Решение № 85 от 02.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200980 по описа за 2022 година Производството е образувано по касационен протест, подаден от АП – Варна срещу оправдателните диспозитиви на въззивно решение № 153/12.10.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 65/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В протеста се излага твърдение за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт в посочените части и признаване на подсъдимите И. И. Д. и В. А. Ц. за виновни по обвиненията, повдигнати им с обвинителния акт.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и пледира за уважаването му по посочените в него съображения. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като не съобразил, че подс. Д. е имал спесимен и е оперирал с банковите сметки на „********“ ЕООД; че е платил сумата от 5000 лева за регистрацията на „********“ ЕООД и е наредил плащане в полза на последното по фактури с невярно съдържание, за осъществени фиктивни сделки между „********“ ЕООД и „**********“ ЕООД, „***“ ЕООД и „*********“ ЕООД. Въззивният съд не обсъдил цялостната документация, свързана с тези сделки, като не взел предвид, че посочените дружества не са имали обективна възможност да извършват посочената във фактурите дейност. Апелативният съд не обсъдил и другите доказателства, подробно посочени в касационния протест, което довело и до неправилното приложение на материалния закон и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения за извършените в съучастие престъпления. В тази връзка прокурорът от ВКП изцяло поддържа искането на АП – Варна за осъждането на двамата подсъдими по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.

Защитата на подс. И. И. Д. пледира за оставяне на касационния протест без уважение, поради неговата неоснователност. Акцентира на обстоятелството, че към 1 инкриминирания период подсъдимият Д. не е имал пълномощно като търговски представител на дружеството; че търговската дейност на последното е осъществявана от законния му представител и неговите управители Х. Д. и Н. Д.; че видно от заключението на графическата експертиза инкриминираните фактури са подписани от законния представител на дружеството и няма положени подписи или ръкописен текст, изпълнени от подс. Д.. В заключение защитата пледира за оставяне на обжалваното решение в сила.

Защитникът на подс. Ц. също намира протеста за неоснователен. Според него наложеното на същия наказание е индивидуализирано правилно и не следва да бъде увеличавано, поради което пледира за оставяне на въззивния съдебен акт в сила.

Подсъдимите В. А. Ц. и И. И. Д., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 18 / 04.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 131/2018 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, подсъдимият В. А. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, чл. 26, ал.1 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия И.

Д..

Със същата присъда подсъдимият И. Д. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

По протест на АП – Варна са били образувани последователно две въззивни производства, по които с въззивни присъди подсъдимите Ц. и Д. са признати за виновни и осъдени по първоначално повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.

Тези въззивни присъди са обжалвани от подсъдимите пред ВКС и съответно отменени с реш. № 264/20.01.2020 г. по н. д. № 1071/2019 г. на ВКС, І н. о. и с реш. № 27/10.03.2022 г. по н. д. № 648/2021 г. на ВКС, ІІІ н. о., като делото е връщано два пъти на въззивната инстанция за ново разглеждане.

При трето поредно разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено въззивно решение № 153/128.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 65/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, предмет на настоящата касационна проверка. С него на основание чл. 337, ал.1, т. 2 и чл. 338 от НПК присъдата на ОС – Силистра е изменена, като подс. Ц. е осъден да заплати разноските, направени на досъдебното производство в размер на 1833,38 лева в полза на ОП – Силистра /вместо на ОД на МВР – Силистра/ и е зачетено времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Поради това, че за трети път въззивен съдебен акт, постановен по делото, е предмет на касационен контрол, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че не са налице основания за провеждане на съдебно следствие, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК. Въззивният съд е изпълнил всички указания дадени с предходното отменително касационно решение, провел е въззивно съдебно следствие, в хода на което повторно е разпитал св. О. Б. Х., като със съгласие на страните на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал.1, т. 5 от НПК е прочел и 2 приобщил към доказателствения материал показанията на свидетелите Х. Д. и В. С., депозирани при проведените предходни въззивни производства- по в.н.о.х.д. № 28/2019 г. и в.н.о.х.д. № 19/ 2020 г., и двете по описа на АС – Варна. На основание чл.

119 от НПК е заличил от списъка на свидетелите Х. Д., която като сестра на подс. Д. се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства по делото. В касационния протест не се правят доказателствени искания, като и настоящият съдебен състав намира, че предходните инстанции са събрали доказателства за изясняване на всички относими, включени в предмета на делото факти.

Преди да обсъди основателността на конкретните твърдения, изложени в касационния протест, настоящият съдебен състав намира за нужно да направи няколко предварителни уточнения. С обвинителния акт е повдигнато обвинение на двамата подсъдими Д. и Ц., за това, че всеки от тях поотделно е извършил продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, 6 и 7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за времето от 10.12.2012 г. – 15.04.2013 г., осъществено с две отделни деяния: в първото от тях подс. Д. участвал като подбудител /чл. 20, ал. 3 от НК/ на подс. Ц., който като извършител избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери за „********“ ЕООД.; второто деяние, в същия инкриминиран период, подс. Д. осъществил като извършител, подпомогнат от подс. Ц. / чл. 20, ал. 4 от НК/, при което избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери, дължими от „******“ ЕООД. С първоинстанционната присъда подс. Ц. е осъден по повдигнатото срещу него обвинение, като е оправдан за това да е осъществил първото деяние, подбуден от подс. Д., а по второто е осъден за това, че е действал като помагач на неустановено лице, а не на подс. Д.. Последният е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него с обвинителния акт обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, 6 и 7, вр. чл.

