Решение № 976 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Варна, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36463/23.04.2025г. подадена от „Пластхим-Т“ АД, чрез процесуалния му представител срещу решение № 1030/24.03.2025г. постановено по гр.д.№ 4050/2023г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя за осъждане на М. Т. К. да му плати сумата 13 647,78 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди по договори за заявка, заявени от ищеца „ПЛАСХИМ - Т“ АД, ЕИК 124000839 с номера: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 211 от КТ, вр. чл. 203 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД и Е ОСЪДЕН да заплати на М. Т. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивникът – „Пластхим-Т“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва изводът на съда, че вредоносното поведение на ответника не е било умишлено като противоречащ на събраните по делото доказателства и направен в следствие на неустановена в цялост фактическа обстановка. Счита, че доказателствената тежест да установи, че изпълнението на дадена заявка от списъка на превозвачите с по-добри ценови оферти е било невъзможно, е за ответника по иска. Позовава се на липса на проведено в този смисъл насрещно доказване от 1 ответника, че конкретни транспортни дружества, от избрани от работодателя такива, не са разполагали с камиони, с които да реализират заявките на ищеца. Излага, че от ангажираните свидетелски показания се установява, че ответникът не е изпълнявал указанията на работодателя за събиране на 2 и повече оферти по всяка заявка с цел намиране на най-добрата цена, което счита, че е проява на умисъл от страна на работника.

Счита, че по делото са установени всички елементи на предявения иск – настъпила имуществена вреда за работодателя, противоправно и умишлено поведение на служителя и наличие на причинно-следствена връзка между вредата и действията на ответника, поради което предявеният иск за обезвреда е следвало да бъде уважен. На това основание моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и да се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. Т. К., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, респективно за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с исковата претенция по същество работодателят претендира пропуснати ползи от твърдяното недоговаряне от ответника на по-добра цена, за които обаче работникът не отговаря имуществено. Посочва, че първоинстанционният съд е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод за липса на доказано умишлено и вредоносно поведение на служителя. Излага, че решенията за това на кой превозвач да се разпредели съответната заявка е съобразявано с редица показатели – техническа обезпеченост, изпълнение на транспортната услуга в срок, качество на същата и лоялност на партньора и те са вземани или одобрявани от прекия ръководител на ищцата – свидетеля А.А.. Поддържа, че ответницата е спазвала утвърдената процедура за избор на доставчици съобразявайки всички заложени критерии включително и заложената цена, която счита, че не е единствен и определящ критерий при избор на транспортен съконтрагент. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание страните поддържат заявените позиции и оспорвания.

Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от „Пластхим-Т“ АД иск с правно основание по чл.211 от КТ, вр. чл. 203, ал.2 от КТ, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника М. Т. К. да заплати на ищеца сума в размер на 13647,78 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, формирано като съвкупен размер на платени от ищеца в по-висок размер суми по договори за заявки с № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

2

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът М. К. е била в трудово правоотношение с него, възникнало по силата на трудов договор № А18/10.12.2020г. сключен за длъжността „Специалист доставки”. С допълнително споразумение № А35/31.03.2022г., длъжността й е била променена на „Специалист логистика”, а със Заповед № А15/13.03.2023г. същото е било прекратено на основание чл.188, ал.3 от КТ. Твърди, че съгласно последно заеманата длъжност, основното трудово задължение на ответницата е било да сключва договори за превоз на товари от името и за сметка на дружеството. През 2023г. превозвачите, с които ищецът се намира в търговски взаимоотношения, предоставили оферти за най-ниските цени, на които предлагат осъществяване на транспорт до дестинации в Европа, с които К. била запозната. Политиката на дружеството била да се приемат офертите с най-ниската предложена цена. Въпреки това, ответницата приемала оферти и наемала превозвачи, чиито цени били по – високи от възможно най-ниските, с което нанесла на дружеството имуществена вреда в размер на 13647,78 лева формирана както следва: 1.) вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 2.) вреда в размер на 300 евро по заявка № ***;

