Присъда № 15 от 31.01.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15/31.01.2024 година по НЧХД №3502/2022г. на БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба от К. С. Г..

Със същата се иска:

- признаване на подсъдимия В. А. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, за виновен в това, че на 17.02.2020г. около 07.30 часа в гр.Бургас, пред жилищна сграда на ул.„****, в съучастие с А. В. К. като съизвършител, чрез напръскване в лицето с лютив спрей, удар с метален предмет по главата и нанасяне на множество удари с ръце и крака по тялото, причинил на К. С. Г., ЕГН: **********, увреждане на зрението, съпроводено с болки и страдания и обилно отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата, множество кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и

- признаване на подсъдимия А. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ******, за виновен в това, че на 17.02.2020г. около 07.30 часа в гр.Бургас, пред жилищна сграда на ул.„******, в съучастие с В. А. К. като съизвършител, чрез напръскване в лицето с лютив спрей, удар с метален предмет по главата и нанасяне на множество удари с ръце и крака по тялото, причинил на К. С. Г., ЕГН: **********, увреждане на зрението, съпроводено с болки и страдания и обилно отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата, множество кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В пледоарията си провереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимите следа да бъдат признати за виновни за извършване на деянието, във връзка с което им е повдигнато обвинение, а предявеният граждански иска да бъде уважен.

В пледоарията си защитникът на подсъдимите излага доводи за недоказаност на вмененото във вина на подзащитните й деяние, поради което и моли същите да бъдат оправдани по така повдигнатото им обвинение. Претендира и присъждане на разноски.

Подсъдимите заявяват, че се придържа, към заявеното от защитника им и молят да бъдат оправдани.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. А. К., ЕГН: **********, е българин, български гражданин, **********.

Подсъдимият А. В. К., ЕГН: **********, е българин, български гражданин, *******.

Пострадалият К. С. Г. обитавал заедно с майка си – свидетелката Р. С. апартамент, находящ се на адрес: гр.Бургас, к-с „Л.“, *******. В същата жилищна сграда, на първи етаж живеел подсъдимият А. В. К., заедно със съпругата му - Ж. К.а. Двете семейства били във влошени междуличностни отношения.

1

На 17.02.2020г. сутринта, около 07,30 часа, тъжителят Г. заедно с приятелката си – свидетелката Д. М. се прибирали в дома на Г. в гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул.*****. Двамата възнамерявали да пътуват до Република Турция и искали да вземат от жилището паспорта на М.. Те паркирали автомобила си в близост до жилищната сграда и се отправили към входа на същата. По – напред вървял Г., а след него се движела и М..

Когато тъжителят наближил тунела на жилищната сграда подсъдимият В. К. го повикал по име и пожелал да разговаря с него. Пострадалият заявил на свой ред, че няма възможност, тъй като бърза. Тогава двамата подсъдими тръгнали след Г.. Първи го настинал А. К., който го напръскал с „лютив спрей“, след което В. К. го ударил в областта на главата с тръбен ключ, който малко по – рано използвал за смяна на автомобилна гума и по тази причина държал в ръка. Двамата подсъдими нанесли на тъжителя множество удари с ръце и крака по тялото. С тези си действия те причинил на К. С. Г. увреждане на зрението, обилно отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата, множество кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците.

Свидетел на така нанесения побой станала приятелката на тъжителя - Д. М.. Тя се развикала, като успяла да направи и снимки на случващото се с телефона си. М. подала сигнал за инцидента на телефон 112, в следствие на което на място били изпратени екипи на полицията и бърза помощ. В този момент дошла и майката на пострадалия – свидетелката Р.

С.. Същата се опитала да разтърве сина си и В. и А. К.и, като застанала между тях и с тялото си пазела сина си от ударите на подсъдимите. Пострадалият бил вече паднал на земята, а С. се намирала също на земята, застанала между него и В. К.. Опитвайки се да достигне до пострадалия и да му нанесе удар В. К. причинил наранявания и на С., а при боричкането им телефонът й паднал на земята, в следствие на което се счупил протекторът му. Двамата подсъдими окончателно преустановили нападението си след пристигане на място на полицейските служители при 05 РУП при ОДМВР гр.Бургас.

