Решение № 1181 от 12.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501907 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5085/26.07.2024 г. от Обединено училище „Свети Иван Рилски“ БУЛСТАТ 000082983 с. Червенци, община Вълчи Дол, чрез адв. Р. Е. против Решение № 140/27.06.2024 г. по гр.д. № 216/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с което:

1/ е прието за незаконно и отменено уволнението на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. Варна, ул. “Ч.”, № 8 от длъжността “Заместник директор учебна дейност“ в ОбУ “Свети Иван Рилски” - с.

Червенци и ОТМЕНЯ Заповед №315/11.01.2024 г. на Директора на ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци за прекратяване на ТПО между страните на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, като незаконосъобразна, на основание чл.

344 ал. 1 т. 1 от КТ.;

2/ възстановена е П. Д. С., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност“Заместник директор учебна дейност“ в ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.

3/ осъдено е ОбУ “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. Варна, ул. “Ч.”, № 8 сумата от 10 794,95 лева /десет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева, 95 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението за периода 11.01.2024 - 11.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 1 от 15.03.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ.

В жалбата се излагат следните твърдения за очевидна неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт: Първата инстанция в противоречие с практиката на ВКС е приела, че е недопустимо уволнение на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 от КТ при липса на предпоставки за това, а именно нормативна промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността. Счита, че не е необходимо да е налице промяна в нормативните изисквания, за да бъде направена промяна в изискванията за заемане на длъжността. Въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната длъжност, е въпрос от компетентността на работодателя. Съдебен контрол върху преценката за изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността, е допустим в случаите на оспорване на уволнението, само при надлежно въведени от работника твърдения за злоупотреба с право или дискриминация от страна на работодателя. Обстоятелството, че към момента на сключване на трудовия договор не е било налице такова изискване не означава, че работодателят не може да променя това изискване за в бъдеще.

На следващо място изтъква, че съдът неправилно е приел, че е налице злоупотреба с право, поради наличието на предишно уволнение. Предишното трудово правоотношение е прекратено от предишния директор, в тази връзка се явява неотносимо. Не доказани са останали твърденията на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя. В чл. 8, ал. 2 от КТ е въведена презумпцията за добросъвестност, тежестта на оборването на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотреба с право, в случая на ищцата, която не го е извършила. В случая въведените изисквания в новата длъжностна характеристика за висше образование са свързани с характера на работа, и не е налице злоупотреба с право. Твърди, че размерът на уважения иск по чл. 225 от КТ, не съответства на приетата по делото СТЕ. Сочи, че размерът на иска е в размер на 10794,95 лв. за шест месеца , които към момента на разглеждане на делото не са изтекли.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - П. Д. С.

В съдебно заседание въззивникът ОбУ “Свети Иван Рилски”, се представлява от адв. Р. Е., който поддържа депозираната въззивна жалба.

Въззимаемата страна П. Д. С. се представлява от адв. Н. С., който оспорва въззивната жалба. Посочва, че в конкретния случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Създавайки излишни нови изисквания е целял само да прекрати трудовото правоотношение.

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на П. Д. С. срещу „ОбУ “Свети Иван Рилски”, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

2

В исковата молба ищцата навежда следните твърдения: Работила в Обединено училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци по трудов договор на длъжност „Заместник директор учебна дейност до 11.01.2024 г., когато й била връчена Заповед № 315/11.01.2024 г., издадена от Директора на училището, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ - поради липса на необходимото образование. Като мотиви в оспорената заповед било посочено, че уволнението й се извършва поради липса на ОКС „Магистър“ по „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано висше училище или завършена специализация в акредитирано висше училище по специалности „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт С. счита уволнението си за незаконосъобразно, като твърди, че не е налице визираното в заповедта основание – липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Цитира тълкувателни решения на ОСГК на ВКС според което не се допуска прекратяване на трудовото правоотношение по причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и / или щатното разписание минимални изисквания за образование или квалификация, които с приемането на работа двете страни по договора са се съгласили, че не представляват обективна пречка за изпълняваната работа.

