е. И. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, с адрес в град Ш., е осъден да заплати на ищеца „КАШИР“ ЕООД, ЕИК 206619449, седалище град София, сумата 121 319,17 лева, представляваща задължение по споразумение от 08.01.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. №122/08.01.2020 г. по общия регистър на нотариус с №71 на НК с район на действие района на РС – Пазарджик, сключено между „Ди Ес Смит България“ АД, ЕИК 822150829, като кредитор, от една страна, и „Диагалпринт“ ООД, ЕИК 201779325, „Велпа“ ЕООД, ЕИК 837066875, „Велпа - пак“ ЕООД, ЕИК 127571113 и Е. И. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, от друга страна като солидарни длъжници, придобито от ищеца „Кашир“ ЕООД, ЕИК-206619449, по силата на договор за прехвърляне на вземания № ИД 147/08.12.2021г., сключен с цедента „Ди Ес Смит България“ АД, ЕИК 822150829. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска от 1

129 533,66 лева искът е отхвърлен поради уважено възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника Е. И. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, за неустойка по чл.5.10 от сключено между страните споразумение от 31.08.2021г. за придобиване на 100% от дяловете на „ВЕЛПА“ ЕООД в размер на 8 214,49 лв. с равностойност 4 200 евро.

В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът Е. А. е осъден да заплати на ищеца „Кашир“ ЕООД сумата 14 308,18 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно уважената част на иска, съответно по съразмерност с отхвърлената част на иска ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата 380,50 лева.

Решението е постановено при участието на „ВЕЛПА“ ЕООД, ЕИК 837066785, седалище гр. София, „ВЕЛПА - ПАК“ ЕООД, ЕИК 127571113, седалище гр. Каспичан, „ДИАГАЛПРИНТ“ ООД, ЕИК 201779325, седалище гр. Ямбол, и „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 822150829, седалище гр.

Пазарджик, като трети лица - помагачи на страната на ответника.

Решението в осъдителната му част се обжалва от ответника Е. И. А., ЕГН ХХХХХХХХХХ, с въззивна жалба вх. №1988/18.04.2023г. по описа на ШОС, подадена чрез пълномощник адвокат П. А., АК- Добрич.

Решението се обжалва и от ищеца „КАШИР“ ЕООД, ЕИК 206619449, в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата от 4 200 евро, за която сума е уважено възражението за прихващане, с въззивна жалба вх.

№1941/12.04.2023г. по описа на ШОС, подадена чрез пълномощник адвокат С. Н., САК.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и са надлежно администрирани.

Основното оплакване във въззивната жалба на ищеца „Кашир“ ЕООД е за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част.

Оспорва се като неправилна и неотговаряща на истината посочената в мотивите констатация, че ищецът приема дължимостта на претенцията за неустойка, предявена чрез възражението на ответника за прихващане, като се 2 твърди, че както в допълнителната искова молба, така и във всички свои изявления по делото ищецът изрично е възразил срещу дължимостта на претендираното вземане за неустойка по Споразумението от 31.08.2021 г.

Оспорва се като необоснован и извода на първоинстанционния съд за установеност на това вземане от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да са изложени каквито и да е било мотиви за установени факти и правни изводи по тях, като се твърди, че ликвидността и изискуемостта на претендираното от ответника вземане за неустойка не може да се установява с експертиза. Наред с това се твърди, че по делото са били представени доказателства, които опровергават наличието на основание за начисляване на неустойка, тъй като посочените в споразумението ипотеки са били заличени.

При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът „Кашир“ ЕООД моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване в цялост на предявения осъдителен иск.

В подадения от насрещната страна – ответника Е. А. писмен отговор вх.

№2800/31.05.2023г. основателността на въззивната жалба се оспорва като са аргументирани подробно съображения както за доказаност по основание и размер на вземането за неустойка, с което е извършено прихващане, така и за цялостно погасяване на ищцовата претенция в хипотезата на чл.124, ал.2 от ЗЗД още преди предявяването на иска. Иска се въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

С въззивната жалба на ответника Е. И. А. решението в обжалваната му осъдителна част се оспорва като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона, в пълно противоречие със събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства.

Твърди се, че в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК съдът не е изложил мотиви, особено по въведените от ответника възражения за погасяване на дълга в хипотезата на чл.124, ал.2, изр.1-во от ЗЗД, а в условие на евентуалност – за неговото намаляване с частта на опростения длъжник (чл.124, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД). Тези възражения са били игнорирани напълно, като необосновано съдът се е концентрирал върху липсата на доказателства за плащане на задължението от страна на ответника, въпреки че този факт не е бил спорен.

3

Единственият и крайно лаконичен мотив по повод тези възражения, че „след подписването на споразумението не може да се приеме, че има главен дълг“, като „освобождаването на първоначалния длъжник „ДИАГАЛПРИНТ “ ООД от цесионера (приобретателя на вземането) е без значение за задължението на ответника, в качеството му на солидарен длъжник“ е вътрешно противоречив и не съответства на закона и установената по делото фактическа обстановка. Оспорва се и извода относно размера на дълга като се твърди, че съдът напълно е игнорирал установения по делото факт, че в периода от 10.03.2022 г. до 11.05.2022 г. от солидарния длъжник „ВЕЛПА“ ЕООД са извършвани плащания в общ размер на 81 237,91 лева, най-малкото с която сума същият следва да бъде намален.

