Решение № 2197 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20231110216075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР

Образувано е по жалба на Р. Л. (ххххххххххх), гражданин на Р.Т., роден на 01.07.1982 г., чрез адв. М. Д. от САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-928/24.08.2023 г., издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗМВР по отношение на жалбоподателя Р. Л. е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е документ с невярно съдържание и се прави искане за прогласяване на нейната нищожност. Навеждат се доводи, че в обжалваната заповед след съставЯ.то й са извършени дописвания – дописани са състав на престъпление от Особената част на НК, както и номер на досъдебно производство. Изтъква се, че при издаване на заповедта за задържане са били нарушени процесуалните правила, тъй като при задържането на жалбоподателя не е присъствал преводач и той не е бил запознат със съдържанието й на разбираем за него език. Сочи и че не са били налице основания за задържане на жалбоподателя, тъй като в материалите по досъдебното производство, посочено в заповедта, не се съдържа заповед за задържането му, той не е бил привличан като обвиняем по същото наказателно производство и не е осъществил посоченото в заповедта престъпление. По изложените съображения се прави искане 1 обжалваната заповед за задържане да бъде обявена за нищожна.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Л. се явява лично и с упълномощения си процесуален представител - адв. М. Д. от САК, която поддържа аргументите и исканията в жалбата.

Ответник - жалба - С., редовно призован, се представлява от гл. юрк. Б.

С., надлежно упълномощен, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и заповедта за задържане да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова. Представя писмени бележки от гл. юрк. М. Д., също упълномощена от ответник - жалба, в които се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед за задържане.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна и има предвиденото в чл. 150 ал. 1 АПК съдържание. Съдът намери, че същата е депозирана и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК. Оспорената заповед е издадена на 24.08.2023 г., но видно от съдържанието й същата не е била връчена на жалбоподателя на същата дата. В обжалваната заповед липсват подписи на жалбоподателя в графа „задържано лице“, като навсякъде вместо това е изписано „не е подписано поради липса на преводач“. По идентичен начин подпис на жалбоподателя липсва и в разписката, инкорпорирана в съдържанието на оспорената заповед, с която следва да се удостовери връчването й на задържаното лице. И в разписката липсва положен подпис на жалбоподателя Лебди, а вместо това е изписано „не е подписано поради липса на преводач“. Извод за датата, на която обжалваната заповед е била връчена на жалбоподателя, може да направи само въз основа на приложен в материалите по делото отговор от 09 РУ – СДВР рег. № 33840013719/23.10.2023 г., адресиран до процесуалния представител на жалбоподателя – адв. М. Девенска, към който е било приложено копие на оспорената заповед за задържане. Считано от датата на отговора – 23.10.2023 г., жалбата се явява подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК , тъй като е депозирана по пощата на 06.11.2023 г. (видно от датата на пощенското клеймо).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. Л. ( ххххххххххх) е роден на 01.07.1982 г. и е 2 гражданин на Р.Т.. Към 24.08.2023 г. жалбоподателят Р. Л. не владеел добре писмено и говоримо български език.

На 24.08.2023 г. в 01:00 часа жалбоподателят Р. Л. бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗМВР със заповед за задържане на лице рег.

№ 3384зз-928/24.08.2023 г. , издадена от И.Г.Х. - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 09 РУ СДВР. Като основания за задържане на жалбоподателя в заповедта било посочено: "данни за извършено престъпление по чл. 281 ЗМ № 1243 и за установяване на самоличност". След задържането на жалбоподателя му бил извършен личен обиск на основание чл. 80 ал. 1 т. 1 ЗМВР. При задържането на жалбоподателя не присъствал преводач от български на арабски език и при задържането си той не бил информиран за основанията за същото на разбираем за него език. По същата причина - отсъствието на преводач, жалбоподателят не подписал заповедта за задържане и екземпляр от нея не му бил връчен. Отново поради отсъствието на преводач на жалбоподателя не били разяснени и правата по чл. 74 ал. 2 т. 6 ЗМВР и не подписал декларация за намерението си да упражни или не правата си по чл. 74 ал. 2 т. 6 б. "б" - "е" ЗМВР. Жалбоподателят бил предаден на служител от Отдел "Миграция" СДВР и бил освободен на 24.08.2023 г. в 16:30 часа. Със заповед УРИ № 5392ПАМ-6483/22.08.2023 г. на Началник на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" - СДВР била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 44 ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в хххххххххххх България и чл. 10 ал. 1 т.1 от Наредба № Iз-1201 от 1 юни 2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията и дейността им принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция".