3.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 4.) вреда в размер на 300 евро по заявка № ***; 5.) вреда в размер на 250 евро по заявка № 38301; 6.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 7.) вреда в размер на 300 евро по заявка № ***; 8.) вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 10.) вреда в размер на 560 евро по заявка № ***; 11.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 12.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***; 13.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***; 14.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***; 15.) вреда в размер на 159 евро по заявка № ***; 16.) вреда в размер на 100 евро по заявка № ***; 17.) вреда в размер на 300 евро по заявка № ***; 18.) вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 19.) вреда в размер на 170 евро по заявка № ***; 20.) вреда в размер на 104 евро по заявка № ***; 21.) вреда в размер на 545 евро по заявка № ***; 22.) вреда в размер на 560 евро по заявка № ***; 23.) вреда в размер на 150 евро по заявка № ***; 24.) вреда в размер на 310 евро по заявка № ***; 25.) вреда в размер на 450 евро по заявка № ***; 26.) вреда в размер на 179 евро по заявка № ***; 27.) вреда в размер на 54 евро по заявка № ***; 28.) вреда в размер на 250 евро по заявка № ***; 29.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 30.) вреда в размер на 200 евро по заявка № ***; 31.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***;

32.) вреда в размер на 100 евро по заявка № ***; 33.) вреда в размер на 50 евро по заявка № ***; 34.) вреда в размер на 100 евро по заявка № *** и 35.) вреда в 2 размер на 100 евро по заявка № ***. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответницата да заплати претендирания размер на нанесената имуществена вреда.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.

К., чрез процесуалния й представител. Не оспорва, че в периода от 01.04.2022г. до 13.03.2023г. е била в трудово правоотношение с „Пластхим-Т“ АД заемайки длъжността „специалист логистика”. Посочва, че основните й функции не са били да сключва заявки 3 договори за транспорт, а да планира транспорта на вече наетия превозвач. Оспорва лично тя да е вземала решения за това кой превозвач кои товари да превозва и на каква цена, като твърди, че това е било правомощие на ръководителя на отдел „Логистика“ - А.Н.А.. На него са били докладвани заявките за транспорт за одобрение. Излага, че в съответствие с политиката на „Пластхим-Т“ АД е разработила инструкция за работа с доставчиците, според която при избор на доставчик на дадена услуга не се взема под внимание единствено икономическия показател – цена, а и редица други, сред които техническа обезпеченост на превозните средства, лоялност на партньора превозвач, изпълнението на транспортната услуга в срок, нейното качество и др. Посочва също, че предоставените през 2023г. от превозвачите оферти за цени за транспорт до дестинации в Европа са били ориентировъчни към онзи момент, а не твърди цени, а отделно от това спазването им не винаги е било възможно, тъй като дори да е имало превозвач предлагащ по-ниска цена за превоза, при липса на транспортно средство, с което да извърши превоза, се е избирал друг превозвач предложил по-висока оферта с цел да бъдат изпълнени поетите от ищеца заявки за транспорт на клиентите му. Оспорват се и наличието на другите елементи от фактическия състав на исковата претенция за обезвреда, а именно наличието на вина под формата на умисъл в действията й и цел – настъпване на вреди за работодателя.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото трудов договор № А18/10.12.2020г. сключен между „Пластхим - Т“ АД, в качеството на работодател и М. Т. К., в качеството на работник, служителката е полагала труд първо на длъжността „Специалист, доставки“, а считано от подписване на допълнителното споразумение № А35/31.03.2022г. – на длъжността „Специалист, логистика“, считано от 01.04.2022г. Със Заповед № А15/13.03.2023г. на работодателя, на М. К. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, поради това, че в периода от 01.02.2023г. до 28.02.2023г. е договаряла по-високи цени от исканите от работодателя, като в определени случаи е избирала най-скъпите варианти за изпълнение на заявката за транспорт.

По делото са представени и приети като доказателства Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/05.01.2023г., международна товарителница № 24804/01.02.2023г., фактура № 1000020243/08.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за транспортна услуга България-Франция; Заявка/договор за автомобилен транспорт № 38571/05.01.2023г., международна товарителница № 25138/15.02.2023г., фактура № 1000020522/28.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за транспортна услуга България-Франция;

Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/18.01.2023г., международна товарителница № 24798/01.02.2023г., фактура № 2000040247/06.02.2023г. на стойност 9622,68 лева за транспортна услуга България-Испания; Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/24.01.2023г., международна товарителница № 24966/09.02.2023г., фактура № 4

1000020435/15.02.2023г. на стойност 9387,98 лева за транспортна услуга България-Франция;

Заявка/договор за автомобилен транспорт № ***/25.01.2023г., международна товарителница № 24862/03.02.2023г., фактура № 1000002974/21.02.2023г. на стойност 5280 лева;