Протокол № 11 от 17.03.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 76/2021
- Вид
- Протокол № 11
- Подписан
- 17.03.2021
- В сила
- 16.03.2021
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Светла Василева Даскалова, Георги Николов Грънчев
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 11 гр. Варна , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Павлина Г. Димитрова
Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600076 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Жалбоподателят М. Н. Д., редовно призован, не се явява. На 15.03.2021 година в ранния следобед е получено по факс уведомление до съда със собственоръчно изписано съобщение от обвиняемия, че не желае да присъства на съдебното заседание, същото е с дата 15.03.2021 година и е положен личен подпис от обвиняемия. Представлява се от защитника си адв.И.Ш. Т. от АК - ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото. Няма да соча нови доказателства. Няма да правим отводи на състава на съда.
АДВ.Т.: - Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи на състава на съда. Нямаме искания по доказателства. Няма пречка делото да бъде разгледано в отсъствието на обвиняемото лице, съобразно разпоредбата на чл.65, ал.8 от НПК.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, с оглед на изразеното нежелание от страна на обвиняемото лице, обективирано собственоръчно да присъства в съдебната зала, поради което и О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Т.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение молбата ни за изменение на мярката за неотклонение.
В жалбата сме поискали не само да отмените, но и е налице и алтернативно искане да измените определението на първоинстанционния съд, с оглед аргументите, които излагаме и засягаме за частична неоснователност и неправилност на първоинстанционното определение.
Моля Ви да приемете доводите ни и аргументите, че определението на ВОС разглеждал въпроса за преценката за законността на решението за задържането под стража по отношение на обвиняемия М.Д. към настоящия момент се явява неправилно, необосновано, незаконосъобразно, дори и нецелесъобразно, т.к. това решение не съответства и на целите на мерките за неотклонение, което прозира и в мотивите на ВОС в последната част от заключението на определението.
На първо място дори и да приемем за безспорно установено или за наличие на неразколебаност на обосноваността на предположението за авторството и извършителство на деянието по отношение на обвинението, за което е обвинен и привлечен обвиняемия М.Д. към настоящия момент то ние считаме, че към настоящия момент, след този срок на задържане под стража, който вече е в рамките на пети месец, без седем дена, аргументите на първоинстанционния съд, обсъждайки обстоятелствата по чл.65, ал.4 от НПК и най-вече втората процесуално изискуема предпоставка дали от данните по делото и от доказателствата може да се направи извод, че към настоящия момент съществува опасност обвиняемия да извърши друго престъпление, какъвто извод е възприел съда, според нас са неправилни, незаконосъобразни и не съответстват нито на правни изводи, които са относими в НПК от една страна. От друга страна не съответстват е на установената константна съдебна практика на ЕС касателно въпроса за мярката за неотклонение, задържането под стража, касателно решението на ЕС обсъждайки именно и най-вече в срока на задържането под стража до настоящия момент, какъвто е близо петмесечен, дали органите на предварителното производство са положили допълнително усилия и са събрали допълнително ангажиращи доказателства по отношение на твърдяното от тях, че и към момента съществува опасност обвиняемия, при евентуална промяна на мярката за неотклонение да извърши друго престъпление.
Не само, че такива доказателства не са събрани по делото, но ЕС в няколко свои решения, с които съм убеден, че почитаемия съдебен състав е запознат, е конкретизирал и посочил, че самия срок на задържането под стража сам по себе си се явява обстоятелство, което би следвало да бъде ценено като степен на занижаване на сте3пента обществената опасност на 2 дееца.
Обсъждайки и така предварително излагам аргументи и по отношение на доводите на държавното обвинение дали и към настоящия момент е налице опасност от извършване на друго престъпление ние твърдим и считаме, че към този период от време на разследването и към настоящия момент степента на обществена опасност на дееца е занижена, той е с ниска степен на обществена опасност не само заради срока на задържането под стража, но и предвид чистото му съдебно минало, липсата на криминални и противообществени прояви, липсата на обективирани висящи наказателни производства и са все обстоятелства, които би следвало да бъдат преценени в съвкупност в светлината на всички обстоятелства.
От друга страна Ви моля да приемете, че в първоинстанционното определение Окръжен съд не е обсъдил данните за семейно положение на обвиняемия, възрастта му, данните за месторабота, че той е упражнявал обществено полезен труд, работел е и на последно място, анализирайки доводите и аргументите на първоинстанционния съд, за да потвърди задържането под стража все пак съдът е дал срок да се приключи разследването по делото, с оглед заявеното и от държавното обвинение и от материалите по делото, че е разследването е на етап приключване и е дал срок и указания след приключване на разследването да се преведат в Затвора – Варна, което за ас считаме, че е също един аргумент, който не следва да бъде обсъждан от почитаемия първоинстанционен съд, т.к. той демонстрира наймалкото съмнение и нотка на предубеденост, което е още един аргумент в светлината на това дали е правилно и законосъобразно в производство по чл.65 НПК от изначалния момент на задържане под стража и последващи един и същи съдия докладчик да разглежда всички искания на защитата за изменение на мерки за неотклонение и какви са доводите и аргументите на първоинстанционния съд след като един път е вече определил задържане под стража, двукратно го е потвърдил и на третия за разглеждане на мярката за неотклонение, в пет месечния срок да са налице основания за изменение в становището и в мотивите на първоинстанционния съд.
