Акт от 28.08.2020, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И

Е № 86 гр.Силистра, 28.08.2020 година

В И М Е Т О

Н А Н А

Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор……........, като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело № 142 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М.В.С., подадена от представител по пълномощие адв. К.Г. *** срещу Разпореждане от 03.06.2020 г. на служител на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Летище гр.Варна, с което е наредено на жалбоподателя да се върне до 3 часа на адреса, на който следва да осъществи наложена му карантина, а именно: гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 18, до нейното изтичане или до отпадане на необходимостта. Оспореният акт е издаден на основание чл.64 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. С жалбата се твърди, че въпреки действалото разпореждане към релевирания момент - 30.05.2020 г. (датата на пристигането му от

Лондон на летището в гр.Варна) на т.5 б.ав) от приложимата заповед на Министъра на здравеопазването, изключваща от поставянето под задължителна карантина на българските граждани, когато срокът на техния престой в страната е до 7 дни, е издадено обжалваното разпореждане. Счита, че неправилно е бил вписан в Предписание № 200530/286551 за поставяне под карантина от Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр.Варна, което е поставило в ход целия противоправен причинно-следствен процес, приключил с връщането му от летището на 03.06.2020 г. и осуетяване на обратния полет до Великобритания. От същия полицейски орган е бил предупреден писмено по реда на чл.65 ЗМВР, да не нарушава карантината, защото ще попадне под отговорността на чл.355 ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс. Оспорващият, чрез упълномощен представител твърди, че с атакуваното разпореждане е нарушен пряко материалният закон, тъй като правно значение за поставянето му или не под задължителна карантина имат действащите нормативни и административни правила към момента на пристигането му в страната - 30.05.2020 г., когато е попълнил задължителната декларация при посочената в нея нормативна регулация на правоотношенията, свързани с извънредната епидемична обстановка за ограничаване разпространението на COVID-19. Ето защо и независимо, че неправилно бил попаднал в Списъка на РЗИ-Варна за задължително карантиниране, счита, че ответният орган е бил длъжен да познава действащата регулация и да не се съобразява с въпросния списък, като приложи пряко административната разпоредба от Заповед № РД-01-274 /21.05.20 г. на Министъра на здравеопазването, като административен акт от по-висока степен. В този контекст поддържа още и оплакване за противоречие на оспорения акт с целта на закона, като твърди пряко накърняване на базови и силно защитени лични права на неговия адресат, регламентирани с КРБ /чл.35 ал.1/; чл.45 ДФЕС; чл.2 от Протокол № 4 към ЕКЗПЧОС, както и Директива 2004/38/ЕО. С оглед на горните доводи настоява да бъде отменено оспореното разпореждане, а в условията на алтернативност - да бъде обявено за нищожно. Претендира направените деловодни разноски, както и да бъде присъден адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата - Служител на гранично полицейско управление /ГПУ/Летище Варна, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Агнес Николова, в писмени бележки по делото /л.77-л.80/, поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че процесното разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а органът е действал при условията на обвързана компетентност. Следователно, той е нямал право на избор да приложи или не установената от здравните власти административна принуда, поради което счита, че релевираното разпореждане е и материално законосъобразно, доколкото не се оспорва, че към момента на неговото издаване жалбоподателят е бил включен в Списък /л.69/ на РЗИ гр.Варна за поставяне под задължителна карантина от 30.05.2020 г., заедно с други лица, пристигащи от рискови зони, за което е издадено и Предписание № 200530/286551, базирано на Заповед № РД 01-271/19.05.20 г. на МЗ. Отделно от това поддържа, че към момента на влизането на жалбоподателя в страната е била в сила Заповед № РД-01-274/14.05.

2020 г., чиято т.5 бил пряко нарушил, което сочело на точно прилагане на действащите административни разпоредби от ответния орган. Ето защо настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява искане за редуциране на адвокатското възнаграждение, евентуално заплатено от оспорващия, което се родее с възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, за каквото плащане, обаче, няма данни по делото.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.64 ал.7 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата възражения, както и развитите в хода на съдебното производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото, извършвайки проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с установен правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, срещу акт на полицейски орган, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Разпореждане от 03.06.2020 г. на служител на ГПУ Летище гр.Варна, с което е наредено на жалбоподателя М.В.С. да се върне до 3 часа на адреса, на който следва да осъществи наложена му карантина в гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 18, до нейното изтичане или до отпадане на необходимостта. Оспореният акт е издаден на основание чл.64 ал.1 ЗМВР, без да е посочено в изпълнение на кои възложени на полицейския орган правомощия е постановен,нито изрично са описани фактическите основания за това.

Издателят му е младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ-Летище Варна /л.71-л.81/, поради което следва да се приеме, че е действал в кръга на нормативно предоставена му компетентност с чл.64 ЗМВР.

