Решение № 2399 от 12.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9289/2025
- Вид
- Решение № 2399
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2399 гр. Варна, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110109289 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от С. С. М. ЕГН **********, с адрес:**, Съдебен адресат: **, чрез адвокат Й. А. СРЕЩУ З. „Б.
И." АД, ЕИК **, със седалище: **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.
ИСКЪТ Е С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът С. С. М. ЕГН **********, с адрес: **, Съдебен адресат: **, чрез адвокат Й. А. претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника З. „Б. И." АД, ЕИК **, със седалище: **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на ищеца, сумата в размер на 50.00 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 947.79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник текстил преден ляв и водач предна броня ляв на собствения му автомобил марка „Ауди А6", с per. № В ** СА, причинени в 1 резултат на реализирано на 17.07.2024г., ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Рено Клио", с per. № СА ** ХА, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 21.07.2025год. до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: **, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 17.07.2024г., около 08:30 часа, в гр. Варна, ул. Девня собственият му лек автомобил „Ауди А6", с per. № В ** СА, е блъснат от лек автомобил марка „Рено Клио", с per. № СА ** ХА, управляван от Ралица Велчева.
ПТП настъпва при следните обстоятелства:
На 17.07.2024г., около 08:30 часа, в гр. Варна, управлявайки лек автомобил „Ауди А6", с per. № В ** СА се движи по ул. Девня, посока от бул.
Република към изхода на града. Участъка от пътното платно след Център за гуми Дияна е с четири пътни ленти, като най - дясната пътна лента е за движение надясно и направо, втората лента е само за движение направо, третата лента е за движение само направо и четвъртата лента, най - лявата е за движение само наляво. В участъка има временна организация на движението, като двете най-леви пътни ленти, тези които са за движение само направо и само наляво, са затворени за движение, като има поставени по тях конуси.
След Център за гуми Д. иска да завие наляво, но т.к. двете леви пътни ленти, които са за движение само наляво и само направо са затворени за движение, той се движи във втората пътна лента, която е за движение само направо. На първото кръстовище след Център за гуми Д. предприема завиване наляво, като изведнъж от затворения участък, из между конусите профучава лек автомобил марка „Рено Клио", с per. № СА ** ХА и го блъска.
За настъпилото ПТП уведомява на тел. 112, след което мястото на произшествието е посетено от контролните органи.
След като пристигат служители на КАТ, ги проверяват за употреба на 2 алкохол и след като установяват механизма на настъпване на ПТП и причините за него, им указват да попълнят Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за произшествието сочат водача на лек автомобил „Рено Клио", с per. № СА ** ХА.
Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от з. „Б. И." АД, със срок на действие 25/10/2023г. - 24/10/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 19.07.2024г. уведомява застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Опис на заключение по щета № 2410022376/19.07.2024г. В описа като увредени детайли са посочени: облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник текстил преден ляв и водач предна броня ляв.
Като застрахователно обезщетение получава сумата в размер на 452.21 лева. Размера на изплатеното обезщетение много го изненадва, т.к. сумата е недостатъчна и не може да покрие щетите, поради което извършва проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта. От проведеното проучване установява, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2 500.00 лв.
От необходимата сума за ремонт в размер на 2 500.00 лв., следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 452.21 лв., или сумата, която следва да му заплати ответникът е в размер на 2 047.79 лв.
На 28.08.2024г. завежда съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на пълното застрахователно обезщетение, във връзка с което е образуваното гр.д. № 10930/2024г. по описа на ВРС, 10 състав.
С Решение № 2327 от 23.06.2025г. по образуваното гр. д. № 10930/2024г. по описа на ВРС, 10 състав, ответното дружество е осъдено да му заплати сумата в размер на 100.00 лева, частичен иск от общо 2 047.79 лева, представляващо оставащо дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник текстил преден ляв и водач предна броня ляв на л.а. „Ауди А6", с per. № В ** 3
СА, причинени в резултат на реализирано на 17.07.2024 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил „Рено Клио", с per. № СА ** ХА, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Сумата, която застрахователя следва да му заплати, като застрахователно обезщетение е в размер на 2 500.00 лв., от която сума следва да се приспадне извън съдебно заплатената сума в размер на 452.21 лв., както и сумата в размер на 100.00 лв., присъдена с Решение № 2327 от 23.06.2025г. постановено по гр. д. № 10930/2024г. по описа на ВРС, 10 състав, или ответникът му дължи сумата в размер на 1 947.79 лв.
