Решение № 2832 от 18.04.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.С.,

18.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар:

Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията

Георгиева гражд.дело №

10379 по описа за 2018 година, съобрази, че:

Предявен е иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477 КЗ, чл.

498, ал.3 КЗ, обн. ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.

С исковата си молба Н.Ж.Ж. против З. „Л.И.“

АД твърди, че на 06.03.2018 г. около 08, 20 часа в гр.С. *** и бул.“Христо Ботев“, при слизане от трамвай № 7 е пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „ГО“ при ответника. В резултат на произшествието ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка със загуба на съзнание, голяма разкъсно – контузна рана на брадата, кървене от ляво ухо, контузия на таза и счупване на четири дъвкателни зъба. Твърди, че след инцидента изпитвала силни болки в главата, в лявото ухо и контузените области на тялото и зъбите. Все още възстановяването й не било приключило, продължавало главоболието и невъзможността за концентрация, изпитвала болки и затруднения при хранене, а за възстановяване на счупените зъби били необходими и допълнителни интервенции.

С исковата молба се твърди, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество - застрахователна полица № BG/22/117001498902, валидна от 24.05.2017 до 23.05.2018 г., поради което и при наличие на процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не й било определено обезщетение от застрахователя предявява иска си пряко спрямо него.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на делинквента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди, в действителния им размер, но не повече от лимита от 10 000 000 лв.

ИСКАНЕТО е ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на описаното ПТП, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 06.03.2018 г. (датата на деликта), до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Сочи доказателства.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва, че е налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за увреждащия лек автомобил към датата на произшествието; оспорва вината на водача за настъпилото ПТП, настъпването на посочени по вид и размер вреди в исковата молба и наличието на причинно следствена връзка с ПТП. Ответникът оспорва главния иск по размер, а претенцията за лихва по основание и размер, като твърди, че не е налице забава на застрахователя. С писмения отговор е се прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, с твърдения че е допуснала нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, с което допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №К-152 от 06.03.2018г. на СДВР Отдел „ПП“, който не се оспорва, свидетелските показания на свид.В. и свид.Т., преценени в съвкупност със заключението на допуснатата и изслушана в настоящето производство съдебно-автотехническа експертиза, се установи настъпването на ПТП на 06.03.2018 г. около 8, 20 часа в гр.С., в района на кръстовището на ул.“Пиротска“ и бул.“Христо Ботев“. Трамвай №7 се е движел в посока към бул.“Сливница“ и приближавайки кръстовището и спирка №2113 е намалил скоростта и спрял на спирката. В същия момент в дясната лента от платното за движение на автомобили, успоредно на трамвайните релси, се движел лек автомобил такси „Дачия Сандеро“ с рег. № *******. Водачът на лекия автомобил не спрял и не пропуснал да премине слизащата от трамвая пешеходка, вследствие на което е настъпил удар между нея и автомобила. Контактният удар е между левия калник и страничното огледало и дясно-лицевата част на тялото на пострадалата, след което тя е паднала на пътната настилка. Мястото на удара е по ширина на пътното платно на около 4, 00-4, 50 метра от трамвайната мотриса и отляво на дясно спрямо посоката за движение на автомобила, а по дължина в района на спирката на градския транспорт. От показанията на свид.Т., който е очевидец на произшествието и е възприел тези обстоятелства, чакайки на спирката, категорично се установи, че трамваят е бил спрял на спирката и ищцата е слязла и предприела пресичане на пътното платно. Също така, че лекият автомобил е продължил движението си в района на спирката, което наложило самия свидетел да го изчака преди да тръгне да се качва на превозното средство. Обстоятелството, че автомобилът не е спрял, а се е движел, се потвърждава и от показанията на водача на таксиметровия автомобил свид.В.. Този свидетел с показанията си сочи, че управлявал автомобила със скорост не повече от