По тези основни оплаквания и твърдения и като поддържа излаганите в хода на първоинстанционното производство възражения и аргументи за неоснователност на предявения иск, въззивникът Е. А. моли за отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на предявения осъдителен иск, а в условие на евентуалност – присъдената сума да бъде намалена по размер само до доказания размер на дълга, с произтичащите от това последици относно разноските по делото.

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна - ищецът „Кашир“ ЕООД, в подадения по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор вх.

№2950/07.06.2023г. обосновава становище за необоснованост и недоказаност на въззивната жалба на ответника с искане да бъде оставена без уважение.

Изложени са доводи, че сключеното с длъжника „ДИАГАЛПРИНТ“ ООД споразумение от 01.04.2022г. не съдържа уговорка за освобождаване от отговорност и на останалите солидарни длъжници по вземанията, те не участват в сключването на споразумението, не е налице договор за опрощаване между кредитора и ответника – длъжник, поради което задължението му не може да се счита погасено на това основание. Ответникът е встъпил в дълга на главния длъжник „ДИАГАЛПРИНТ“ ООД и евентуално погасяване, прекратяване или изменение на главния дълг не влияе на съществуващото задължение на встъпилия солидарен длъжник.

Аргументирано е и становище за недоказаност от ответника като носител на доказателствената тежест на твърдението му за извършени плащания от страна на друг солидарен длъжник, които да погасяват част от дълга.

В съдебно заседание на въззивния съд участие е взел единствено въззивникът Е. А., представляван по пълномощие от адвокат П. А.. Като 4 акцентира на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона – чл.124 ЗЗД, и липсата на мотиви за изведения извод, че ищецът – кредитор „Кашир“ ЕООД гр. София е освободил главния длъжник „Диагалпринт“ ООД гр. Ямбол [от задължението му за плащане на дълга ], „но това нямало никакво значение за останалите солидарни длъжници“ при условие, че в случая няма запазени права от страна на кредитора, няма никакви условности при опрощаването, въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и отхвърляне на иска. По отношение въззивната жалба на ищеца акцентира на правилността на крайния извод за недължимост на сумата, макар и не поради извършеното прихващане, а с оглед опрощаването на дълга и разпоредбата на чл.124, ал.2 ЗЗД. Моли решението в тази му обжалвана от ищеца част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски, за което представя нарочен списък по чл.80 ГПК.

В молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на въззивника „Кашир“ ЕООД адвокат С. Н. заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба като моли за отмяна на обжалваното с нея решение и уважаване в цялост на предявения иск. Направено е и изявление, че се поддържа оспорването на въззивната жалба на ответника и се иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира се и присъждане на разноски, списъкът за които е инкорпориран в молбата, като са представени и доказателства за сторените разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното:

Повдигнатият по реда на въззивното обжалване правен спор се отнася до неправилността на първоинстанционното решение, дължащо се на същественото нарушаване на процесуалния и материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Според въззивника Е. И. А., нарушението на процесуалния закон се състои в нарушаване на задължението на съда при решаване на делото да обсъди фактическите и правни основания от упражненото от ответника право на защита като изложи съответните за това мотиви. В случая става дума за възражения, основани и произтичащи от (1) правното положение на ответника Е. А. на солидарно задължено лице за чуждо задължение, която солидарност се основава на подписано на 08.01.2020г. споразумение за встъпване в дълг, съответно (2) погасителният ефект на опрощаването на задължението на един от солидарните длъжници по споразумението от 08.01.2020г. - „Диагалпринт“ ООД, извършено с 5 подписаното на 01.04.2022г. споразумение между кредитора - ищец в първоинстанционното дело „Кашир“ ЕООД и длъжника „Диагалпринт“ ООД.

Нарушението на материалния закон въззивникът Е. А. извежда на основата на разпоредбата на чл.124, ал.2 ЗЗД, в противоречие с която първоинстанционният съд е направил извод за непогасеност на задължението на ответника като солидарен длъжник, поето със споразумението за встъпване в дълг от 08.01.2020г. и след извършеното от кредитора със споразумението от 01.04.2022г. опрощаване на задължението на главния длъжник „Диагалпринт“ ООД.

Решаването на повдигнатия спор относно правопогасяващия ефект на споразумението от 01.04.2022г. спрямо вземането на ищеца „Кашир“ ООД от встъпилия със споразумението от 08.01.2020г. съдлъжник в лицето на ответника Е. И. А. има обуславящо значение за произнасянето по същество по подадената и от ищеца „Кашир“ ЕООД въззивна жалба срещу уваженото от първоинстанционния съд възражение за частично погасяване на задължението на ответника въз основа на прихващане с насрещно негово вземане за неустойка. В този контекст въззивният съд следва първо да разгледа и се произнесе по повдигнатото от ответника Е. И. А. оспорване на първоинстанционното решение, като в зависимост от крайните изводи по основателността на това оспорване следва да бъде произнесена и въззивната жалба на ищеца „Кашир“ ЕООД.

Безспорно установени в първоинстанционното следните релевантни факти от предмета на правния спор: производство са