Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 04.11.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 909/2023
Вид
Решение № 218
Подписан
04.11.2025
Състав
Кирил Давидов Павлов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ 176

№ 218 гр. С., 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20231870100909 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С. Й. Г. ЕГН ********** е предявила срещу П. Й. Г. и К. С. Г. иск за делба на недвижим имот, находящ се в село Д.О., община С., представляващ поземлен имот с площ 1284 кв. м. по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 1011 кв. метра с идентификатор 22469700355 с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра с номер по предходен план имот планоснимачен № 276, парцел VІІ, в кв. 34 по регулационния план на село Д.О. Община С., при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори имот № 22469. 36.909, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***, ведно с построения в имота гараж с идентификатор № ***, със застроена площ от 27 кв. м. брой етажи един, постройка допълващо застрояване – гараж.

Ищцата твърди че е собственик на ½ идеална част от така описания имот, ведно със сграда с идентификатор ***, представляваща жилищна сграда, а ответникът П. Й. Г. е собственик на другата ½ идеална част, ведно със сграда с идентификатор 22469.700. 355. 1, представляваща жилищна сграда и жилищна сграда с идентификатор № ***. 2, представляваща селско стопанска постройка. Твърди се в ИМ, че поискания за делба гараж е построен приживе от бащата на страните, но не притежават строителни книжа.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да допусне делбата на така описаните поземлен имот и гаража при квоти ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част общо за ответниците П. Й. Г. и К. С. Г..

Ответниците П. Й. Г. и К. С. Г. не оспорват иска за делба на поземления имот, но оспорват иска за делба на гаража, като твърдят че са изключителни собственици на гаража на основание давностно владение в продължение на 47 години осъществявано от построяването на гаража, което твърдят че е извършено от ответника П. Г. с негови средства.

В съдебно заседание ищцата С. Й. Г. поддържа предявения иск чрез 1 пълномощника си адвокат В.Н.Г. от САК.

Ответниците П. Й. Г. и К. С. Г., чрез пълномощника си адвокат Б. поддържат становището си съдържащо се в отговорите на исковата молба, че искът за делба следва да се отхвърли за гаража и да се уважи само за дворното място, по съображения че ответниците са собственици по давностно владение на гаража и ищцата няма собственост в тази постройка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните прие за установено следното:

С влязло в сила на 05. 06. 2023 година Решение № 38 от 01. 02. 2022 година, постановено по гр. дело № 792 по описа на С.Р.С. за 2020 година съдът е приел за установено по отношение на Т.С.П. ЕГН ********** и П. Й. Г. с ЕГН ********** ответник по настоящото дело, че С. Й. Г. ищцата по настоящото дело с ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение на ½ идеална част от поземлен имот с площ 1284 кв. метра с имотен № 276, от който е образуван парцел VІІ в кв. 34 по регулационния план на село Д.О., община С., област С., при съседи по скица: парцел VІІІ, парцел ІV, улица и край не регулацията, ведно с цялата едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 53 кв. м., построена в югоизточната част на УПИ VІІ-276, кв. 34.

Не е спорно по делото и от представените скици се установява че така описания имот в цитираното влязло в сила решение на РС С. е идентичен с искания за делба по настоящото дело поземлен имот с площ 1284 кв. м. по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 1011 кв. метра с идентификатор 22469700355 с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра с номер по предходен план имот планоснимачен № 276, парцел VІІ, в кв. 34 по регулационния план на село Д.О. Община С., при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори имот № 22469. 36.909, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***.

Поискан за делба е и гаража, построен в описания поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 27 кв. м. брой етажи един, постройка допълващо застрояване – гараж.

В тежест на ответниците е на доказване, а не установяват П. Й. Г. да е установявал за себе си владение на гаража предмет на делбата. Той е владял гаража за себе си като наследник и за всички наследници на своя баща, включително за 1974 година върху този гараж, потвърдени от показанията на свидетелите Г.Н. Й. и В.П.С. не са довели до придобиване на гаража по давностно владение нито от П. Г., нито от съпругата му К. Г.. П. Г. до смъртта на родителите си Й. Г. и майка му е държал гаража като техен син, не го е владял за себе си, не е отблъсквал владението на родителите си, заявявайки че го владее само за себе си. Също след смъртта на родителите си П. Г. и за времето в което е имал фактическа власт върху гаража не го е владял за себе си, отблъсквайки владението на сестра си С. Й. Г. ищца по делото, владял е само своята наследствена идеална част от гаража, но само е държател на наследствената идеална част на ищцата С. Й. Г. и е осъществявал владение и за нея на наследствения гараж. В годините, за които свидетелстват Г.Н. Й. и В.П.С. ответникът П. Й. Г. макар и да е имал фактическата власт върху гаража, щом не е отблъсквал владението на ищцата С. Г. – също наследник на своите баща и майка, манифестирайки и по отношение на нея, че владее гаража само за себе си, съдът приема че ответникът П. Г. е само държател на квотата на ищцата в този гараж, а именно ½ идеална част от него и в такова е положението до предявяване на иска.