Тъжителят К. С. Г. бил отведен от екип на бърза помощ в спешното отделение на УМБАЛ гр.Бургас, където бил прегледан, но отказал да остане за престой в болничното заведение поради липсата на финансови средства.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на свидетелите: Д. И. М. /л.62-65 от делото/, Р. Н. С. /л.77-82 от делото/, Х. М. Х. /л.133-134 от делото/, К. К. Е. /л.133 от делото/, К. Н. Т. /л.132-133 от делото/ и отчасти показанията на свидетеля В. С. С. /л.83-84 от делото/, отчасти обясненията на подсъдимите /л.203-205 от делото/, от писмени доказателства по делото: лист за преглед на лице /л.29 от ДП №3388-95/2020г./, допълнителен лист към лист за преглед на пациент /л.30 от ДП №3388-95/2020г./, фиш за спешна медицинска помощ /л.31 от ДП №3388-95/2020г./, съдебно-медицинска експертиза /л.98-100 от делото/, Протокол №353/12.09.2023г. за извършена техническа експертиза ведно с 1 /един/ брой CD /л.155-166 от делото/, свидетелства за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът не кредитира с доверие останалата част от доказателства и доказателствените средства, а именно: показанията на свидетелите Ж. Д. К.а /л.76-77 от делото/, Г. В. К. /л.8283 от делото/ и И. А. С. /л.132 от делото/, Протокол №9/18.09.2023г. за извършена съдебно – медицинска експертиза /л.170-174 от делото/, както и обясненията на подсъдимите в по – голямата им част /л.203-205 от делото/.

На първо място, БРС дава вяра на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Г. М. , като намира същата за 2 компетентно извършена и отговаряща достатъчно пълно и ясно на поставените й въпроси.

От заключението на вещото лице се установява, че пострадалият Г. действително е получил описаните в тъжбата увреждания и по – конкретно: масивни отоци на меките тъкани на тилната половина на главата вляво и дясно; разкъсно - контузна рана, разположена в средата на теменната част надлъжно, обработена хир. 2см х4-5мм, с кръвонаседнали стени и покрита с корица засъхнала кръв; охлузване с корица в дясната половина на челото под нивото на кожата и диаметър 1см.; синкаво - мораво кръвонаседнали и оточни клепачи на ляво око и лява скула; две червеникави кръвонасядания 1х1см в областта на гръдната кост в горна трета отляво и дясно; синкаво - мораво кръвонасядане 3х1см. в лявата долна трета на корема; охлузване с корица под нивото на кожата в средата на гръбначния стълб на площ 2х1см.; на около 20 см от него синкаво - мораво кръвонасядане, намиращо се надлъжно, разположено на 4х1см. към лявата половина на гърба; синкаво - мораво лентовидно кръвонасядане 16см х1,5см с белезникава вътрешна част в областта на кръста в дясно, косо разположено; синкаво - мораво кръвонасядане 10x4см с болки при палпация в горната трета на дясно бедро; синкаво кръвонасядане 4x2см. и силна палпаторна болка в дясна колянна ямка; масивно оточен десен глезен и дребни охлузвания с корици под нивото на кожата по горна повърхност на лява длан и дясна предмишница по външна повърхност. Пострадалият споделя също така за силна болка десен глезен и невъзможност да стъпва на същия, силна болка в основата на носните костици и болки в гръдния кош. Вещото лице посочва и че уврежданията е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава, от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, възможно е и железни пръти. Всички установени увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което отговаря на дефиницията за настъпила лека телесна повреда по чл.130, ал.1 НК.

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и лист за преглед на лице, допълнителен лист към лист за преглед на пациент и фиш за спешна медицинска помощ, от които е видно, че на пострадалия е бил извършен преглед в УМБАЛ Бургас в деня на деянието - 17.02.2020г. и непосредствено след осъществяването му – в 08,43 часа. В листа за преглед пациентът е записал собственоръчно, че няма финансова възможност, поради което и отказва болнично лечение. В така цитираните документи са описани множество налични по тялото на пострадалия Г. наранявания, като същият още на този ранен етап и непосредствено след деянието, е посочил като причина за същите - нанесен му побой в това число с метални пръчки. От всички коментирани до тук доказателства по безспорен начин се установява наличието на телесна уреда на пострадалия и то именно описаната такава в тъжбата, във връзка с която е повдигнато процесното обвинение.

Съдът кредитира и изготвената по делото техническа експертиза. Вещото лице по нея компетентно и в рамките на своите знания е дало отговор на поставените му въпроси. Видно от заключението е, че свидетелката М. е предоставила за изследване снимки от дата и час, съответстващи на времето на извършване на процесното деяние, които е съхранявала на компютъра си. Вещото лице посочва, че предоставените снимки нямат признаци за манипулация.

Настоящият състав цени изцяло приложените към експертизата снимки на хартиен носител, представляващи веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението.

В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г. на II н.о. на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива снимки/записи могат да бъдат годно 3 доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи, съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл виж Решение №170/19.07.2013г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение №185/10.04.2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014г. по дело № 1103/2014г. на ВКС, НК, I н.о., Решение №602/20.02.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение №116 по НОХД № 766/2009г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай съдът е назначил техническа експертиза с цел установяване автентичността на снимковия материал. Ето защо и с цитирания по – горе Протокол №353/12.09.2023г. за извършена техническа експертиза е проверена достоверността на снимковия материал чрез легален процесуален способ и няма пречка той да бъдат ползван при постановяване на присъдата.