Решение № 2263 от 13.12.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 27.09.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 837 по описа за 19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.625 ТЗ

Молителят „В.“ ЕООД твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения изходящи или свързани търговска сделка, поради което моли да се обяви неплатежоспособнността, евентуално свръхзадължеността и се открие производство по несъстоятелност на ответника.

Сочи, че вземане изхожда от следното: между „В.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот срещу задължение за строеж от 05.06.2013 г. и нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 92, том VI, peг. № 8098, дело №

976/2009 г. от 01.09.2013 г., по описа на нотариус И.Н., с район на действие Районен съд - гр. София.

Съгласно т. VI от Нотариалния акт „Т.Б.“ ЕООД се е задължило да построи и да предаде сградата и обектите, посочени в Нотариалния акт, с разрешение за ползване, издадено от ДНСК, най - късно до 24 месеца, считано от датата на издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.

Протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е издаден на 14.11.2013 г.. Следователно, посоченият в т. 2, по-горе, срок е изтекъл на 14.11.2015 г. Доколкото посочената дата е неприсъствен ден (събота), то по аргумент от чл. 72, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите, за последен ден от посочения срок следва да се приеме датата 16.11.2015 г. (понеделник). С оглед на горното, „Т.Б.“ ЕООД е следвало да изпълни задължението си, договорено в т. VI от Нотариалния акт в срок до 16.11.2015 г.

Съгласно т. VI, изр. последно от Нотариалния акт при неизпълнение на задължението си в горепосочения срок „Т.Б.“ ЕООД дължи на „В.“ ЕООД неустойка в размер на 100 000 евро. Поради това че до 16.11.2015 г. „Т.Б.“

ЕООД не е построило и предало сградата и обектите, посочени в Нотариалния акт, с разрешение за ползване, издадено от ДНСК, то е в изпаднало в неизпълнение на задълженията по т. VI от Нотариалния акт и на 17.11.2015 г., като за „ВАМ - 2011“ ЕООД е възникнало правото да получи уговорената неустойка в размер на 100 000 евро.

Молителят признава извършено погашение в хода на процеса.

Допълнително молителят е въвел вземане, явяващо се обезщетение за пропуснати ползи в размер на

71 237, 08 лв., тъй като по направено искане от „Т.Б.“ ЕООД за допускане на обезпечение на предявени от него искове по по ч. гр. д. № 15815/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с определение от 10.12.2015 г. СГС е допуснал обезпечителна мярка запор върху банкова гаранция. С решение от 08.05.2019 г. по т.д.№973/2018 г., с искът е бил отхвърлен.

Молителят “В.Х.” ЕАД твърди, че е кредитор на “Т.Б.” ЕООД, като вземането му произтича от договор за строителство от 21.10.2014 г., по силата на който ответната страна, в качеството й на строител, се е задължила да изпълни довършителни строително-монтажни работи на обект „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, в УПИIII-404, кв. 44, с адрес ул. „-********, при уговорена обща цена на строително-монтажните работи в размер на 1 216 985,45 лв. без ДДС. Вземането му произтича от последиците от прекратяване на посочения договор за строителство в едната му част и от клаузата на чл. 28, ал. 1 от договора, надживяваща неговото прекратяване, в другата част.

Между „В.Х.“ ЕАД и „Т.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за строителство от 21.10.2014 г. като ответникът се е задължил да извърши довършителни строително-монтажни работи по обект, който към датата на подписване на договора е бил изграден до степен „груб строеж“. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора за строителство „Т.Б.“ ЕООД се е задължило да завърши и предаде обекта с акт образец 15 в срок до 15.05.2015 г. В чл. 27, ал. 1 от договора за строителство е била предвидена неустойка, която строителят дължи в случай че изпадне в забава и не предаде обекта в уговорения срок. В посочената клауза е предвидена неустойка в размер на 500 лв. за всеки просрочен ден.

