Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5300 от 26.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10710/2024
Вид
Решение № 5300
Подписан
26.09.2024
В сила
26.09.2024
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5300 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100510710 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на длъжника И. П. П., ЕГН **********, срещу съобщение/разпореждане № 38250 от 24.06.2024 г. на ЧСИ М.П. за разноските по изпълнително дело № 20248510402719. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се отмени действието на съдебния изпълнител, като адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност се определи в размер на минималния съгласно чл. 10, ал.

1 от НМРАВ. Претендира разноски за настоящото производство – 25 лв. държавна такса, 48 лева за администриране на жалбата и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Взискателят „Е.Ф.Ч.“ ЕООД, на когото е връчен препис от жалбата по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, не е депозирал писмени възражения.

Частен съдебен изпълнител М.П. е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейното възражение, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.Б., прие 1 следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя – адв.

И.П.И., е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Действително, с писмо, изпратено по електронна поща, пълномощникът на взискателя е изразил становище относно претендираните от страна на длъжника плащания, но същото е във връзка с възражение на длъжника, че в изп. лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, не са отразени 6 плащания, извършени в периода от образуване на арбитражното дело до образуване на изп. дело и по повод молба от И. П. Петрушув, депозирана на 06.06.2024г. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно.

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена.

Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 24.06.2024г., обективирано в съобщение с изх. № 38250/24.06.2024 г. по изпълнително дело № 20248510402719 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие - СГС, вместо което постанови:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 1800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя „Е.Ф.Ч.“ ЕООД, ЕИК ****, по изпълнително дело № 20248510402719 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС, на 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. П., ЕГН **********, за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3