Определение № 25 от 04.01.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 04.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Частно наказателно дело № 20222120204677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С Постановление от 19.10.2022г. на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 3/2022г. по описа на ОСлО при ОП гр. Бургас, вх. №12381/2021г., пор. № 83/2022г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 НК. В мотивите на постановлението е посочено, че липсват данни за осъществено престъпление, като са изтекли и давностните срокове за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 НК.

Срещу постановлението е постъпила жалба от П. Й. М. - сочен за пострадал от престъплението, за което се води разследването, поради което съдът счита, че жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация, срещу прокурорски акт, подлежащ на съдебно обжалване. По делото е налице обратна разписка, видно от която постановлението е било получено от пострадалия на 16.11.2022г., а процесната жалба е депозирана по пощата на 23.11.2022г. т.е. в рамките на 7-дневния срок за обжалване. С оглед горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

В жалбата не се излагат конкретни аргументи в насока неправилност на обжалвания прокурорски акт.

Съдът, като взе предвид материалите по досъдебното производство установи, че макар допустима - жалбата е неоснователна по следните съображения:

През 2018г. били образувани няколко на брой ДП във връзка с извършени кражби на територията на РУ-Айтос. На основание чл.161, ал.1 от НПК съдът дал разрешение за извършване на претърсване и изземване в жилища и помещения, ползвани от П. Й. М. и З. С. И., за които се считало, че са съпричастни към престъпната деятелност.

На 04.06.2018г. бил утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на ОД на МВР-Бургас с цел задържане на лицата П. Й. М. и З. С.

И. и провеждане на действията по разследване. Съгласно него били сформирани екипи, като „екип 2“ бил в състав от полицейските служители както следва: ръководител на екипа ст.инспектор А. Т. и членове на екипа - М. Ж., С. А., Ш. Ш., разследващ полицай Ф. Н. и експерт З. А.. Към екипа били прикрепени и полицейски служители от „Специализирани 1 полицейски сили“ /СПС/- при ОД на МВР-Бургас - с ръководител инспектор Я. Г. и полицейските служители: Ж. Д., Т. К. и Г. Г.. Това станало в резултат на искане до зам. директор на ОД на МВР-Бургас Искането било мотивирано с необходимостта от задържане па М. и И. предвид техните предишни криминални прояви. Като мерки за безопасност били посочени възможност за употребата па физическа сила, помощни средства и оръжие. Екип 2 следвало да задържи М. и да извърши претърсване и изземване в обекти - жилище, находящо се в град Бургас, ***; МПС-марка „Мерцедес“, с peг. № А *** MX; партерно помещение, находящо се в град Бургас, *** и жилище, находящо се в град Бургас, ***, всички ползвани респ. обитавани от П. М..

Около 04.30 часа на 05.06.2018г. служителите на СПС от екип 2 били инструктирани от Началника на СПС - гл. инспектор М. Д.. Същият предупредил екипа, че М. е атлетичен и физически здрав, както и че е склонен да окаже съпротива при задържане.

Около 05.30 часа се провел допълнителен инструктаж и сградата на ОД на МВР, заедно с останалата част от екип 2. По време на този инструктаж ръководителят на екипа А.

Т. предоставил устна информация на служителите на СПС, че М. активно спортува бойни изкуства, че е криминално проявен и сравнително агресивен. Предупредил ги също така, че могат да очакват съпротива при задържането му. Обяснил, че е от съществено значение момента на изненадата с оглед успеха за събиране на доказателства. Било уточнено, че първоначално служителите на СПС ще влязат в жилището, където се предполага, че М. живее, а след задържането му, ще влязат и останалите служители от екип 2. Служителите на СПС били облечени и оборудвани със стандартните си униформи - черни, с бронежилетка с големи надписи „Полиция“, огнестрелно оръжие, белезници и маска на главата с процеп за очите, както и „таран“.

Около 06.00 часа екип 2 бил пред вход *** в град Бургас. Всички, без служителите на СПС, останали пред входа или на долната стълбищна площадка. Служителите на СПС се качили па ет.2 и разбили входната врата на обитавания от М. апартамент. След като влезли в апартамента, те забелязали, че М. е сам и стои в хола на апартамента. На същия било дадено полицейско разпореждане да не „мърда“. Той обаче, въпреки че възприел влезлите като полицейски служители, не се подчинил, като се насочил се към дивана в хола, на който бил подпрян самурайски меч. По тази причина спрямо него била използвана физическа сила, като не е изяснено, кой точно от служителите на СПС я е приложил. М. бил съборен по очи на земята и му били поставени белезници отзад на ръцете. Веднага след това в апартамента влезли и останалите служители от екип № 2. След като били осигурени поемни лица започнало процесуално - следственото действие - претърсване и изземване. След това действие били извършени и останалите претърсвания и изземвания с обекти - МПС-марка „Мерцедес“, с peг. № А *** MX, партерно помещение, находящо се в град Бургас, *** и жилище, находящо се в град Бургас, ***. Същият ден ръководителят на служителите на СПС от екип 2 - Я. Г. изготвил и входирал Докладна записка до Началника на сектор „СПС“, в която отразил, че около 05.30 часа са били инструктирани, относно участието им в операцията, относно личността на М. - физически здрав в добра спортна форма, склонен на окаже съпротива при задържане и че обичайно носи в себе си хладно оръжие. Докладвал, че по време на операцията са използвали „Таран“, за да проникнат в жилището, където открили М., дали му разпореждане „да не мърда“ за да бъде задържан, което М. не изпълнил, а вместо това посегнал към диван, където имало подпрян голям меч тип „самурайски“. Това наложило използването на оперативни техники /физическа сила/ и помощни средства белезници. Те изпълнили задачата и се насочили към базата около 06.45 часа. На 07.06.2018г. била изготвена Докладна записка, входирана на 10.06.2018г. от главен инспектор М. Д. - началник на СПС, с която той докладвал на зам. директор на ОД на МВРБургас за тези обстоятелства.

