Решение № 95 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20265000500157 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 8/8.01.2026 г., постановено по гр.д. № 670/2024 г. на ОС-Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от И. К. Д. против В.

К. А. и С. Г. А. иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне поради пълно неизпълнение на сключения между Б.В. А. и ответника В. К. А. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1.09.2004 г., отразен в нотариален акт № 199, том V, рег. № 8811, дело № 826 от 1.09.2004 г. на нотариус Денчо Недялков, с който Б.В. А. прехвърля на племенника си В. К. А. срещу задължение за издръжка и гледане минала, настояща и бъдеща следния свой недвижим имот: апартамент № 22 с адрес гр.***** ****** на ул.“**** ******“56, вх.О, ет.4 с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, със застроена площ 82,57 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня-столова, баня, клозет, антрета и балкон, при граници: от север стълбище и апартамент на П.Г.В., от юг апартамент на К.В. А., от изток апартамент на П.Г.В. и двор, от запад ул.“**** ******“, заедно с принадлежащото му избено помещение № 13 с полезна площ по данъчна оценка от 4 кв.м. при граници: от север коридор, 1 от изток мазе на Н. и Т.С., от юг мазе на Р.Г.Д. и мазе на К.В. А., от запад ул.“**** ******“, заедно с едно таванско помещение № 7 с полезна площ 6 кв.м. по данъчна оценка при граници: от север таван на Б.Б.П., от изток двор, от юг таван на К.Т.И., от запад коридор, заедно с 2,81% идеални части от общите части на сградата и идеални части от общите помещения, а именно в избения етаж три помещения за смет, три перални, три помещения за детски колички и три клозета с умивални, в таванския етаж три общи сушилни, както и 2,81% идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място от 1902/11274 кв.м., находящо се в гр. ***** ******, ул.“**** ******“56А, съставляващ УПИ-първи от квартал 28 по плана на града при граници: от север ул.“Ген.Гурко“, УПИ VII-6888, УПИ V-1210,1211, УПИ III1228,1229, УПИ IV-1212, от изток УПИ III-12289,1229 и ул.“Георги Кирков“, от юг ул.“Христо Ботев“, от запад ул.“**** ******“, до размера на ½ идеална част, и е осъдена И. К. Д. да заплати на В. К. А. и С. Г. А. сумата 1 533,82 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокат.

Жалбоподателката И. К. Д. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 9.02.2026 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде уважен предявеният от нея иск за разваляне на горепосочения договор поради неизпълнението му от страна на двамата ответници. Като ищца (наследник на починалия прехвърлител Б.В. А.) в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение от страна на ответниците В. К. А. и С. Г. А. на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 1.09.2004 г., с който Б.В. А. прехвърля на ответника В. К. А. (по време на брака му с ответницата С. Г. А.) свой недвижим имот в гр. ***** ******, съответно описан. Претендира за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата В. К. А. и С. Г. А. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 10.03.2026 г. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват предявения против тях иск по чл. 87,ал.3 от ЗЗД като неоснователен. Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка 2 с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представения от ищцата в копие с исковата молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 199/1.09.2004 г., том V, рег. № 8811, дело № 826/2004 г. на нотариус Денчо Недялков, че на 1.09.2004 г. между Б.В. А. като прехвърлител и В. К. А. като приобретател е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно който Б. А. прехвърля на племенника си В. А. собствения си недвижим имот-апартамент в гр. ***** ******, описан в исковата молба, срещу поетото от приобретателя задължение за издръжка и гледане минала, настояща и бъдеща, като прехвърлителят си запазва правото пожизнено и безвъзмедно да живее в имота. Безспорно е, видно е от представеното от ищцата в копие удостоверение за наследници, че прехвърлителят Б. А. е починал на 13.02.2024 г. и че неговите наследници по закон са неговите племенници (син и дъщеря на неговия починал брат К.В. А.) ищцата И. Д. и ответника В. А. при равни права, по ½ идеална част за всеки един от тях. Няма спор, че към момента на сключването на договора приобретателят В. А. е бил в брак с ответницата С. А..