Посочва, че с преходна заповед № 229/30.12.2022г. й е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ. С влязло в сила решение заповедта е била отменена и е била възстановена на работа считано от 02.11.2023г. На 07.12.2023г. й е била връчена нова длъжностна характеристика, за изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността, което представлява явна злоупотреба с права.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозира писмен отговор, в който оспорва исковата молба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, необоснована и недоказана. Оспорва твърденията на ищцата.

Посочва, че към момента на приемане на предишната длъжностна характеристика, утвърдена на 01.09.2023г. от предишния директор на училището, не е имало такова изискване, а само препоръчително. Твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е действал законосъобразно и добросъвестно, съобразно разпоредбите на чл. 8 ал.2 КТ.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От представените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че от 01.09.2017г. ищцата е работила на длъжност заместник директор учебна дейност в Обединено училище „ Свети Иван Рилски“ с. Червенци.

Със заповед № 229/30.12.2022г на бившия директор на учебното заведение Я.Н., който към настоящия момент заема длъжността зам. директор в същото, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, поради 3 съкращаване на щата.

С влязло в сила Решение № 82 от 11.05.2023г. постановено по гр.д № 38 по описа ДРС, извършеното с цитираната по горе заповед уволнение е признато за незаконно и е отменено.

П. С. е възстановена на работа на 02.11.2023г., със заповед от 02.11.2023г. издадена от бившия директор Н..

Видно от предоставената длъжностна характеристика / л 88/ към 13.09.2019г. изискването за образование за длъжността „зам. директор учебна дейност“ е висше образование по университетска и педагогическа специалност от списъка на професионалните направления и специалности на висшето образование в РБ, позволяваща да вземе определен хорариум от учебни часове като зам.директор.

На 8.12.2023г. на ищцата е връчена утвърдена със Заповед № РД-07232/07.12.2023г., от новия директор П. П., длъжностна характеристика/ л. 39/, в която като изискване за заемане на длъжността зам. директор учебна дейност, е въведено работникът да притежава допълнителна квалификация:

ОКС „Магистър“ по „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“, получена в акредитирано висше училище или завършена специализация в акредитирано висше училище по специалности „Управление на образованието“ или „Образователен мениджмънт“.

По делото е вложена и длъжностна характеристика утвърдена на 01.09.2023г./л.36/, утвърдена от бившия директор, преди ищцата да е възстановена на работа, в която е посочено, че може да се постави изискване за процесното образувание.

Видно от длъжностната характеристика на другия заместник директор /л. 47/, за заемна на длъжността заместник директор административностопанска дейност не се изискват никакви допълни квалификации, в това число и магистърска степен.

Със заповед № 315/11.01.2024г., на С. е прекратено трудовото правоотношение, поради това че не притежава цитираната по горе допълнителна квалификация.

От назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като пълня ясна и непротиворечива, се установява следното: последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата е в размер на 2689, 12 лв.; дължимото обезщетение е за периода от дата на уволнението 11.01.2024г. до 04.06.2024г. е 10 794, 95 лв.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите 4 въпроси съобрази следното:

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане предявените искове с правно основание чл. 344 т.1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 188, т.3 във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ .

Всички предвидени хипотези на чл. 328 от КТ даващи право на работодателя на прекрати трудовото правоотношение, се основават на факти настъпили след сключване на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, в случаите когато той не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа.

Според т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС няма да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ако работодателят е въвел изисквания преди сключване на трудовия договор. В този случай се приема, че той се е съгласил, че изискванията за образувание или квалификация не са пречка да се изпълнява трудовият договор.

В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че и при двете основания за едностранно прекратяване на трудовия договор-по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ- се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Това е така защо се касае за факт възникнал след сключването на трудовия договор.

С оглед на изложението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя е налице и е приложимо ако промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях.