Решение № 587 от 10.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 587 гр. Варна, 10.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13629 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Н.А. срещу Т.М.А., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -

28.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответницата е работила в ищцовото дружество на длъжност „***“ при основна работна заплата в размер на 600 лева.

Със заповед № ***г. трудовото правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение за неявяване на работа повече от два последователни дни. Заповедта не била обжалвана и влязла в сила.

При прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение работникът дължал заплащане на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Въпреки изпратената покана ответницата не изплатила на ищеца дължимото обезщетение, което породило у него правен интерес от предявяване на иска.

Ищецът прави доказателствени искания, моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск по основание и размер и моли за отхвърлянето му.

Ответницата не оспорва, че Заповед № ***г. е получена от нея, но не получавала Заповед № ***г. С последната заповед било прекратено трудовото правоотношение, но тъй като не била връчена на ответницата, то заповедта не била влязла в сила и това водело до неоснователност на исковата претенция. В случай, че исковата претенция се намерела за основателна, то същата била завишена по размер. Ответницата твърди, че брутното ѝ трудово възнаграждение било уговорено в размер на 600 лева и неоснователно се претендирало обезщетение в по-висок размер.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ***г., моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски. Ответницата не се явява и не изпраща представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На

***г. е сключен трудов договор № ***г., по силата на който ответницата е назначена на длъжност „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 600 лева месечно /л.14/.

Размерът на трудовото възнаграждение на ответницата е увеличен на 800 лева месечно с допълнително споразумение № ***г. подписано между страните /л.31/.

Със заповед № ***г. на управителя на ищцовото дружество е наложено дисциплинарно наказание „***“ на ответницата и е прекратено трудовото правоотношение между страните. Заповедта е връчена на ответницата на ***г. и няма твърдения и данни да е обжалвана /л.6/.

Ответницата е поканена да заплати на ищцовото дружество обезщетение в размер на 800 лева на основание чл.221, ал.2 КТ с нотариална покана, получена лично от ответницата на ***г.

/л.4-7/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно приетия доклад по делото, за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно главно доказване: сключването на трудовия договор между страните на ***г.; прекратяването на трудовото правоотношение между страните с налагане на наказание „***“ със Заповед № ***г. на работодателя, надлежно връчена на работника, както и размерът на брутното трудово възнаграждение на ответницата.

Възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „***“ се установява от представените трудов договор и заповед № ***г. връчена лично на ответницата.

Размерът на трудовото възнаграждение на ответницата съгласно представеното допълнително споразумение към трудовия договор е 800 лева месечно.

Съгласно чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. По делото се установи пълния фактически състав за прилагане на посочената разпоредба – наличието на трудово правоотношение, налагането на дисциплинарно уволнение, срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение уговорен между страните, както и размерът на последното брутно трудово възнаграждение на работника.

В този смисъл исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 650 лева, съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.М.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -

28.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Т.М.А., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред

Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: