Присъда № 14 от 16.04.2024, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 14/16.04.2024г. постановена по ВНОХД № 97 /2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Производството е въззивно по реда на чл.313 и сл. от гл. ХХI от НПК.

С Присъда № 8/07.02.2023г. постановена по НОХД № 233/2022г. по описа на Районен съд – Харманли, подсъдимия К. Н. Д., с ЕГН **********, роден в гр.Г., е признат за невинен в това, че на 17.04.2021г. на автобусна спирка в с.К., общ.С., обл.Х., противозаконно повредил /чрез удари с ръце/ чужда движима вещ - автобус марка „Сетра С 315 ГТ“ с рег. № *******, собственост на „Т. ГД – 2010“ ЕООД гр.Х., представлявано от управителя Г. П. Д. от гр.Х., като причинените щети /счупено предно панорамно стъкло/, са на стойност 2400 лв. и по предявеното му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, на осн.чл. 304 от НПК, е оправдан.

Недоволен от присъдата останал прокурор при Районна Прокуратура – Хасково – ТО – Харманли, който я протестира в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

В протеста и допълнителното изложение към него се излагат съображения, че присъдата не кореспондирала на събраните по делото доказателства, които по несъмнен начин установили съставомерността на повдигнатото на подсъдимия обвинение от обективна и субективна страна, извършено от него при евентуален умисъл. Сочи се още, че вместо да цени доказателствата в техния смисъл, първоинстанционният съд ги ценил еднострано и превратно, а чрез приетото, че деянието било извършено от подсъдимия по непредпазливост и бил осъществен съставът на престъплението по чл.216 ал.6 от НК преследвано по частен ред, който поради обстоятелството, че пострадало юридическо, а не физическо лице, се явявал неприложим, първоинстанционният съд сам си противоречал. С протеста и допълнителното изложение към него се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден, по повдигнатото му обвинение.

Делото се разглежда за втори път от ОС – Хасково като въззивна инстанция. Първоначално по подаденият протест е било образувано ВНОХД № 332/2023г. по описа на ОС – Хасково, по което с Решение № 145/21.07.2023г. присъдата била потвърдена и влязла в сила, доколкото въззивното решение не е подлежало на касационна проверка. По искане на и.ф.Главен Прокурор на Р.България, с доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, чрез потвърждаване на оправдателната присъда въпреки доказаността на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.216 ал.1 от НК, с Решение № 13/09.02.2024г. по НДВ № 488/2023г. по описа на Апелативен Съд – Пловдив, наказателното производство по ВНОХД № 332/2023г. на ОС – Хасково е възобновено, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото от настоящата инстанция, която е втора по съществото на делото, за пълното изясняване на обективната истина бе извършен преразпит на свидетелите П. Д., Г. Д., С. С. и прочетени показанията на последния от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 от НПК. Със съгласието на подсъдимия и защитникът му и след разяснението по чл.281 ал.7 от НПК, бяха прочетени показанията дадени на досъдебното производство от св.В. К., починал в хода на делото и неразпитан пред първата инстанция, бяха изслушани и обясненията на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна Прокуратура Хасково поддържа изцяло протеста против оправдателната присъда. В пледоарията си прокурорът посочва, че нанасяйки удари с юмрук по предното панорамно стъкло на автобуса, подсъдимия макар да не целял да го повреди, допускал това и се съгласил с настъпилия резултат, като от субективна страна извършил деянието по чл.216 ал.1 от НК по повдигнатото му обвинение, при евентуален умисъл. С тези доводи прокурорът иска 1 първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказание „Пробация“ с първите две пробационни мерки, за срок между 6 и 8 месеца – т.е наказанието му да се определи по реда на чл. 55 от НК.