Не са обсъдени и данните за влошеното здравословно състояние на обвиняемото лице. Очевидно е, че държавното обвинението не полага и не изпълнява задълженията си по ЗИНЗС, не осъществява контрол и наблюдение на здравословното състояние на обвиняемите лица, не осигурява необходимите медицински грижи и полагането на адекватно медицинско обслужване на лишените от свобода, съответно временно лишените от свобода, които са задържани в условията на ареста и то в тази тежка епидемиологична обстановка в страната.
Дори и само по себе тези обстоятелства и наличието на данните за влошеното здравословно състояние би следвало да бъдат обсъдени отново в светлината на това каква е необходимостта и какви са целите на мерките за 3 неотклонение към настоящия момент в хода на това вече приключило разследване по настоящото ДП.
Още един аргумент, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ към настоящия момент е необосновано тежка, тя излиза извън целите на мерките за неотклонение и вече представлява и санкция и наказание лишаване от свобода, което е недопустимо и незаконосъобразно.
При тези аргументите Ви моля да се произнесете и да отмените или измените определението и определите друга мярка за процесуална принуда, каквато е примерно “Домашен арест“, с режим идентичен със задържането под стража. Обвиняемото лице може да бъде поставено под електронно наблюдение. Моля Ви да приемете, че с тази мярка за неотклонение сама по себе си е всъщност идентична със задържане под стража и адекватна на целите на не приключилото ДП.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, считам жалбата за неоснователна и моля да оставите същата без уважение.
Към момента не намирам каквото и да е изменение в обстоятелствата.
Действително изтекли са около пет месеца от образуване на производството и привличането на обвиняемия Д., но този срок в никакъв случай не можем да приемем за неразумен, с оглед на обстоятелствата по делото, правната и фактическа сложност, брой на обвиняемите лица, количеството намерено вещество, продължаваната дейност на обвиняемия, съучастието и всички обстоятелства, които са необходими за извършването на множество процесуално-следствени действия каквито безспорно по делото са били извършвани.
Т.е. към момента считам, че както обоснованото предположение, което е било налично в началния момент месец октомври миналата година в пълна степен и дори в още по-голяма степен считам, че то е налично и към настоящия момент. А е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпление.
Аз считам, че самото обстоятелство, той е с чисто съдебно минало, да, вярно е, че е възможно това да се приеме като обстоятелство, което да омаловажава неговата обществена опасност, но обстоятелството, че са изтекли пет месеца от производството в никакъв случай не мога да приема като обстоятелство, което намалява обществената опасност на дееца.
В крайна сметка действително по делото наличните доказателства сочат, че намереното вещество е в едно много голямо количество, 4 кг марихуана, 1 кг кокаин, на много висока стойност, самата конкретика на казуса и естеството на извършеното налагат извод, че една по-лека мярка за неотклонение, дори и по-леката от „Задържане под стража“, а именно “Домашен арест“ би се явила, според мен, неадекватна, с оглед 4 обстоятелството, че обвиняемото лице е извършвало своята престъпна дейност от дома, по телефон, през други мобилни приложения.
По тази причина аз считам, че тази мярка за неотклонение, която е взета от Окръжен съд – Варна по отношение на обвиняемия Д. и към настоящия момент се явява адекватна.
В този смисъл Ви моля да потвърдите определението на Окръжен съд Варна.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ, след проведено тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните, изложени в днешното съдебно заседание и след цялостно запознаване с материалите по делото констатира следното:
Ревизирайки определението на ВОС, постановено по реда на чл.65 от НПК, се констатира, че наведените в днешното съдебно заседание доводи от защитата за необоснованост и неправилност на същото, са неоснователни по следните съображения:
На първо място настоящата инстанция констатира, че към момента е все още актуален извода за наличие на обосновано предположение във връзка със съпричастността на обвиняемия М.Д. към извършено деяние в съучастие с друго лице - това по чл.354а, ал.2, изречение 2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. Стойността на намерените наркотични вещества кокаин и марихуана възлиза на близо 250 000 лева.
Събраните до момента доказателства по безспорен начин обосновават този извод и не са в състояние да разколебаят настоящата инстанция в преценката й за съпричастност на обвиняемия към това деяние.
Не е отпаднала към момента и опасността обвиняемото лице да извърши престъпление, като се има предвид наказанието, което се предвижда, с оглед на повдигнатото обвинение. Отчитайки естеството и начина на извършване на престъпната дейност от обвиняемото лице, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на мобилни приложения, еднопосочно се налага извода, че при по-лека мярка за неотклонение той би извършил нови престъпления, респективно, че към настоящия момент и до приключване на разследването, мярката за процесуална принуда, която ще осъществи целите на мярката за неотклонение е „Задържане под стража“. Не са верни твърденията на защитата затова, че първоинстанционния съд не е отчел трудовата ангажираност на обвиняемия, както и че има постоянен адрес, семейство, доколкото в съдебния акт това изрично е посочено във връзка с коментара, че първоинстанционния съд не намира опасност обвиняемия да се укрие. Отчетено е и изтеклия до момента период като изрично е подчертано, че разследването не е излязло извън разумните срокове, Видно е че по делото са назначени множество експертизи и са извършени множество процесуално5 следствени действия и това по никакъв начин не може да доведе до извода за нарушаване на тези срокове, включително и с оглед на практиката на ЕС.