Видно от показанията на свидетелката Т. кредитирани от съда до смъртта на бащата и майката на ответника П. Й. Г. и ищцата С. Г. именно техните родители са си владяли гаража, ползвали са го. Това че П. Г. е помагал за построяването на гаража не налага извод да е станал изключителен собственик защото гаража е построен в имот собственост на родителите му, именно те са придобили по приращение собствеността върху гаража и нито по отношение на своите родители, нито по отношение на сестра си ответникът не е 2 обективирал владение за себе си отблъсквайки владението било на свой родител, било на сестра си С. Г. манифестирайки че владее имота само за себе си. Поради това ищцата на общо основание е собственик на ½ идеална част от построения в имота гараж, независимо колко години го е ползвал ответникът П. Й. Г.. Той не е могъл да стане собственик по давностно владение, като достатъчно за този извод е да се съобрази кога са починали родителите му. Й. Г. П. баща на ищеца, видно от удостоверението за наследниците му е починал на .... година. Т.С.П. майка на ответника П. Г. е починала на .... година. В нито един момент ответникът П. Г. не е установявал владение за себе си, включително и след смъртта на баща си 2012 година, отблъсквайки владението на майка си Т.С.П. и на сестра си С. Й. Г.

– ищца по делото. Дори в годините в които ответникът П. Г. е имал фактическата власт върху процесния гараж, щом не е установявал владение за себе си, отблъсквайки владението на всеки от другите наследници, така че тази промяна в намерението за владеене на гаража да достигне до тях, съдът приема че поне до смъртта на майка си Т.С.П. февруари 2022 година ответникът не е установявал владение за себе си и не е могъл да придобие имота по давностно владение.

В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който страната основава своите искания или възражения. При положение че ответникът П. Г. не доказва с нужното пълно доказване, да е установявал владение само за себе си на процесния гараж, отблъсквайки владението на майка си Т.П. и на сестра си С. Й. П.а по начин който да достигне до всяка от тях, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че този ответник П. Г., както и съпругата му К. Г. не са установявали владение само за себе си върху процесния гараж и не са могли да го придобият по давностно владение. В този смисъл е и практиката на съдилищата и задължителната за настоящия съд практика на ВКС, като е постановено и тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС на ОСГК на ВКС че придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, когато съсобственикът сънаследник е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици сънаследници презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Така по силата на същата задължителна за съдилищата практика на ВКС съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чужди идеални части, може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая това не е станало и не се установява с нужното пълно доказване, ответникът П. Г. не е могъл да придобие изключителна собственост върху гаража и се явява основателен предявения иск за делба на този гараж.

Съдът следва да допусне делбата на гаража, построени в поземления имот с идентификатор 22469700355 с номер по предходен план имот планоснимачен № 276, парцел VІІ, в кв. 34 по регулационния план на село Д.О. Община С., с идентификатор на този гараж ***, със застроена площ от 27 кв. м. брой етажи един, постройка допълващо застрояване – гараж, при квоти ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответника.

Тъй като ответникът П. Й. Г. е придобил своята ½ идеална част по наследство, ответницата К. Г. негова съпруга не е придобила никаква идеална част от съсобствеността на гаража, като притежаваната от съпруга й ½ идеална част не е и съпружеска имуществена общност.

Доказан е конститутивния иск за делба, с предмет потестативното право на делба на ищцата върху процесния гараж, делбата на който следва да се допусне между С. Й.

Г. и П. Й. Г., като наследници на своите родители предишни собственици на гаража – Й. Г.

П., починал на .... година и Т.С.П., починала на .... година.

По силата на чл. 34 ал. 1 от Закон за собствеността (ЗС) всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

В случая нито законът, нито естеството или предназначението на съсобствения гараж не създават пречки за допускане на делбата между ищцата С. Й. Г. и ответника П. Й.

3

Г., при квоти по ½ идеална част за всеки от тях.

Не следва да се допуска делбата върху дворното място също претендирано за делба. Макар и да е доказана съвместната собственост на ищцата С. Г. и на ответника П. Г. върху претендирания за делба поземлен имот, обстоятелството че в него са построени жилищни и стопанска сграда индивидуална собственост на страните го определят като обща част и го изключват като предмет на делбата. По силата на чл. 38 ал. 1 от Закон за собствеността, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Не е спорно по делото и от приложените нотариални актове и влязло в сила на 05. 06. 2023 година Решение № 38 от 01. 02. 2022 година, постановено по гр. дело № 792 по описа на С.Р.С. се установява че ищцата освен на ½ идеална част от поземления имот, е индивидуален собственик на построена в процесния поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, а ответникът П. Й. Г. освен на другата ½ идеална част от същия поземлен имот, е индивидуален собственик на жилищна сграда с идентификатор 22469.700. 355. 1, стопанска сграда с идентификатор № ***. 2, представляваща селско стопанска постройка.