От материалите по делото се установява, че жалбоподателят е пристигнал в България, на летище гр.Варна, на 30.05.2020 г. от гр.Лондон, Великобритания и, е попълнил задължителната Декларация /Приложение № 1 към Заповед № РД-01-274/21.05.20 г. на МЗ/ - л.12, посочвайки изрично, че престоят му в страната е 5-дневен и има закупен самолетен билет за връщане във Великобритания на 03.06.2020 г. Съгласно т.7 от същата Заповед, декларацията се представя на органите на граничния здравен контрол, което сочи, че ответникът е следвало да е запознат с нейното съдържание. Последната е представена като част от преписката от РЗИ гр.Варна /л.66/. С релевираната министерска заповед /МЗ/ № РД-01-274/21.05.20 г. изрично е отменена Заповед № РД-01-265/14.05.20 г. на МЗ, на която се позовава ответникът в писмените бележки, макар да е налице съществено разминаване между сочените номера на заповеди и датите на тяхното издаване. В т.III на Заповед №

РД-01-274/21.05.20 г. /л.13-л.17/ изрично е записано, че същата влиза в сила от 22.05.2020 г. Предвид динамиката както на разпространението на COVID-19, така и на административните мерки за неговото ограничаване, са издадени множество заповеди от Министъра на здравеопазването на основание чл. 61, чл.63 и чл.63а-чл.63в от Закона за здравето, вкл. и Заповед № РД-01-285 от 29.05. 2020 г., с която е отменена приложимата в случая разпоредба на т.5 б.ав), но в отменителната заповед изрично е разпоредено, че влиза в сила от 01.06.2020 г., т.е. след правнозначимия момент за настоящия спор - датата на пристигане н жалбоподателя в България и задължителната към него момент административноправна регламентация на поведението му, съгласно действащите мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Заповеди на Министъра на здравеопазването, от процесната категория, се издават по предложение на Главния държавен здравен инспектор и по дефиниция /арг.чл.63в ал.5 ЗЗ/ са общи административни актове, които се публикуват на интернет страницата на МЗ, съответно на РЗИ, като подлежат на предварително изпълнение.

Видно от Списъка, генериран от информационна база данни /неясно на чия институция, но представен от РЗИ-Варна/ на л.69 от делото е, че жалбоподателят фигурира в него като пристигнал на 30.05.20 г. с посочен адрес в гр.Дулово, ул. „Ал.Стамболийски“ № 18, въпреки което Предписание № 200530/286551, за поставяне под карантина /л.65/, е издадено по отношение на него, но на адрес в гр.Балчик, ул. „Гоце Делчев“ 5, Област гр.Добрич, какъвто адрес той нито е имал, нито е декларирал. Последното е станало причина да не му бъде връчено изобщо горното предписание, както основателно твърди с жалбата, независимо от приложената на л.68 разписка с дата 30.05.20 г. и положен подпис, видимо различен от подписа на жалбоподателя изписан в представените по делото документи. Ето защо съдът приема за вярно твърдението в жалбата, че оспорващият е узнал за поставянето му под задължителна карантина едва на 03.06.2020 г., когато служителите на ГПУ Летище Варна не са го допуснали да се качи на самолета за обратния полет до Великобритания. Последното е станало причина да не може да използва предварително заплатения билет за полета до Лондон на 03.06.20г., както и да закупи нов,на значително по-висока цена и да лети обратно на 05.06.20 г. На същата дата (03.06.20 г.) е издадено процесното по делото Разпореждане и му е връчен Протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР - да не нарушава карантината, защото ще попадне под отговорността по чл.355 ал.1 и ал.2 от НК.

Непосредствено след това, още на

04.06.2020 г., жалбоподателят е оспорил пред здравните власти, в лицето на РЗИ гр.Варна, поставянето му под задължителна карантина, позовавайки се на действащата административноправна уредба на противоепидемичните мерки към датата на пристигането му в България /Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г. - отм. считано от 01.06.20 г. със Заповед № РД-01-285/29.05.20 г./, в резултат на което, още същия ден, е издадена Заповед за отмяна на предписание за поставяне под карантина, надлежно връчена на 04.06.2020г. /л.64/. Последното му е позволило на 05.06.2020 г. да лети обратно за Великобритания, но със закупен нов билет, на значително по-висока цена. Междувременно, поради преживяната несправедливост, влязла в противоречие със собствените му очаквания и, защото постоянно е следил действащите правила в страната, предприемайки пътуването се е съобразил именно с тях, на 04.06.20 г. е упълномощил адвокат Г., с когото се намира в приятелски отношения, според записването в Договора за правна защита и съдействие /л.7-долу в дясно/, да води дело за отмяна на въпросното Разпореждане. В преклузивните нормативни срокове пълномощникът е задвижил настоящото производство с обективирано искане за отмяна на Разпореждането от 03.06.20 г. на полицейския орган от РД „Гранична полиция“ - Аерогари. Преди завеждане на делото, с изх. № 03-250/15.06.2020 г. е получил писмено становище от извършена проверка по сигнал от Националната пациентска организация, за случая с М.С. /л.87/, което съвпада изцяло с оплакванията от жалбата му. Ето защо и независимо, че неправилно оспорващият е бил попаднал в Списъка на РЗИ-Варна за задължително карантиниране, след което и в издадено нарочно Предписание по образец съгласно Приложение № 5 към т.11 от Заповед № РД-01-271/19.05.20 г. на МЗ, но със сгрешен адрес на пребиваване в страната, настоятелно поддържа, че ответният орган е бил длъжен да познава действащата регулация и да не се съобразява с въпросния списък, като приложи пряко административната разпоредба от Заповед № РД-01-274/21.05.20 г. на Министъра на здравеопазването, като административен акт от по-висока степен. В подкрепа на този си довод твърди, че индиция за неговата правилност е и фактът, че още при сезирането на РЗИ-Варна с проблема, незабавно, на 04.06.2020 г. директорът ѝ е отменил Предписанието № 200530/286551. В този контекст основателно е и поддържаното оплакване за противоречие на оспорения акт с целта на закона, като пряко накърняващ силно защитени лични права на жалбоподателя,като правото на свободно придвижване, например, изрично регламентирано с чл.35 ал.1 КРБ, както и с правилно сочените общностни разпоредби.