Определение № 310 от 28.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. София, 28.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100600488 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следнотo:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, с правно основание чл. 306, ал. 3, изр. второ НПК.

Образувано е по повод на депозирана частна жалба от частния тъжител Б. Б., чрез повереника му – адв. Е.Д. срещу Определение № 1904 от 23.05.2024г., постановено по н.ч.х.д. № 17514 по описа на СРС НО, 107 –и състав за 2021г., с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро НПК районният съд е уважил депозираното от защитника на подсъдимия К.Д. – адв.

Д.В. искане за присъждане на сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, с аргумент по чл. 189, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 190, ал. 1 НПК.

Застъпва се становище за прекомерност на така присъденото възнаграждение, съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1. Посочва се, че по делото липсват доказателства, последното да е изплатено. По тези съображения, моли за отмяната на оспорвания акт.

В наведеното от страна на защитата възражение се излагат доводи за несъстоятелност на твърденията на тъжителя, поради това, че присъденото адвокатско възнаграждение касае всички съдебни инстанции /спрямо посоченото в договора за правна защита и съдействие/, както и че съобразно изпълнената по делото работа, не се явява прекомерно. Представено е и писмено доказателство, удостоверяващо извършеното по банков път заплащане на адвокатското възнаграждение. Претендира, че жалбата не следва да бъде уважена.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С Присъда от 07.06.2023г., постановена по н.ч.х.д. № 17514 по описа за 2021г., СРС, НО, 19-ти състав, потвърдена с Решение № 207 от 19.03.2024г., 1 постановено по в.н.ч.х.д. 6071 по описа за 2023г. на СГС, НО, VIII-и въззивен състав, подсъдимият К.Д. е признат за н е в и н е н по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от частен характер с правна квалификация по чл. 147, ал. 1, предл. първо и второ НК и бил оправдан за същото.

Като съобразил гореизложеното, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. второ, Софийски районен съд осъдил частния тъжител Б. Б. да заплати на оправдания Дачев сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

В мотивите на първоинстанционния съдебен акт е обсъдено, че доколкото производството е такова, образувано по тъжба на пострадалия до съда, както и че предаденият на съд Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, то сторените от подсъдимия разноски следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител.

При така установеното, Софийски градски съд достигна до следните правни изводи:

Контролиращият съд е сезиран с процесуално допустимо искане, доколкото последното е депозирано преди началото на законоустановения 7дневен срок, от активно легитимиран субект, пред родово компетентния съд и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по инстанционен контрол, по аргумент на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, изр. второ, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма, следователно е и редовен.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските по дела от частен характер, в случаите на оправдаването на подсъдимия. За да възникне облигационното вземане на подсъдимия за разноски е необходимо, както подсъдимото лице да бъде признато за невиновно, така и разноските да са действително сторени.

С Присъда от 07.06.2023г., постановена по н.ч.х.д. № 17514 по описа за 2021г., СРС, НО, 19-ти състав, потвърдена с Решение № 207 от 19.03.2024г., постановено по в.н.ч.х.д. 6071 по описа за 2023г. на СГС, НО, VIII-и въззивен състав, подсъдимият К.Д. е признат за н е в и н е н по повдигнатото му обвинение, следователно, безспорно е налична първата изискуема от закона предпоставка.

От преценката на доказателствата по делото, в частност представения Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2022г. /л. 70 от първоинстанционното производство/, е видно, че подсъдимият по н.ч.х.д. № 17514/21г., по описа на СРС, НО, 107-и състав е възложил на адв. Д.В. процесуалното представителство по делото пред всичките му съдебни инстанция, като за последното се е задължил да заплати сума в размер на 5 000 лв. по банков път.

От представените, ведно с възражение с вх. № 319335/09.10.2024г., по описа на СРС писмени доказателства – извлечение от банкова сметка и платежно нареждане е видно, че на 24.06.2022г., уговорената сума е била преведена по сметката на адв. В..

В обобщение на изложеното до тук, следва, че всички елементи от 2 фактическия състав на вземането за разноски на оправдания подсъдим са налични, следователно такива му се следват, както правилно е съобразено в ревизирания съдебен акт.

Регламентацията, касаеща въпроса за отговорността за разноски в наказателното производство е ясна и изчерпателна в глава XV, раздел I НПК и доколкото в същата липсва изрично предвидена разпоредба за намаляване на размера на адвокатските възнаграждения поради прекомерност по наказателни дела, то възражението на повереника на частния тъжител се явява неоснователно.

Законодателният подход за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждения поради прекомерност е присъщ за гражданското съдопроизводство, където, за разлика от наказателното, съществува изрична правна норма, позволяваща преразпределение на разноските, заплатени за адвокатско възнаграждение, а именно - чл. 78, ал. 5 ГПК.

Според настоящия състав нормата не следва да бъде прилагана пряко по аналогия предвид съществените разлики в характера на защитаваните блага.

В гражданския процес, основната част от исковите претенции касаят спор досежно оценимо благо, следователно възможно е да се преценява съотношението между защитавания материален интерес и договорения и заплатен адвокатски хонорар. В наказателния процес обаче, обект на защита са неоценими субективни права като свободата на личността, нейната чест и добро име, поради което паритет не може да бъде търсен.

Предвид изложеното, според настоящия състав, приложение по аналогия не би могло да бъде постигнато.

Предвид гореизложеното, настоящия състав на Софийски градски съд счита, че искането за намаляване поради прекомерност на така присъденото в полза на оправдания вземане за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, а ревизираното определение – потвърдено.

Воден от горното, на основание чл. 345, ал. 2, вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1904 ОТ 23.05.2024г. постановено по н.ч.х.д № 17514 по описа за 2021г. на СРС, НО, 107-и състав, с което Б. Е. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на К.Б.Д., ЕГН ********** сторените от него разноски за адвокат в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 206657 от 24.06.2024г., по в.ч.н.д. № 488, по описа за 2025г. на Софийски градски съд, НО XV-ти въззивен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4