Защитникът на подсъдимия намира протеста за неоснователен и иска първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. В тази насока в пледоарията си защитникът твърди, че дори подсъдимия да е удрял с юмрук по стъклото на автобуса, не искал да го повреди и не било безспорно доказано, че повредите настъпили от ударите на подсъдимия доколкото оглед на стъклото по реда на НПК към инкриминираната дата не бил извършен, а установяване на повредите от вещото лице по снимки от предварителната проверка и след демонтажа на стъклото било недопустимо,като повредите могли да настъпят от предхождащото развилата се ситуация, ПТП. В пледоарията си защитникът посочва, че поради поведението на водача на автобуса който не спрял след ПТП, подсъдимия нанесъл с ръка ударите по стъклото на автобуса за да го накара да слезе и от субективна страна действал непредпазливо. С тези доводи се иска потвърждаване на първоинстанцинната присъда.

Подсъдимия в личната си защита иска да бъде оправдан, а в последната си дума не изразява становище.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства, включително пред настоящата инстанция и изцяло служебно на осн.чл.314 ал.1 от НПК, приема за установено следното:

Съдебното производство пред РС – Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП – Хасково – ТО – Харманли, изготвен по д.п. № 247/2021г. по описа на РУ – Харманли, с който на постъдимия К. Д., е повдигнато обвинение за престъплението по чл.216 ал.1 от НК, за което е оправдан с първоинстанционната присъда. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, гражданският иск предявен от ощетеното юридическо лице „Т. ГД 2010“ ЕООД – гр.Х., с който е претендирано обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Съдебното следствие е протекло по общия ред.

От събраните доказателства е установено, че св.В. К., работел като ******* при „Т. ГД – 2010“ ЕООД гр.Х., с едноличен собственик на капитала и управител св.Г. Д., като управлявал автобус с който се превозвали работници за Рудник 1 с.Т., по маршурт с. Б. общ.Х., гр.С., гр.Г., Рудник-1 с.Т. На 17.04.2021г., св.К. изпълнявал курс по посочения маршрут с автобус „Сетра С 315 ГТ“ с peг. № ******* собственост на посоченото търговско дружество, като около 18.00 ч. след като качил работници от с.Б. и гр.С., се движел по пътя в посока гр.Г., към следващата спирка в с.К., общ.С. и изпреварил с автобуса лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********, управляван от св.Д. Т., в който пътували още съпругата му и внукът им - подсъдимия К. Д.. При изпреварването, св.К. закачил с автобуса лекия автомобил в лявата му част, от което се счупило предното странично огледало и се деформирали предната лява врата и калник, на автомобила. Прозшествието не било усетено от св.К. и пътниците в автобуса - свидетелите А. Х., И. И., С. С., А. С., А. И., В. М. и поради това въпреки настъпилото ПТП, св.К. не спрял, а продължил движението си с автобуса към с.К. От случилото се, св.Т., съпругата му и подсъдимия се ядосали и с автомобила последвали управлявания от св.К. автобус, като го застигнали на автобусната спирката в с.К. където с автомобилът, св.Т. спрял пред автобуса. След спирането тримата слезли от автомобила и ядосани започнали да викат, държали се агресивно и искали св. К. да слезе от автобуса, за да види какво е направил. Св.К. обаче се уплашил от поведението им и не слязъл от автобуса, което още повече ядосало подсъдимия, който започнал да нанася удари с ръце включително с юмруци по предното панорамно стъкло на автобуса, като удрял и по 2 вратата му, а св.Т. застанал пред автобуса, за да му попречи да продължи. В резултат на ударите нанесени от подсъдимия, предното панорамно стъкло на автобуса което било здраво, се пропукало, а св.К. успял да продължи движението си с автобуса, към гр.Г. и след като пристигнал там, спрял на автобусна спирка в близост до РУ-Гълъбово. Там с лекия автомобил пристигнали също св.Т. и подсъдимия, като последния отишъл в РУ - Гълбово и подал сигнал за случилото се ПТП. За отработването на сигнала били изпратени свидетелите И. П. и Д. Д.-полицейски служители при РУ-Гълъбово, които на спирката в града разговаряли с водачите на двете превозни средства, видели повредите по лекия автомобил и автобуса, като тествали водачите им за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но пробите били отрицателни. За случилото се, св.К. съобщил на св.Г. Д. който тогава отсъствал. При разговорът им, св.Д. казал на св. К. да се обади на синът му - св. П. Д., както и да съобщят на тел. 112 за случилото се. Същото св. Д. съобщил по телефона и на синът си – св. П. Д., на когото св. К. също се обадил и споделил станалото. Понеже автобусът не могъл да продължи по курса с напуканото панорамно стъкло, на спирката в гр.Г. дошъл друг автобус управляван от св.Б. М., който превозил работниците и също видял напуканото предно стъкло на управлявания от св.К. автобус, а след курса по повод съобщеното му за случилото се от св.К. и указанията на св.Д., св.М. подал сигнал на тел.112 в който съобщил, че стъклото на автобуса било счупено на паркинга на ТЕЦ „Б.“ от няколко лица, които били с посочения по- горе лек автомобил. На сигнала били изпратени отново полицейските служители П. и Д., които установили, че са касае за първия случай, като св.П. изготвил докладна записка в която описал констатираното, записката била изпратена по компетентност на РУ – Харманли и образувана предварителната проверка по случая.