След приключване на действията по разследване на територията на гр.Бургас, 2 съгласно заложения план М. бил конвоиран до РУ- Айтос. Полицейските служители В. С.

/на който било възложено изготвяне на заповед на задържане и придружаващите я документи/ и И. И. конвоирали М., за да бъде прегледан с оглед неговото изрично желание /записано в Приложение №1 към чл.15, ал.2 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121 з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи/ и установяване дали здравословното му състояние позволява задържане на 24 часа съгласно ЗМВР. М. бил отведен във ФСМП – Айтос - филиал на Център за спешна медицинска помощ-Бургас. Служителите изчакали около час-два и били приети от фелдшера И. Ж.

/починал/, който не прегледал пациента, а само го насочил към МБАЛ-Айтос за освидетелстване. По неизяснени причини М. не бил прегледан и съответно не бил освидетелстван. М. бил освободен рано сутринта в 06.00 часа на 06.06.2018 год. На следващия ден - 07.06.2018г. е бил прегледан от съдебен лекар, който установил в своето заключение, че М. има отоци с кръвонасядания на лицето, кръвонасядания с драскотини на тила и гърба, охлузвания и кръвонасядания по коленете. Причинени му били болки и страдание.

БРС счита, че следва да се посочи спецификата на производствата по чл.243 от НПК, които съобразно закона са за обоснованост и законосъобразност на изводите на прокурора. В тази проверка се включва и проверката дали разследваното на ДП фаза е обективно, всестранно и пълно за разкриване на обективната истина. В правомощията на първоинстанционната проверка е, когато се установи, че разследването е в отклонение на чл.14, ал.1 НПК, да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, указвайки причините за неговата незаконосъобразност. Съдебният контрол е ограничен в посочените рамки на текста в закона и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването. Самото постановление за прекратяване следва да е недвусмислено и да е максимално безспорно по отношение изводите на прокурора. Същевременно съдът, проверявайки обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора, следи служебно и за спазване на материалния закон. Тогава, ако са налице отклонения от разследването, имащи отношение със задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, то съдът следва да укаже какви доказателства да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. на досъдебното производство са провели множество ПСД и ОИМ, като са провели разпити на свидетели, назначена и приобщена е била съдебно – медицинска експертиза, приобщени са докладни записки и други писмени доказателства. В този смисъл липсват действия по разследването, които макар и необходими за установяване на обективната истина, да не са били извършени по ДП.

Съдът, като съобрази извършеното до момента от органите на разследването и установените по делото факти, счете, че постановлението за прекратяване е правилно и законосъобразно. В постановлението прокурорът е описал приетата от него фактическа обстановка, както и всички проведени до момента ПСД. Анализирал е резултатите от действията, като на база на същите е приел, че липсват данни за осъществено престъпление, като са изтекли и давностните срокове за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 НК. Настоящият състав напълно споделя изводите на прокурора, като намира аналитичната му дейност за правилна, задълбочена и законосъобразна.

Правилно представителят на държавното обвинение е приел за установено по безспорен начин, че при задържането на жалбоподателя М. е била използвана физическа сила. Предмет на процесното разследване обаче е доколко прилагането й е в случая е било правомерно. В чл.85 и 86 от ЗМВР са регламентирани В конкретния случай в хода на разследването органите

3 законосъобразното използване на физическа сила и помощни средства. Прилагането им законодателят е предвидил когато това е абсолютно необходимо при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, както и при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган.

Това винаги следва да се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. В светлината на горното по мнение на настоящия съдебен състав в случая не се констатира неправомерно използване на физическа сила, при което да не е било налице законово основание за прилагането й респ. нанасяне на сериозни увреждания на правонарушителя, несъответстващи на параметрите на съществуващата ситуация.

Както правилно е прието от БРП, в случая става въпрос за полицейски служители, които предварително са били информирани за личността на пострадалия - криминално проявен, в добра физическа форма, трениращ бойни изкуства, склонен да оказва съпротива и с вероятен достъп до хладни оръжия. В същото време е налице и неподчинение на полицейско разпореждане, като жалбоподателят се е насочил към дивана, където е бил подпрян самурайски меч. Ето защо и конкретната обстановка е довела до използване на физическа сила с по - голям интензитет, годна да преодолее оказаната съпротива на полицейския орган.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.2 НК наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици, различни в отделните правни отрасли. В наказателното право, под давност се разбира определен в закона срок, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание.