Присъда № 298 от 05.12.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №298 от 05.12.2023 г. по НОХД №3449/2022 г. по опис на РС Варна.

От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу С.В.Ц., ЕГН **********, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, за това че:

На 08.07.2021 г. в гр. Варна, по хулигански подбуди, причинил на Н.Д.П. лека телесна повреда, състояща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по кожата на долната устна, кръвонасядане по кожата и лигавицата в същата област, разкъсно-контузна рана по лигавицата на лявата буза в областта на долната зъбна поредица, травматичен оток и кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата.

Прокурорът поддържа възведеното обвинение като счита същото за категорично доказано и моли съда, да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като наложи на същия предвиденото административно наказание глоба в размер към минималния установен.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено наказание се явява прекомерно тежко, съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК, да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за срок под минималния определен, а именно – една година.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански и с к от ч. тъжител Н. П. срещу подс. С. Ц., за сумата 5000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 08.07.2021 г. до окончателното плащане.

Частният тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение и предявения граждански иск като счита същите за безспорно доказани. Моли съда, да признае подс. С. Ц. за виновен по възведените обвинения като наложи справеливо наказание за всяко от двете деяния, както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.

Подсъдимият, редовно призован, дава обяснения като твърди, че не е извършил деянието по възведеното обвинение. Отрича да е нанасял удар с юмрук в лицето на свид. Н. П. и твърди, че докато двамата с него спорели пред входа на ЖП гара Варна откъм часовниковата кула, свид. Н. П. се насочил към него, но стъпвайки на бордюр се спънал и паднал по гръб като скоро се изправил, без да има видими следи от нараняване.

Моли, да бъде признат за невиновен.

Защитникът на подс. С. Ц. навежда доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства. Твърди, че изслушаният в с. з. експерт сочи наличие на две наранявания по лицето, които да са причинени от два отделни удара, докато с обвинителния акт се твърди да е нанесен само един удар от подсъдимия, както и че приобщените доказателтва не съдържат данни, подс. С. Ц. да е нанесъл удар в лицето на свид. Н. П., доколкото няма свидетел, който да описва такова възприятие, тъй като свидетелите Н. П. и Ж.Т. сочат да са видели някви движения на тялото на подсъдимия, но не и нанасянето на удар, още по-малко на два удара. Изтъква също, че не е доказано наличие на хилигански подбуди за подс. С. Ц. за причиняване на телесно увреждане на свид. Н. П.. Моли, подсъдимият да бъде признат за невиновен и предявения граждански иск да бъде отхвърлен.

След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Свидетелят Н. П. работел като шофьор на такси в гр. Варна с л. а. „Дачия Логан“, рег.№В0483ВА. На 08.07.2021 г., към 07.00 ч. той паркирал автомобила на паркинга при площад „Петко Р. Славейков“ на ЖП гара Варна (до т. нар. „колетно“ гише), в обособената с табела за таксиметрови автомобили зона и слязъл да си купи кафе, след което се заговорил с друг таксиметров шофьор – свид. Ж. Т., когото до този ден не познавал.

По същото време при срещуположната страна на гаровия площад, на означени места за таксиметрови автомобили до спирката пред главния вход на ЖП гара Варна били спрени таксиметровите автомобили на свид. Д.Д. и на подс. С. Ц., които видели свид. Н. П. и неговия автомобил, за който останали с впечатление, че е с покрита таксиметрова табела и решили, че трябва да му направят забелека за това и се отправили към мястото, където се намирал.

Свидетелите Н. П. и Ж. Т. видели насочилите се към тях двама колеги от другите паркоместа за таксиметрови автомобили, при което свид. Н. П. преминал с лице към тях пред своя автомобил на тротоарната площадка, на десетина метра източно от входа на гарата при часовниковата кула, а свид. Ж. Т. останал встрани и зад него на паркинга до своя автомобил. Когато свид. Д. Д. и подс. С. Ц. приближили свид. Н. П., подс. С. Ц., който вървял пред свид. Д. Д., казал на свид. Н. П. да се маха от паркинга, който му отвърнал, че няма да се махне, защото това е паркинг за таксита. Тогава подс. С. Ц. внезапно му нанесъл силен удар с юмрук с дясната си ръка в областта на устата и лявата буза, при което свид. Н.

П. паднал по гръб назад и теменно-тилната област на главата му се ударила в тротоарна плоча. След това подсъдимият и свид. Д. Д. се отправили обратно към своите автомобили, а свид. Ж. Т., който, наблюдавайки случилото се зад свид. Н. П., възприел замахването с дясна ръка от подс. С. Ц. и падането и удара на главата на свид. Н. П. в тротоара, незабавно му се притекъл на помощ като му помогнал да се изправи и да отиде до автомобила си, а след това отправил уведомление за случилото се до НЦ 112 и в последствие откарал свид. Н. П. до отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза №269/2021, на 08.07.2021 г. свид. Н. П. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по кожата на долната устна, в лявата половина, непосредствено до левия устен ъгъл, с неравни ръбове и дължина около 10 мм; кръвонасядане по кожата и лигавицата в същата област, разкъсно-контузна рана по лигавицата на лявата буза, в областта на долната зъбна поредица, с неравни ръбове и дължина около 1 см; травматичен оток с диаметър 4-5 см, кръвонасядане и повърхностно ожулване в дясната теменно-тилна област на главата; както и мозъчно сътресение, изразяващо се в зашеметяване или степенно разстройство на съзнанието, непредставляващо безсъзнателно състояние; които травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му и съответстват да са получени по указаните от пострадалия време и начин. При проведеното изслушване в с. з. експертът потвърждава представеното заключение като изтъква, че травмите в лицевата част на главата са в различни анатомични области и са причинени от два удара в лицето.

