Решение № 1155 от 09.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000501276 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 133 от 15.10.2024 г. по гр.д.№ 220 по описа за 2023 г. на Окръжен съд- Благоевград е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство.

Решението се обжалва в частта , в която претенциите на ищците – Е. С.

Б. и С. А. К. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ответника/въззивник за обезщетение за неимуществени вреди са били уважени, съответно за сумата над 15 000 лв. до присъдените 50 000 лв. и за сумата над 3 500 в. до присъдените 15 000 лв., както и относно законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите, така и в частта за присъдените разноски.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Счита, че така определеното обезщетение в общ размер от 65 000 лв. е изключително завишено и не отговаря на критериите за справедливост, както и не било 1 съобразено с икономическата обстановка в страната. Така присъдената сума способствала за неоснователно обогатяване на ищците; същата надвишавала стотици пъти средният им годишен доход. Сочи, че в практиката си за подобни случаи- средна телесна повреда, ОС-Благоевград присъждал обезщетение в рамките на 10 хиляди лева, а за лека телесна – 2 до 3 хиляди лева и то без редуциране на размера поради съпричиняване. Счита се, че ищците не били доказали търпените от тях болки и страдания. Неправилно съдът бил приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищците. Твърди се, че ищците били пътували без обезопасителни колани с каквито процесното МПС било оборудвано. Това се установявало от събраните по делото експертизи, както и от свидетелските показания. В случая с поведението си и неполагането на необходимата грижа ищците били създали реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Следвало на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото им обезщетение да се намали с 50 %. Съдът постановил решението си без да обсъди задълбочено доводите на страните. Съдът неправилно бил възприел фактическата обстановка по спора, както и не извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Така достигнал до грешния правен извод за основателност на ищцовите претенции. Изразява се несъгласие и с приетия от съда механизъм на ПТП. Сочи се, че наказателното производство срещу водача на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ К. А. не било приключило, което означавало, че вината му за настъпването на ПТП не е установена с влязла в сила присъда. Твърди се, че свидетелските показания са противоречиви поради което не следвало да бъдат кредитирани. По отношение на претенцията за лихва се оспорва размера, както и началния момент. Твърди се неправилно тълкуване и приложение на чл.486 и чл.497, ал.1,т.1 и т.2 от КЗ. При правилното приложение на тези разпоредби, срокът за първия ищец не можело да е с начална дата 19.06.2023 г.- датата на претенцията, а следвало да е три месеца след тази дата или 19.09.2023 г., а по отношение на втория ищец, съответно не 12.07.2023 г., а 12.10.2023 г. Счита, че изобщо не дължи лихва за забава, защото отговорността не била деликтна, а договорна; дружеството не било изпаднало в забава.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

2

По въззивната жалба е постъпил отговор от Е. С. Б. и С. А. К., ищци в първоинстанционното производство, в който отговор се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, в частта, в която претенциите им са били уважени. Не били допуснати наведените от въззивника процесуални нарушения. Считат, че същите били доказани от събраните по делото доказателства. Сочат, че при деликт вината се презумирала. Налице били кумулативно дадените предпоставки за обезщетяването им. Присъденият размер на обезщетението отговарял на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Следвало да се вземе предвид заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, където било посочено, че дори с поставени предпазни колани, ищците щели да получат същите травматични увреждания. Намират заключението за компетентно изготвено. Това означавало и, че възражението за съпричиняване е неоснователно и разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не намира приложение.

Обжалваното решение било съобразено със съдебната практика по този въпрос. По отношение на началния момента на присъдената лихва се сочи, че с непроизнасянето си по ищцовите претенции застрахователят изпада в забава поради което дължи лихва, арг. от чл.496, ал.1 КЗ. Такава се дължала от датата на претенцията пред застрахователя като се позовава на съдебна практика на ВКС- решение № 167 от 30.01.2020 г. по дело № 2273 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК, 2-ро ТО. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 01.11.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 15.11.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим 3 процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционните съд е приел, че от събраните по делото доказателства – писмени, гласни и съдебни експертизи – автотехническа и медицинска се установяват всички елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда - причинени телесни увреждания на ищците, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.