С подадената на 24.04.2024 г. искова молба ищцата твърди, че от прехвърлянето на имота до смъртта на прехвърлителя ответникът не е полагал необходимите грижи в пълен обем, така както е постановено в нотариалния акт, поради което тя има право да иска разваляне на договора поради неизпълнение в обема на притежаваните от нея по наследство права – за ½ идеална част. Твърди, че прехвърлителят Б. А. не е бил в добро здраве, постоянно боледувал, страдал от редица продължаващи заболявания, имал е нужда от постоянни грижи, които приобретателят не полагал в пълен обем до неговата смърт.Твърди, че от 2004 г. до 2011 г. ответникът бил безработен, а от 2022 г. до 2022 г. живеел в София и през този период изобщо не е полагал изискващите се по договора грижи, гледане и издръжка на прехвърлителя.

Твърди, че тя е съседите оказвали помощ постоянно, като особено в периода на Ковид-пандемията тя постоянно била до него, помагали й и неговите съседи. Затова моли съда да развали договора до размера на нейните права 3 като наследник, за ½ ид.ч. от имота.

С подадения на 20.06.2024 г. отговор на исковата молба ответниците В.

А. и С. А. твърдят, че те с децата си се пременили по покана на Б. А. да живеят при него в апартамента през 2003 г. и живеели с него до смъртта му на 13.02.2024 г., като през тези 20 години се грижели за него и задоволявали нуждите му, той разполагал самостоятелно с пенсията си, до началото на 2024 г. той бил изключително жизнен и в добро за годините си здравословно състояние. Твърдят, че през този период Б. А. постъпвал два пъти в болница във връзка със ставното му заболяване, като го придружавал и обслужвал ответника, в резултат на проведеното лечение се подобрила двигателната му активност. Твърдят, че по време на техни отсъствия задължително осигурявали на Б. А. всичко необходимо, купили му телефон, синът им ги замествал в задължението да полагат грижи и следял дали е подсигурен с всичко необходимо, от които Б. А. бил доволен. Твърдят, че през тези 20 години ищцата нито веднъж не е проявила заинтересованост за Б. А., а и той не желаел комуникация с нея. Твърдят, че през всички тези 20 години, в които живели с Б. А. в едно домакинство и полагали необходимите грижи, за да има той един спокоен и осигурен живот, винаги са били в прекрасни отношения с него и били едно семейство, никога не са имали спорове за нещо, нито е имало случай той да е изразил недоволство от тях, били с него и в последните му дни.

С обжалваното съдебно решение окръжния съд приема за установено въз основа на събраните доказателства, че за периода 2004 г.-2024 г. ответниците са изпълнявали в пълен обем задълженията си по договора спрямо Б. А.. Съдът преценява, че следва да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника. Съдът отчита, че свидетелите Й. А. и М.Р. са заинтересовани от изхода на спора, но при преценка на показанията им на основание чл. 172 ГПК намира, че техните показания се потвърждават от събрани по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и показанията на другите двама свидетели на ответника - доктор Н.П., личен лекар на Б. А. и Д. Г., които са без роднинска връзка с ответниците.

Съдът преценява, че показанията им в голямата си степен са логически издържани, последователни и непротиворечиви помежду си, за разлика от показанията на свидетелите на ищеца К.И., К.И. и Д.Н.. Съдът посочва, че от 4 представените по делото удостоверения на НАП за осигуряване на ответниците се опровергават показанията на първите две свидетелки И. и И., че С. и В. са живеели и работили в София през периода 2014г. - 2022г., че С. и В. са били безработни преди това, както и че ищцата е помогнала на С. да започне работа в София. Съдът приема, че противоречие е налице и в показанията на свидетелката Д.Н. – касиер на входа на Б. А., която твърди, че С. и В. не са живели там до 2022г., а впоследствие твърди, че тъй като тя живее на първия етаж, не се е качвала по етажите, а С. е идвала при нея, за да плати таксата на Б. А., като свидетелката сочи, че изводът, че Б. е живял сам, тя е направила, защото са й плащали такса за входа само за един човек, като също така сочи, че познава Н. и Й. – децата на ответниците, виждала ги е и че те трябва да са живеели там (в апартамента на Б.). Съдът приема, че в показанията на свидетелката И. също е налице твърдение, което се опровергава от представено писмено доказателство - че по време на пандемията е била социален асистент на Б., а съгласно удостоверение от 29.05.2025г. на Социална Услуга „Асистентска подкрепа“-гр. Стара Загора Б.

