Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4478 от 25.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12610/2021
Вид
Решение № 4478
Подписан
25.07.2024
В сила
31.10.2025
Състав
Мариана Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 84, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1, т. 23 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 339 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а · Наказателен кодекс
  • чл. 354в · Наказателен кодекс
  • чл. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 4478 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20211100112610 по описа за 2021 година

Предявен е иск от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, срещу П. Г. Т., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 7202.00лв., формирана както следва:

- 2 /два/ дружествени дяла с номинална стойност в размер на 2.00лв., от „Т.“ ЕООД, ЕИК ****;

- лек автомобил марка „Мерцедес С 500“, с рег. № СВ **** АТ, рама № WDB2200751А040216, двигател № 11396030082280, дата на първа регистрация – 20.04.1999г., с пазарна стойност 7200.00лв., като имущество придобито в резултат на престъпна дейност, на основание чл. 154, ал.

1 от ЗОНПИ.

Ищецът твърди, че с Решение № 2843/13.10.2021г. на КПКОНПИ е образувано производство по реда на ЗПКОНПИ срещу П. Г. Т., въз основа на постъпило в ТД София уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № УВКПКОНПИ- 665/14.04.2020г., с което уведомява, че лицето П. Г. Т. е привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 13/2017г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 53/2017г. за престъпление по чл.

321, ял. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, и по чл. 354а, чл. 354в, и чл. 339 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ.

С Решение № 2843/13.10.2021г. на КПКОНПИ е постановила да се внесе искова молба за отнемане на Н.П.И. срещу ответника. Установеното значително несъответствие в размер над 150000.00лв. След постановяване на Тълкувателно решение № 4/2021/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС е направен повторен анализа на събраните по делото доказателства, извършен частичен отказ от иска, след което е формиран настоящият му размер от 7202.00лв., при предявен преди отказа размер – 149642.00лв.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

1

По допустимостта:

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение № 85/09.03.2022г. по ч. гр. д. № 204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство по раздел IV на гл. XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар.

"гражданскоправна" конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/30.06.2014г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно (преобразуващо) право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в Н.П.И. (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска – конститутивното (правопреобразуващото) вещнопрехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от изключителната компетентност на българските съдилища.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

По основателността:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъде установено наличието на следните предпоставки (юридически факти): - проверяваното лице /самостоятелно или заедно със свързани с него лица в случай, че са установени такива свързани чрез брак/фактическо съжителство, родство или като контролирани юридически лица/, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ; - ответника /или ответниците при наличие на свързани лица/ да е придобил в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150 000.00лева за целия проверяван период;

- имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска;

2

- имуществото да не е придобито със законен източник на средства.

В тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, наличието на първите три материални предпоставки.

В тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

Видно от писмените доказателства производството по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № УВКПКОНПИ665/14.04.2020г., с което уведомява, че лицето П. Г. Т. е привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 13/2017г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 53/2017г. за престъпление по чл. 321, ял. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, и по чл. 354а, чл. 354в, и чл. 339 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ.

Проверяваният период е от 05.05.2012г. – навършване на пълнолетие на проверяваното лице, до 29.04.2020г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1 от същия, ЗОНПИ образува производство по реда на този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима законова презумпция, според която „обосновано предположение“; е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Със същото тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, но не и задълженията /„собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях“/. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. „Стoйнocттa нa т. нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зa oнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe), нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане“. С тези мотиви ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е 3 установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прилагайки същия подход по т. 2 на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС се приема, че „Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗОНПИ, респективно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност.“. В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в началото и в края на проверявания период. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не подлежат на отнемане.