В чл. 30, ал. 3 от договора за строителство е била предвидена неустойка при прекратяване на договора за строителство поради забава на строителя, продължила повече от 30 дни. В посочената договорна клауза е предвидено, че „ако стане явно, че Строителят ще просрочи предаването на обекта като цяло с повече от 30 (тридесет) дни, настоящият договор се прекратява автоматично с всички произтичащи от това правни последици за строителя. В хипотезата на предходното изречение, Строителят дължи на възложителя неустойка в размер на 10 % от стойността на договора.“. Счита, че с посочената клауза страните са уговорили автоматично прекратяване на договора за строителство в случай че „Т.Б.“ ЕООД не е завършило всички Строително-монтажни работи и не е предало обекта с акт 15 на „В.Х.“ ЕАД до 16.06.2015 г.

Възнаграждението на строителя за изпълнението на Строително-монтажните работи, съответно общата им цена по договора, е било уговорено в чл. 20, ал. 1 от него и е било в размер на 1 216 985,45 лв. без ДДС, съответно в размер на била 1 460 382,54 лв. с ДДС. Тази сума представлява стойността на договора, по смисъла на чл. 30, ал. 3 от него.

В чл. 23, ал. 2 от договора е бил предвиден редът за заплащане на цената на отделните етапи, а именно в 7 дневен срок от приемането им от възложителя с констативен акт 19, подписан от страните.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора за строителство, „В.Х.“ ЕАД се е задължило да преведе в полза на ответното дружество сума в размер на 182 547,75 лв. без ДДС, съответно 219 057,30 лв. с ДДС, в 14 дневен срок от подписване на договора, съответно не по-късно от 04.11.2014 г. Тази сума е служела като аванс, който да финансира започването от строителя на изпънението на уговорените Строително- монтажни работи. „В.Х.“ ЕАД е заплатило посочения аванс съответно на 24.10.2014 г., т.е. в срок от 3 дни след подписване на договора за строителство., за което плащане ответникът е издал фактура 82 от 24.10.2014 г.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от договора за строителство, възложителят е имал право да задържи 5 % от стойността на Строително-монтажните работи като гаранция за качественото им изпълнение и липсата на появили се дефекти в гаранционния срок след предаването на обекта от строителя на възложителя. „В.Х.“ ЕАД е задържало сума в размер на 65 559,29 лв. на основание на посочена договорна клауза като гаранция за качество. Съгласно клаузата на чл. 25, ал. 2 от договора за строителство, възложителят е длъжен да възстанови на строителя 1/5 от задържаната сума след изтичането на 1 месец на всяка от календарните години от 5 годишния гаранционен срок. В случай че бъдат установени дефекти след предаване на обекта в рамките на гаранционния срок, то строителят се е задължил да отстрани дефектите лично, съгласно чл. 25, ал. 3.

В случай че строителят не отстрани дефектите лично, то възложителят разполага с правата, предвидени в чл. 265 от ЗЗД, както изрично е посочено в чл. 28, ал. 1 от договора за строителство. В чл. 28, ал. 2 пък е предвидено, че възложителят може да откаже да възстанови задържаната гаранция, в случай че строителят не отстрани установените дефекти по предвидения в чл. 25, ал. 3 ред, като в този случай строителят дължи сума (неправилно квалифицирана в чл. 28, ал. 2 като „неустойка“) в размер на разноските, които възложителят е направил за отстраняване на дефектите. В тази хипотеза страните са предвидили в чл. 28, ал. 1 от договора също така неустойка в размер на 10 % от стойността на некачествено извършените Строително-монтажни работи, в случай че строителят не отстрани дефектите по тях лично.

След подписването на договора за строителство, „Т.Б.“ ЕООД е започнало извършването на възложените Строително-монтажните работи по обекта. Молителят обаче постоянно е установявал забава в графика на работа на ответната страна. „Т.Б.“ ЕООД се е оплаквало от липса на средства за по-бързо извършване на уговорените Строително-монтажни работи. Ето защо молителят, с цел да даде съдействие на строителя и без да дължи такова съдействие по договора, е предплатил на ответната страна сума в размер на 146 000 лв. на 31.03.2015 г. като авансово плащане. За извършеното плащане „Т.Б.“ ЕООД е издало фактура 106 от 31.03.2015г.

