Заповед за изпълнение № 494 от 15.10.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 15.10.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 751 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: Е. Р. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес ***********, да заплати на

Кредитора: „АПС Бета България” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203374133, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Х.,

- сумата от 833,12 лв. (осемстотин тридесет и три лева и 12 ст.) – главница по договор за потребителски кредит № *********** от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2025 г. до изплащане на вземането,

- сумата от 145,09 лв. (сто четиридесет и пет лева и 09 ст.) – договорна лихва за периода от 12.06.2019 г. до 14.12.2020 г.,

- сумата от 321,84 лв. (триста двадесет и един лева и 84 ст.) – обезщетение за забава върху главницата от 833,12 лв. за периода от 15.12.2020 г. до 06.10.2025 г., - както и разноските по делото в размер 22,10 лв. (двадесет и два лева и 10 ст.) държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната неустойка в размер на 1072,79 лв. и в частта за претендираните такси в размер на 648,14 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит № *********** от 12.06.2019 г., сключен между „Сити Кеш” ООД и Е. Р. Ц. за сумата от 1200,00 лв., като длъжникът е следвало да върне заетата сума на 18 погасителни вноски, 4, от които в размер на 40,05 лв. и останалите 14 вноски всяка в размер на 108,69 лв. Срокът на договора е изтекъл на 14.12.2020 г.

Тези вземания са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ********** г., сключен между „АПС Бета България” ЕООД и „Сити Кеш” ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания на длъжника по описания договор на цесионера „АПС Бета България” ЕООД.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г./ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Разноските за държавна такса се уважават до реалния размер на дължимата държавна такса, който е в размер на 22,10 лв., представляваща 2% от уважената част, намален с 15 на 1 сто поради електронно подаване на настоящото заявление.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка IBAN: ***********, BIC:

TBIBBGSF при „Ти Би Ай Банк“ ЕАД или чрез Еаsy Раy по микросметка с КИН КОД **********.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок TBIB за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма 2 пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1054/20.11.2019 г. по в.ч.г.д. № 1592/2019 г. на ОС-Стара Загора, 3 определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

Съдът намира претенцията за такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането /като единствено приложимо за сключения договор за кредит съобразно посоченото в тарифата, приложена към заявлението/ за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса”, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При така установеното е ясно, че тази клауза не уговаря такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице прикрита клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.