А. не е регистриран като потребител и не е ползвал услугите на социален и личен асистент. Съдът приема, че твърдението на свидетелката И., че Б. е щял да пъди С. и В., е индиция, че същите са живели при него или поне са осъществявали известни грижи за него. Съдът приема за установено по категоричен начин, че Б. А. е страдал от редица заболявания, бил е трудоустроен, имал е затруднена походка, ходил е с помощно средство – бастун, не е виждал с едното око и е завалвал говора, но въпреки това е могъл да се придвижва сам, без чужда помощ, здравословното му състояние е било добре поддържано, посещавал е редовно личния си лекар, вземал е назначената му медицинска терапия съгласно показанията на свидетеля доктор Н.П.. Съдът приема за установено въз основа на показанията на свидетелките Й. А., М.Р. и Д. А., че към края на 2003г. при него са се преместили да живеят С. и В. заедно с децата си и до смъртта на Б. на 13.02.2024г. ответниците са полагали грижи и са осигурявали необходимата издръжка на Б. А.. Относно показанията на свидетелката И. за посещенията й в дома на Б., за да му постави инжекции за кръвно, съдът приема, че те не са конкретизирани по време, поради което биха могли да са в работно време, когато ответниците са били на работа, децата им – на училище, както и оказваната помощ от съседи за качване на багаж на Б. след пазаруване от пазара или от магазин. Съдът не 5 дава вяра на твърденията на свидетелката И., че Б. е бил нечистоплътен и че в стаята му не е било чисто и подредено като цяло, доколкото впечатленията на свидетелката са епизодични от редките й посещения в дома на Б.. Съдът приема за установено, че Б. А. е бил чист и спретнат в добър външен вид въз основа на показанията на свидетелките А. и Р.. Съдът установява, че ответниците С. и В. са заплащали консумативите на жилището съгласно твърденията на свидетелката Й. А., подкрепени от показанията на свидетелката Н., касиер на блока, че С. е плащала задължението за такса за входа на Б. след 2015г. Изводът на окръжния съд е, че по делото е установено, че ответниците са живеели с Б. А. в жилището на ул.”**** ******” № 56 и са работили в град Стара Загора пред периода от 2004 г. до 2024г., като те до смъртта на прехвърлителя през 2024г. са изпълнявали задълженията си за издръжка и гледане на Б. А., полагали са необходимите грижи за прехвърлителя в пълен обем, отношенията между приобретателите и прехвърлителя са били като в семейство, прехвърлителят е страдал от редица заболявания от дълги години, заради което е имал нужда от помощ и от грижи, които ответниците са осъществявали. Въз основа на показанията на свидетелите Й. А., М.Р., Д. А. и д-р Н.П. съдът приема за установено, че приобретателите са давали на прехвърлителя в пълен обем, ежедневно за срока на действие на договора дължимата издръжка, включваща храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата му, полагали са ежедневни грижи за здравето, хигиената и общото домакинството с прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам, осигурили са му добри битови и хигиенни условия, храна, внимание, обгрижване и семейна среда, прехвърлителят Б. А. е разполагал с личните си средства според желанията си и е имал възможност да се занимава с хобито си – риболов, въпреки напредналата си възраст Б. А. е изглеждал поддържан, чист, добре облечен, бил е общителен, въпреки говорния си дефект, въпреки здравословни проблеми от години и претърпените медицински интервенции на долните крайници е бил подвижен, с добра двигателна функция, придвижвал се е сам и помощно средство – бастун, в периода на действие на договора общото здравословното състояние на Б. А. е било добро като за човек с така установените заболявания, които са били контролирани и проследявани. Съдът посочва, че предвид значителния период на действие на алеаторния договор от 20 години следва да бъде съобразено, че в началото на 6 действието му Б. А. е бил на 62 години, а към момента на смъртта - на 82 години, като предвид наличните още към 2004 г. заболявания, поради полаганите грижи, прехвърлителят е поддържал добро общо състояние до смъртта си. Съдът приема, че прехвърлителят е бил доволен от начина на изпълнение на задължението на приобретателите и е приемал грижите и издръжката по предоставяния начин и в предоставяния обем през целия двадесетгодишен период на договора, тъй като приживе не е предприел действия за развалянето му. Затова съдът намира, че ответниците са установили по делото ежедневно и точно изпълнение на задълженията си към прехвърлителя Б. А., произтичащи от сключения на 01.09.2004 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което предявеният иск е неоснователен.