На 11.06.2015 г. е бил подписан

Анекс към договор за строителство от 21.10.2014 г., с който страните по взаимно съгласие са изменили размера на общата цена на Строително-монтажните работи, съобразно установената им по-ниска пазарна стойност. Страните са уговорили в чл. 1 от Анекса, че общата цена за извършване на Строително-монтажните работи се изменя на 1 092 654,76 лв. без ДДС или съответно 1 311 185,71 лв. с ДДС.

Страните изрично са предвидили, че всички останали клаузи, съдържащи се в договора за строителство, с изключение на чл. 20, ал. 3, който се отменя, „остават в сила“. Съответно всички други договорни клаузи в договор за строителство не са били изменяни с подписването на Анекс от 21.10.2014 г.

Твърди, че към датата на подписване на Анекса, „Т.Б.“ ЕООД вече е било в договорна забава. Строителят е поел задължение в много кратък срок след подписването му да завърши възложените довършителни работи като преустанови продължителността на своята забава.

Въпреки съдействието на молителя, ответникът не е завършил обекта в кратки срокове. Ето защо, „В.Х.“ ЕАД е направило оглед на състоянието на обекта на 25.06.2015 г. с цел да установи степента на завършеност. Видно от писмо с изх.

№ 27/26.06.2015 г., „В.Х.“ ЕАД при огледа на място на 25.06.2015 г. е установило множество незавършени Строително-монтажни работи, подробно описани в посоченото писмо, което обуславя невъзможност обектът да бъде предаден от строителя на възложителя. Ппредупредил е строителя за наличието на забрана за строителни работи до приключване на летния сезон, с която забрана именно е бил съобразен срокът на договора при неговото подписване, не по-късно от 10.07.2015 г.

Обектът представлява Жилищна сграда за сезонно ползване, а „В.Х.“ ЕАД е предвидило, че ще търпи пропуснати ползи от невъзможността да използва обекта през летния сезон, ако довършителните Строително-монтажни работи не са били надлежно завършени и обектът не е бил надлежно предаден.

„В.Х.“ ЕАД с писмо от 26.06.2015 г. е заявило, че част от Строително-монтажните работи, не били уговорени между страните и строителят не следвало да ги извърши.

На 30.06.2015 г. страните са подписали „Акт 4“, с който са установили описаните в него Строително-монтажни работи и са ги остойностили.

Посоченият акт не е подписан от инвеститорския контрол.

На

14.07.2015 г. молителят е уведомил ответната страна с писмо изх. № 28 от 14.07.2015 г., какъв е списъкът от необходими документи за съставяне на акт 15, които строителят следва да представи при предаване на обекта. „В.Х.“ ЕАД е посочило, че тези документи са необходими за предаването на сградата с акт 15 от строителя на възложителя. Писмото е било получено от управителя на „Т.Б.“ ЕООД лично.

На 15.07.2015 г. страните са подписали Констативен протокол след оглед на място на обекта, с който са установили описаните в него незавършени Строително-монтажни работи към тази дата.

На 16.07.2015 г. страните са установили Строително-монтажни работи, които са описани в Акт Образец 19 № 5 от същата дата..

На 03.09.2015 г молителят е превел на ответната страна остатък от дължими суми по договора за строителство в размер на 30 726,69 лв., като е посочил, че това представлява окончателно плащане на всички дължими суми по договора. В отговор на изпратена електронна кореспонденция от ответната страна от 04.09.2015 г., с която същата претендира остатък за плащане по договора за строителство в размер на 214 677,87 лв., молителят е изпратил писмо с изх. № 33 от 04.09.2015 г.

Посоченото писмо инкорпорира изявление за прихващане по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, като „В.Х.“ ЕАД изрично и ясно е конкретизирало своите вземания по договора за строителство, с които прихваща претендирани суми от строителя за твърдяни от него извършени Строително- монтажни работи по същия договор. Молителят е посочил, че удържа, съответно прихваща, следните суми, дължими от „Т.Б.“ ЕООД към него по силата на договора за строителство: