Решение № 630 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330103327 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. Р. И., ЕГН **********, с адрес:

*******************************************, чрез адв. К. К., против „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата в размер на 20 лв. – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***************** от **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***********, до окончателното изплащане на сумата;

-сумата в размер на 30 лв. – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ***************** от ************, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **************, до окончателното изплащане на сумата;

При проведено открито съдебно заседание от дата *********** е допуснато изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на иска за присъждане на сумата, платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***************** от **********, като претенцията е увеличена от 20 лв. на 133,67 лв. Също на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на осъдителния иск за присъждане на сумата, платена при начална липса на основание по клауза за 1 възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***************** от **********, чрез увеличение на иск от 30 лв. на сумата от 393,41 лв.

В исковата молба се твърди, че на ********* между страните бил сключен Договор за паричен заем № *****************, по силата на който на ищцата били предоставени заемни средства в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 41.03 %, ГПР – 49.71 %. Към договора бил подписан и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Общата сума за плащане с включена допълнителна услуга била 1728 лв. От договора не ставало ясно какъв е размерът на възнаградителната лихва в лева, нито размерът и за какви услуги била начислена допълнителната услуга. Общата сума следвало да се погаси на 8 месечни вноски, всяка в размер от 216 лв. Договорът бил потребителски, недействителен на основанията по чл. 22 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Надхвърляла повече от три пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. Бил нарушен чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същият. Според ищеца ГПР надвишавал 50 %, поради което клаузата за ГПР била нищожна на основание чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК.

Начислената такса за допълнителна услуга не се дължала на основание чл. 10а ЗПК, тъй като била свързана с отпускането и управлението на кредита. Тази такса по съществото си представлява и разход по кредита и уговарянето й водело до завишаване на ГПР над допустимите ограничения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното и предвид нищожността на процесния договор за кредит се иска ответникът да възстанови платените суми по клаузата за възнаградителна лихва в договора, както и клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност исковете. Не се оспорва от фактическа страна сключването на процесния договор за кредит между страните с посочено в исковата молба съдържание, както и сключването на договора за имуществено проучване. Твърди се, че общото задължение по двата договора е в размер на 1728 лв., от които 1000 лв. за главница и 568,08 лв. такса за допълнителна услуга, като ищецът бил заплатил сумата от 1000 лв. с която сума се погасявала главницата, а остатъка от задължението бил опростен и кредитът бил отписан от ЦКР към БНБ. По същество счита исковете за неоснователни, като оспорва ищецът да е заплащал суми за погасяване на възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга. Нямало промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисквало предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неплатени суми. Законът не вменявал задължение за посочване размера на възнаградителната лихва.

Договорът съдържал достатъчно информация в тази насока, като общата сума на плащанията била 1159,62 лв., вкл. главница и лихва. Неоснователно било и твърдението за нищожност по чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се претендирали други разходи по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва. ГПР по кредита бил коректно изчислен, а в погасителния план към договора били посочени падежите на всяка една от 2 вноските и размерът на остатъчната главница за всеки следващ период, които данни били достатъчни за определяне на месечния размер на главницата и на възнаградителната лихва, както и на вземанията по договора за имуществено проучване. Договорът за заем бил валиден. Не били претендирани по него неустойки, лихви за забава, обезщетения, такси и др., които да се разглеждат като неравноправни клаузи. Договорената възнаградителна лихва не можела да се счете за прекомерна, водеща до неоснователно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави, в която насока развива съображения. Сочи, че по договора не били заплащани суми за погасяване на възнаградителната лихва. Освен това ищецът нямал качеството на потребител по договора за имуществено проучване, чието съдържание се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Задълженията на страните по договора за имуществено проучване пък не били изпълнени, поради липса на съдействие от страна на ищеца, поради което по този договор не били търсени или получавани суми от ответника. Предвид изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване исковата претенция в тежест на ищеца бе да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже и факта на плащане на процесните сума.

В тази насока не е спорно между страните сключването помежду им – ищеца като заемополучател и ответника като заемодател, на Договор за паричен заем № ***************** от **********, за предоставена в заем сума от 1000 лв. при посочените в исковата молба параметри по договора.

Потвърждение за това се съдържа в отговора на исковата молба, а и е видно от представените от „Айзаем.БГ” ООД писмени доказателства – копие от процесния договор за кредит, ведно с приложенията към него – Общи условия на дружеството, погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, както и сключения по повод на процесния кредит Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от ********* Не е спорно и че ищецът е заплатил сумата от 1000 лв. за погасяване на задълженията си по Договор за паричен заем № ***************** от ********** Твърдения в тази насока се съдържат изрично в отговора на исковата молба от страна на ответника „Айзаем.БГ” ООД, които са ценени от съда по реда на чл. 175 ГПК, като признание на неизгоден за страната факт.

Спорно е дали В. И. е платил на ответното дружество суми по процесния кредит, надвишаващи размера на главницата и съответстващи по стойност на пълния размер на всички вземания по кредита и в частност такива суми, които да са послужили за погасяване на възнаградителната лихва и начислената сума по клауза за допълнителна услуга. В тази връзка с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК са дадени изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на тези обстоятелства.

Предвид дадените му указания ищецът И. е ангажирал писмени 3 доказателства – представил е справка за погасени суми и е изискана информация от ЦУ на НАП за регистрирани фискални устройства на ответника; разпитан е един свидетел и е изслушано заключение на вещо лице по СТЕ.

За представената справка, изрично оспорена от ответника, се твърди от ищеца И., че представлява разпечатка от информационната система на ответното дружество, обективираща извършени плащания от страна на В. И. по повод на Договор за паричен заем № *****************. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросната справка не съдържа подпис, печат или друго обозначение, че изхожда от представител на „Айзаем.БГ” ООД, макар и в съдържанието й да е отразен номера на процесния договор за кредит и в табличен и обобщен вид да са вписани погашения по кредита.

По повод въпроса за реда на издаване на подобни справки от страна на „Айзаем.БГ” ООД е разпитана свидетелката В.В., която сочи, че по искане на длъжник по договор за кредит и при извършено погасяване от негова страна, вкл. при плащане в офис на дружеството, можело да се издаде такава справка, като служителите, които ги издавали, не били упълномощени да подписват или подпечатват същите, за това те се издавали във вида, в който е и представената по делото справка. Такава справка самата свидетелка, като служител на „Айзаем.БГ” ООД била издала и на ищеца В. И.. Показанията й, в частта, в която свидетелката говори за извършени плащания на суми по кредита от страна на ищеца, не са ползвани от съда, като недопустими доказателствени средства по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.

Следва обаче да се отбележи, че в своята писмена защита ответното дружество е изтъкнало съображения за пристрастност на свидетелката и липса на обективност у нейна страна, предвид наличието на общо четири висящи искови производство, заведени от В.В. срещу „Айзаем.БГ” ООД с идентичен на настоящия предмет, или такива, по които тя представлява страна по конкретно дело срещу „Айзаем.БГ” ООД, като по всички тях, пълномощници били адв. К. и адв. Б., които представляват В. И. по настоящото дело. При извършена служебна справка в деловодната система на съда, се констатира достоверността на изложеното от ответното дружество, досежно наличието на множество висящи дела по сходни на настоящия спорове между свидетелката В.В. и ответника „Айзаем.БГ” ООД. Последното е сериозно основание да се постави под съмнение обективността на свидетелските показания, поради което същите са ценени по реда на чл. 172 ГПК. В този смисъл са съобразени показанията й относно това, че от ответното дружество предоставят справки по кредитите от своята информационна система, аналогични на представената от ищеца справка, доколкото същата е във вид, съответстващ на този, който действително се генерира от информационната система на „Айзаем.БГ” ООД. Последното е видно от заключението по СТЕ, за което ще стане въпрос по-долу. Не може обаче да се приеме само на базата на свидетелските показания, че именно представената от ищеца по делото справка действително му е предоставена от В.В. или от друг служител на „Айзаем.БГ” ООД и реално отразява размера на извършени от него погашения по процесния кредит, доколкото липсват други доказателства, подкрепящи подобен извод. Свидетелката и не фигурира в самата справка, като лице – служител на ответника, който да е извършвал 4 действия по събиране на кредита.

Прието по делото е заключение по СТЕ, вещото лице по която е представило извлечение от компютърната система на „Айзаем.БГ” ООД, в която е отразено движението на паричните потоци за процесния Договор за паричен заем № *****************, сключен с В. И. на дата ********** Видно от заключението такъв договор действително фигурира в системата на ответника, където се съдържа и таблица с направените погашения по него.