20, ал. 2 и ал. 3, чл. 26, ал.1 от НК и именно срещу това оправдаване е насочено недоволството на касатора. По отношение на подс. Ц. искането на касатора за осъждането му по първоначално повдигнатото обвинение е свързано с претенцията за осъждането на подс. Д. – т. е., че подс. Ц. е осъществил първото от деянията в рамките на продължаваното престъпление, като е бил подбуден от подс. Д., а второто - че е действал като помагач на подс. Д., а не на неустановено лице, както са приели предходните съдебни инстанции. Това уточнение е необходимо, тъй като при извършената проверка настоящият съд констатира, че във въззивното решение са изложени доводи по отношение на повдигнатото срещу подс. Ц. обвинение, касаещи преди всичко действията му като извършител, докато за тези осъществени от него като помагач на подс. Д. въззивният съд не е изложил конкретни съображения. Доколкото обаче, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и същата не се атакува от нито една от страните, касационният съд намира, че няма основание за неговата намеса. С оглед на това, следва да бъдат обсъдени оплакванията на касатора, свързани единствено с допуснати нарушения при оценката на доказателствата, обосноваващи участието на подс. Д. в инкриминираната престъпна дейност.

В синтезиран вид твърденията, изложени в касационния протест, са за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа на доказателствената съвкупност, осъществен от въззивния съд. Касаторът твърди, че проверяваният съд оставил без внимание банковите документи, установяващи времето и мястото на откриване на сметките на „********“ ЕООД и „**********“ ЕООД, движението на пари по тях, респективно спесимените и операциите, извършени от свидетелите Ж. и М. М. от името и за сметка на тези две дружества. Въззивният съд не обсъдил документацията, свързана с фирмените досиета и счетоводните документи на „********“ ЕООД, „**********“ ЕООД, „***“ ЕООД и „*********“ ЕООД, които не оставяли съмнение в недействителността на имитираните по т. нар верига доставки и 3 установявали връзката с подс. Д.. Не обсъдил и пътните листове за имитиран превоз от св. М. М. към „********“ ЕООД и от това дружество към „******“ ЕООД; спесимен на същия св. М., чрез който той извършвал разпореждания със сметките на „********“ ЕООД; писмените доказателства, установяващи регистрирането на „**********“ ЕООД от св. Ж. срещу възнаграждение от 50 лева, тегленето от сметките на това дружество на суми от същия свидетел, преведени преди това от сметката на „********“ ЕООД по имитирана доставка. Според касатора, тези доказателства разкривали кой всъщност е управлявал „********“ ЕООД, кой се е разпореждал с финансите му след излизането на подс. Д. от затвора, свързани с имитираните договорености между това дружество и „********“ ЕООД.

Така изложените твърдения са неоснователни. Предходната инстанция е анализирала посочените доказателствени източници, при обсъждане на обосноваността на обвинението, повдигнато срещу подс. Ц. / л. 4 от възз. реш./. Именно въз основа на цялата документация, събрана по делото /банкови извлечения, фирмени досиета, фактури, платежни нареждания и др./ заключенията на счетоводната и графическата експертизи, показанията на свидетелите Ж., В. Т. и М., въззивният съд е приел: че дружествата - „*********“ ЕООД, „***“ ЕООД и „**********“ ЕООД не са развивали никаква търговска дейност, включително добив, търговия и превоз на дървесина, поради което инкриминираните фактури не отразяват реални сделки; че като ги е посочил в справките – декларации по ДДС /посредствено чрез счетоводителите – св. К. И. и И. И./, подс. Ц. е целял да докаже, че е внесъл ДДС по нереалните сделки, за да получи неоснователно данъчен кредит, и така е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения за „********“ ЕООД.

Твърдението обаче на представителя на държавното обвинение за това, че същите доказателства установявали и връзката на подсъдимия Д. с посочените дружества, а оттам и че последният е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, не може да бъде споделено. Посочените доказателства установяват единствено престъпната деятелност на подс. Ц., но нито едно от тях не обосновава обвинението, повдигнато срещу подс. Д.. За разлика от тезата, изложена в касационния протест за това, че за авторството на деянието следва да се правят изводи от наличието на роднински, приятелски и съседски връзки, /включително и на такива, създадени при престоя на подс. Д. в затвора/, контролираният съд е преценил, че следва да формира изводите си по фактите и правото само на базата на обективно установени обстоятелства. Въззивният съд в мотивите на решението си /л. 6 -7 от възз. реш. / е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства, като е интерпретирал тяхното съдържание в съответствие с действителния им смисъл, без да им придава значение, което нямат. При това правилно е достигнал до заключението, че инкриминираните фактури, издадени от „********“ ЕООД за доставка на дървесина за „******“ ЕООД, не отразяват реално извършени доставки. Приемайки за установен този факт, контролираният съд в мотивите на въззивното решение е защитил убедително заключението си, че доказателствената съвкупност, събрана по делото, не установява подс. Д., като лицето предоставило инкриминираните фактури /удостоверяващи извършването на фиктивните сделки/ за осчетоводяване, с цел укриване на данъчни задължения – т. е. като автор на престъплението. Констатирал е правилно, че съгласно заключението на графическата експертиза, в нито една от фактурите, платежни нареждания или друг документ, свързани с нереалните доставки, не фигурират подпис или текст, изписани от подс. Д.. Установил е и че във всички документи, свързани с търговските отношения между „********“ ЕООД и „******“ ЕООД, като представител на първото фигурира подс. Ц., а за второто – управителят на дружеството – св. Х. Д..