10-15 км/час, но не бил спрял. Дадените от него показания, че трамваят не е спрял на спирката и е продължил са нелогични и в противоречие с установените по делото данни относно месторазположението на спирката спрямо светофарната уредба на кръстовището. Освен това същите се опровергават от показанията на свид.Т., които съдът кредитира като незаинтересовани и обективни. От свидетелските показания на самия водач - свид.В., несъмнено се установи, че той се е движел в крайната дясна лента (най-отдалечената от трамвайната мотриса), че е възприел факта на спирането на трамвая и отваряне на вратите. В този смисъл е и компетентното и неоспорено заключение на САТЕ, от което е видно, че водачът е могъл да възприеме пешеходката в момента, в който тя е слязла от превозното средство и е стъпила на пътното платно. В този момент автомобилът се е намирал на 4, 5 метра от мястото на удара. Опасната му зона на спиране при движение с 10 км/част е 4, 46 метра. Поради това, като взе предвид и констатациите и изводите в експертното заключение, съдът приема за установено, че от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне удара, ако е бил предприел аварийно спиране. От показанията на свид.Т. се установява, че пешеходката се е движела със спокоен ход. От заключението на вещото лице по САТЕ е видно, че тя също е имала обективна възможност при повишено внимание да възприеме приближаващия отдясно лек автомобил. Не се установи видимостта на пешеходката или на водача да е била ограничена по някакви причини.

За произшествието е било образувано административно наказателно производство и на водача на лекия автомобил е бил съставен АУАН за нарушение на чл.67 от ЗДвП и НП № 18-4332-005226 от 20.04.2018 г., влязло в сила на 05.06.2018 г.

Постановените в хода на административно наказателно производство актове, макар и да са официални документи, не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него и нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на друго производство, като доказателствената тежест относно същите се разпределя съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК.

Като съобрази изложеното, съдът намира за установено от събраните и обсъдени по-горе доказателства настъпването на ПТП, механизма на произшествието и причиняването му по вина на водача на лекия автомобил. Същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата в чл.5, ал.2, чл.65, чл.66, ал.1 и чл.67 от ЗДвП, задължаващи го да бъде внимателен към уязвимите участници в движението вкл.пешеходците; своевременно да намали скоростта при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка, за да може в случай на необходимост да спре; да осигури възможност на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки; при приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка водачът е длъжен да спре на един метър зад трамвая, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение. По делото не се установи извършването на нарушение на пешеходката на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Тя е предприела пресичане на пътното платно в района на спирката и след спирането на трамвая с цел да премине към тротоара. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не се установи ищцата да е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, или с поведението си сама да се е поставила в опасност от увреждане. От показанията на свид.Т. и заключението на САТЕ се установи, че тя се е движела със спокоен ход и в посока направо към тротоара. Макар и да не е бил спрял на един метър зад трамвая, водачът е могъл да я възприеме от момента на стъпването й на пътното платно и е имал техническа възможност да спре и предотврати произшествието.

От медицинската документация и заключението на

СМЕ с вещо лице неврохирург се установи, че при ПТП на ищцата са причинени Черепно-мозъчна травма, преценена след болнично лечение в неврохирургична клиника като мозъчно сътресение; Разкъсно-контузна рана в областта на брадичката; Разкъсно-контузна рана на отвора на външния слухов проход на лявото ухо. Непосредствено след инцидента й е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, проведени са й необходимите изследвания и консултации и раната в областта на брадичката е обработена хирургично и е зашита. След три дни тя е била приета за лечение в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „СофияМед“, където са и извършени допълнителни изследвания, вкл. компютърна томография на главен мозък, проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение и е отчетено подобряване на състоянието. В резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 25 дни и умерени - до 45 дни. В тази насока са и показанията на свид. Гергински, който установява, че ищцата се оплаквала от главоболие в период около един месец след инцидента, в последствие тези оплаквания отшумели. От заключението на вещото лице - неврохирург се установи, че ищцата е излекувана напълно от полученото мозъчно сътресение, без остатъчни явления. Останал й е белег в областта на брадичката, който е ясно видим и причинява загрозяване. От медицинските документи по делото – амбулаторни листа 2 бр., и заключението на вещото лице – лекар по дентална медицина, се установи, че в резултат на ПТП ищцата е получила травматичен периодонтит на зъбите в ляво и повърхностно счупване на четири зъба, вследствие на което е имала тъпи болки на зъбите вляво и затруднено хранене. Сега състоянието на зъбите й е добро, няма затруднения при хранене и изпитва единствено лека болка при перкусия на горните зъби с прогноза постепенно да отзвучи. Вещото лице изяснява, че получените фрактури на зъбите са повърхностни и засягат емайла, а само на един от зъбите е засегнат и дентина. Също така се установява, че фрактурите категорично са настъпили в резултат и в момента на удара. Вещото лице е категорично, че такъв тип фрактури едновременно на четири зъби от лявата страна, не могат да се получат при друг механизъм и, или, при нормална дъвкателна дейност и че уврежданията са в резултат на ПТП.