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –показанията на свидетеля Я. Г., както и писмените доказателства: 2 броя отговори от СРП по пр. пр. № 33716/2023 г. по описа на СРП до адв. М. Д., отговор рег. № 33840013719/23.10.2023 г. от Началник на 09 РУ - СДВР до адв. М. Д., ведно с приложения: заверено копие на заповед за задържане рег. № 3384зз928/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, заверено копие на протокол за обиск рег. № 3384р-37723/24.08.2023 г. по оп иса на 09 РУ - СДВР, заверено 3 копие на разписка за правата на задържано лице, заповед УРИ № 5392ПАМ 6483/22.08.2023 г. справка УРИ 3384р-1518/11.01.2024 г., изготвена от началник група ООР при 09 РУ - СДВР, ведно с приложение - заверено ксерокопие на книга за задържани лица с рег. № 3384р-22107/16.05.2023 г., отговор от началник на 09 РУ - СДВР рег. № 338400-1670/31.01.2024 г., ведно с приложения - заверено копие на заповед за задържане и заверено копие от регистър по чл. 74 ал. 5 ЗМВР с рег. № 3384р-22107/26.05.2023 г., удостоверение рег. № 513р-6641/17.01.2024 г., издадено от Началник на 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" - СДВР, отговор от началник на 09 РУ СДВР рег. № 338400-15183/15.11.2023 г., оригинали на заповед за задържане рег. № 3384зз-9 28/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, на протокол за обиск рег. № 3384р-37723/24.08.2023 г. по оп иса на 09 РУ - СДВР и на разписка за правата на задържано лице, заверено копие на материалите по досъдебно производство № 1243/2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 33716/2023 г. по описа на СРП.

Показанията на свидетеля Я. Г. не допринасят съществено за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване в настоящото производство. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят потвърждава положения подпис в графа "свидетел" в протокол за обиск на лице рег. № 3384р-37723/24.08.2023 г. по оп иса на 09 РУ - СДВР, но заявява, че предвид изминалия период от време и естеството на служебните му задължения, няма никакъв спомен за обстоятелствата, при които е бил задържан жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. по отношение нивото на владеене от български език от страна на жалбоподателя - така Г. заявява, че полицейските служители са разговаряли с жалбоподателя "на развален български език" и че жалбоподателят е знаел "някакви думи".

Тези показания на свидетеля Г. кореспондират в пълнота на писмените доказателства.

Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

4

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168 ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ - СДВР Ивайло Христов. Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/. Доколкото заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му, както и в предвидената от закона форма, съдът намери, че същата не представлява нищожен административен акт и не са налице основания за прогласяването й за нищожна, каквото искане се прави с жалбата.

Съдът намери обаче, че при издаването на обжалваната заповед са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 72 ал. 3 ЗМВР, когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

Разпоредбата на чл. 74 ал. 2 т. 6 ЗМВР предвижда, че в заповедта за задържане се посочват правото на задържаното лице: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто 5 гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. Съгласно чл. 74 ал. 3 ЗМВР задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице, а нормата на чл. 74 ал. 7 ЗМВР (предишна ал. 6 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) предвижда, че копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. От събраните по делото доказателства се установява, че при задържането на жалбоподателя не е присъствал преводач, поради което и той не е бил уведомен за основанията на своето задържане на разбираем за него език, не е бил уведомен за правата, които има при задържането си, не е подписал заповедта (отново поради липсата на преводач, а не поради отказ) и не е получил екземпляр от нея.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21c9f49c-593e-4b2a-b6a4-d113044f9321