Видно от заключението по назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза рег.№3336 от 16.01.2023 г., свид. Н. П. е напълно възстановен от полученото на 08.07.2021 г. като не са установени остатъчни явления или усложнения, които да са в пряка връзка с инцидента от 08.07.2021 г.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по приобщената комплексна съдебно-медицинска психиатрична и психологическа експертиза рег.№7769 от 31.01.2023 г., личностовата характеристика на свид. Н. П. е уравновесена, стабилна, контролирана, открита в умерена степен, с амбравертна насоченост (умерено отворен и обърнат към социума), дружески настроен, подвижен и предприемчив, критичен към себе си и своите грешки, способен да ги открие и 2 да се учи от опита си, с протичаща по т. нар. „мъжки тип“ психична дейност, като инцидента от 08.07.2021 г. е представлявал за свид. Н. П. стресогенен фактор, който е оказал влияние върху психо-емоционалното му състояние и качеството му на живот, изразяващо се в нарушение на съня, страх и несигурност от поведението на пътя и възможността да полага грижи за семейството си и болната си съпруга, като това състояние е основание да се констатира Разстройство в адаптацията – Остра стресова реакция – Ф43.0, представляващо състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране. Това състояние в последствие е било преодоляно от свид. Н. П. поради стабилната му и уравновесена личностова структура с реалистично и позитивно мислене.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства.

Относно авторството на причиненото на 30.09.2019 г. телесно увреждане на свид. Н. П. са налице две основни взаимно изключващи се групи гласни доказателства.

В първата се включват обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Д.

Д., всеки от които посочва, че физическо съприкосновение между подс. С. Ц. и свид. Н. П. не е настъпило и че при размяната на реплики помежду им, свид. Н. П. се насочил към подсъдимия, но се спънал и паднал като се изправил без видими следи от нараняване. Но тези гласни доказателтвени средства съдържат някои съществени несъответствия помежду им като при това, противоречат категорично на констатациите по приобщената съдебномедицинска експертиза.

Преди всичко, в показанията на свид. Д. Д. е налице едно съществено вътрешно противоречие относно мястото на твърдяното падане на свид. Н. П.. В първоначалните си показания свид. Д. Д. посочва да е видял, „че свид. Н. П. настъпа бордюра нещо и така падна, наляво падна спрямо собственото си положение“ като при проведената в последствие очна ставка със свид. Н. П. свид. Д. Д. посочва също: „Аз го видях, когато залитна и падна. Видях, че има бордюр. Преди да падне беше пред бордюра.

Той беше на бордюра от паркинга към площада. В момента, в който П. залитна и падна, С. беше пред него приблизително на два метра. Двамата бяха разположени с лице един към друг в момента на падането на П..“ Но противно на тези описания, при последвалата очна ставка със свид. Ж. Т., свид. Д. Д. вече твърди, че падането на свид. Н. П. е настъпило на място, напълно различно от бордюра „от паркинга към площада“, както и че подс. С. Ц. се е намирал спрямо свид. Н. П. на по-високо ниво на стълбите при входа на гарата, като казва:

„Н. се препъна на бордюра, падна и ние си тръгнахме. На парапета на гарата дето се влиза към гарата, там се препъна. Н. беше пред С., на два метра. Н. беше на второ ниво, С. горе на входа на гарата.“

Също така, вътрешно противорчиви са и обясненията на подс. С. Ц., който от една страна описва, че свид. Н. П. пиел кафе на входа на гарата, а същевременно посочва, че той лично също е бил на входа на гарата и високо над свид. Н. П., а свидетелят бил долу (на площада) и тръгвайки към стоящия по високо на входа на гарата подсъдим, стъпил на бордюра, спънал се и паднал.

Наред с вътрешните противоречия в изявленията, както на свид. Д. Д., така и на подс. С. Ц., несъответствие е налице и в показанията на свид. Д. Д. стпрямо обясненията на подс. С. Ц. относно начина на твърдяното падане на свид. Н. П., защото, противно на показанията на свид. Д. Д., който сочи, свид. Н. П. да е паднал на лявата си страна, подс. С.

Ц. посочва, че свид. Н. П. е паднал по гръб.

По същество, в най-голяма степен, показанията на свид. Д. Д. и обясненията на подс. С. Ц. несъответстват на обективните констатации по приобщената съдебномедицинска експертиза, доколкото същата установява, както нараняване в тилно-теменната област на главата, така и наранявания в лявата част на долната устна и по лигавицата на 3 лявата буза на свид. Н. П., защото при еднократно падане, без значение – наппред, назад или в страни, наранявания едновременно по лицето и по тила, не може да се получат. В този именно смисъл са и отговорите на експерта при проведеното изслушване, в което ясно посочва, че дори само нараняванията по лицето е почти невъзможно да се получат при еднократно падане, защото то следва да се е случило върху предмет с особена издадена конфигурация от ръбове, както и че само нараняването в тилната област може да бъде получено при падане назад.