В настоящия случай, с влязло в сила Решение № 2327 от 23.06.2025г. по постановено по гр. д. № 10930/2024г. по описа на ВРС, 10 състав, е уважен предходно воден от ищеца срещу ответника З. „Б. И." АД, частичен иск за плащане на част от полагащото му се обезщетение за причинените му щети в резултат на настъпило застрахователно събитие. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този смисъл е разрешението по т.2 от TP №3/22.04.2019г. по тълк. дело №3/2016г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Във връзка с гореизложеното, за ищеца възниква правен интерес от завеждане на настоящия иск.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
Отговорът е депозиран З. „Б. И.“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - изпълнителни директори, чрез адв. Г. С., АК - София, със съдебен адрес в **, преупълномощена от адв. М. И. Г., АК - София, със съдебен адрес: **.
4
В случай, че съдът счете искът за процесуално допустим, то на основание чл. 237 от ГПК прави признание на иска по основание и размер и моли при постановяване на решението си, да вземе предвид следното:
Във връзка с настъпилото и описаното в исковата молба застрахователно събитие е налице влязло в законна сила Решение № 2327/23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 930/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 10 св, по силата на което ответникът е осъден да заплати на С. С. М., ЕГН:
**********, сумата от 100 лева, частичен иск от целия размер на 2 047,79 лева, представляващо дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения му л.а. „Ауди А6" с per. № **, причинени в резултат на реализирано на 17.07.2024 г. ПТП по вина на застрахования в ответното дружество водач, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият иск е предявен за сумата от 50, 00 лева, като частичен иск от сумата в размер на 1 947, 79 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат на същото събитие.
Посоченото вземане представлява остатък от същото парично задължение, за което по предходно дело - гр. д. № 930/2024 г. по описа на Районен съд Варна, ГО, 10 с-в, е предявен частичен иск за сумата в размер на 100 лева от общо вземане в размер на 2 047, 79 лева, приключило с влязло в сила решение, по силата на което ответникът е изплатил присъдената сума въз основа изпълнително производство.
Моли, при постановяване на решението да отчетете и обстоятелството, че след влизане в сила на решението по гр. д. № 930/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 10 с-в, Дружеството не е получавало извънсъдебна покана за доброволно изпълнение и е уведомено за претенциите на ищеца едва с получаване на исковата молба, поради което не е имало възможност да реагира своевременно и да бъде избегнато съдебното производство.
Очевидно ищцовата страна цели образуването на множество граждански дела само и единствено, за да натовари ответното дружество с разноски, включително и адвокатско възнаграждение, с което да се генерира приход.
Това по своето същество очевидно представлява злоупотреба с право.
С оглед на гореизложеното и направеното признание на иска, представя и моли съда да приеме, като доказателство по делото три броя платежни 5 нареждания, удостоверяващи доброволно заплащането от негова страна на следните суми:
- 15, 33 лева, представляващи законната лихва за забава върху вече изплатената главница от 100, 00 лева от датата на завеждане на извънсъдебна претенцията именно 19.07.2024 г. до датата, предхождаща деня на завеждане на исковата молба, а именно 27.08.2024 г.;
- 1 947, 79 лева, представляваща остатъка от главницата;
- 334, 07 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 1 947, 79 лева от датата на завеждане на извънсъдебната претенция, а именно 19.07.2024 г. до датата на плащане - 14.10.2025 г., изплатени по банковата сметка на адв. Й. А., а именно: IBAN:
BG31UBBS81551007843349.
Въз основа на всичко изложено, счита че ответното застрахователно дружество не е дало повод за завеждането на настоящото исково производство.
Предвид извършеното признание и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, моли съда да възложи разноските по делото на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай са налице и двете законови предпоставки за прилагане на посочената разпоредба.
Дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Дружеството е било уведомено за претенциите на ищеца едва в деня на получаване на исковата молба - 15.09.2025 г. Дружеството не е получавало покани за изпълнение в поранен момент и е било в неизвестност за исканията на ищеца. Респективно, не е имало възможност да плати или да постигне споразумение с него преди образуване на делото.
Моли съда да присъди на З. „Б. И." АД направените по делото разноски, съобразно правилата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, включително изплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото исково производство.