Впоследствие предното панорамно стъкло на автобуса било подменено с ново на стойност 2400 лв. с ДДС, от дружеството собственик на автобуса. По време на предварителната проверка, св.Г. Д. представил фактурата, както и снимки за повредите по стъклото на автобуса преди демонтажът му с новото, като запазил напуканото стъкло на автобуса в гараж на дружеството. След предварителната проверка, било образувано досъдебното производство водено за престъплението по чл.216 ал.1 от НК, за което е внесен обвинителният акт. На досъдебното производство относно повредите по автобуса и тези по лекия автомобил „Опел Вектра“, били изготвени от вещото лице К. - за автобуса оценителна и допълнителна автотехническа експертиза, съдържащи се на л.87 - 89 и л.161-167 от д.п, а за лекия автомобил оценителна експертиза приложена на л.93-100 от д.п., които били изслушани от първата инстанция. Експертизата досежно повредите по лекия автомобил, предвид предмета на делото е ирелевантна. Относно автобуса „Сетра С 315 ГТ“ с peг. № *******, според посочените заключения, пазарната му стойност била 29 783.33 лв., а причинените му повреди изразяващи се в пукнатото му предно панорамно стъкло били в размер на 2400 лв., каквато е и стойността на новото поставено стъкло, доколкото единствено така било възможно възстановянето на повредите по автобуса. Според заключенията, спукването на стъклото и конкретно на външният му слой доколкото било триплексово, било възможно да се получи от нанесени концентрирани удари с юмрук. При изслушване на вещото лице и по повод заявеното от св.Д., че съхранявал стъклото на автобуса, по искане на защитата първата инстанция назначила допълнителна автотехническа експертиза досежно механизма на причиняване на уврежданията по стъклото и възможността за настъпването им от един удар с ръка, като на вещото лице бил възложен оглед на съхраняваното от св.Д. стъкло и съпоставянето на нараняванията по него, с тези отразени на приложените от същия свидетел, снимки. В заключението си по така назначената допълнителна експертиза, вещото лице отразило изводи идентични с тези по предходните си заключения, включително, че било възможно напукването по външния слой на стъклото да е не само от няколко удара с юмрук с концентрирана голяма сила, но и от един удар, нараняванията по огледаното от вещото лице стъкло, съответствали на тези от приложените в кориците на делото снимки на стъклото и описанията дадени явно от 3 свидетелите. Вещото лице установило и допълнителни наранявания по стъклото от демонтажът му, които не посочило в заключението си и които според вещото лице, не съществували към инкриминирания момент.