Установявало се, че на 24.04.2023 г. в с. Абланица на ул. „Елин Пелин“ при движение в посока към центъра на селото, застрахованият автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, ДК № ***, управляван от К. А. А., навлязъл в дясна крива със скорост около и по-висока от 144 - 145 km/h., загубил напречна устойчивост при преминаване на десния завой, навлязъл в лентата за насрещно движение, продължил е косо движение спрямо оста на пътя и е реализирал удар в стена, намираща се от лявата страна на платното за движение. С действията си, водачът А. бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 21 ЗДвП, в причинна връзка, с което било възникнало процесното ПТП. Установило се, че същият се е движил с твърде висока скорост, в населено място, където ограничението е до 50 км.ч, в тъмната част на денонощието- около 00:25 ч, когато видимостта била ограничена, в резултат на което реализирал произшествието. Съдът е намерил за установено, че ПТП е реализирано в населено място, където ограничението на скоростта е до 50 км.ч. Това било така, защото съгласно § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП "Населено място" представлявало застроена със сгради територия, при която началото и кР.т били обозначени със съответни пътни знаци. В с.з вещото лице С. сочела, че не е установила табела за начало и край на населеното място, но 300 - 400 метра преди мястото на катастрофата имало сгради - частни и промишлени. Видно било от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, че за място на удара е посочено с. Абланица, ул. "Елин Пелин". При тези данни съдът е приел, че ПТП е реализирано в населено място, въпреки липсата на табела, указваща начало на с. Абланица. Но дори и ПТП да било станало извън населеното място, отново било налице нарушение н а чл. 21 ЗДвП, регламентиращ забрана за движение над 90 км. час. Според експерта С. скоростта била около 144 - 145 км.ч.

4

Презумпцията за вина на водача, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не била оборена от ответника. С поведението си водачът виновно бил причинил вредоносния резултат, поради което се доказвала и причинно- следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди.

От медицинските документи и медицинските експертизи се установявало, че в резултат на ПТП на ищците са причинени различни по вид и степен телесни увреждания.

При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че са налице всички елементи на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Налице бил покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност и затова за застрахователя възниквало задължение за покриване в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Относно размера на обезщетението:

Ищецът Е. Б. претендирал заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., а С. К.- 50 000 лв.

Като се е позовал на принципите за справедливост в чл.52 ЗЗД, първоинстанционният съд е изложил следните мотиви:

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за ищеца Е. Б. съдът е счел, че обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на 50 000 лв. При определяне на този размер следвало да се съобрази това, че от ПТП ищецът получил коремна травма - излив на около 500 мл. кръв в коремната кухина, разкъсвания на тънко и дебело черво, увреждане на най външната обвивка на дебело и тънко черво, разкъсвания на голямо було. Това наложило провеждане на оперативна интервенция, при която били отрязани около 10 см. от тънкото черво, свързване на двата кР. и отстраняване на излятата кръв. Според вещото лице травмата на коремната кухина причинила разстройство на здравето, което е временно опасно за живота. Установило се, че в болничното заведение Б. бил престоял седем дни, а след операцията се нуждаел от чужда помощ. Няколко дни изпитвал болка с голям интензитет, като след две седмици спонтанната болка намаляла или изчезнала, но съществувала болка при физическо натоварване. Последната продължила за 5 около три - шест месеца. За около месец спазвал хранителен режим, трудно ходил до тоалетна, вземал обезболяващи и слабителни. Към настоящия момент ищецът бил клинично здрав и било налице пълно възстановяване.

Установило се, че преживяното се е отразило негативно и на психическото му състояние. Вещото лице по назначената от съда психологическа експертиза установявало наличие на силно изразена тревожност, напрегнатост, свръхпредпазливост, със симптоми като потиснатост, понижено настроение, понижена способност за изживяване на радост или удоволствие. Причинените физически травми довели до отключване на остра стресова реакция, както и лека депресивна симптоматика, която още не била преработена.

При определяне на обезщетението съдът се е позовал и на това, че се касае за младо момче /понастоящем на 19 години/, което физически е напълно възстановено, като психическите травми макар и още не напълно отшумели не били толкова сериозни и се очаквало най - много до две години да отшумят напълно.

Като се е позовал на установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски моралноетични принципи, съдът е счел, че обезщетение в размер на 50 000 лв. е справедливо и ще овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинената му травма в резултат на претърпяното застрахователно събитие.

По отношение на претенцията на ищеца С. К. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. първоинстанционният съд е приел, че обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на 15 000 лв. За да стори това ОС-Благоевград е констатирал, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия и навяхване на гръбначния стълб, лява гривена става, десен лакет, както и счупване на малка част от коронките на два зъба, които травми му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалото лице престояло в болнично заведение три дни. Травмите му причинили болка за около 3-4 седмици, като първите дни тя била с по-голям интензитет. Към настоящия момент ищецът бил напълно възстановен. Установявало се, че К. е с висока тревожност, развил е компенсаторен механизъм за избягване на ситуации, свързани с 6 шофиране. Наблюдавала се отдръпнатост, скованост, оскъдна емоционалност.