Решение № 4377 от 04.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4377 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110211189 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ххх, представлявано от управителя ххх против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504660587, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МППБ, с който на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

В мотивирана жалба до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият е издаден при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и алтернативно на неправилно приложение на материалния закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като присъди и сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят ххх, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от упълномощен защитник се поддържа жалбата, като се излагат подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира се присъждане на разноски.

Административно

– наказващият орган

Агенция

,,Пътна инфраструктура" - ,,Национално ТОЛ Управление“, редовно призована, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

На 02.07.2021г. в 11:58ч. било установено нарушение № С6FА7D8878A23805E053021F160A1485 с ППС ВЛЕКАЧ ДАФ ФТ ХФ 105, рег.№ ххх, с технически допустима маса 20 500, брой оси 2, Екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима маса на състава 44000, в Община Столична, за движение по път А 6 / автомагистрала ,,Европа"/ км. 50+427 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътин такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А 6 км.50 + 427. Срещу дружеството жалбоподател, като собственик на заснетото ППС, бил издаден процесният електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена след анализ на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал.3 от ЗДвП за установяване на нарушения по чл.19, ал.3 - 3в от закона се установява, че в процесното време и място заснетото МПС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, не била изцяло заплатена. Видно от справката за собственост е, че въпросният автомобил е бил собственост на ххх.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП, към които се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, ведно с приложените към тях изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговат атабела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се доказва извършеното нарушение.

2

При извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, обусловящо отмяната на санкциониращия административен акт.

Санкционирането на едно деяние чрез издаването на електронен фиш представлява отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран подход.

Обжалваният електронен фиш е бил издаден на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Анализът на посочената разпоредба сочи, че законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е конкретният случай. Процедурата за налагане на административно наказание на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е регламентирана в чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.

Предвид това обстоятелство административно наказващият орган е следвало да започне процедура със съставянето на АУАН, респ. на НП, а не на издаване на електронен фиш.

Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание - първата се предвижда за наказание на водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1 т.1 от Закона за пътищата, а втората санкционира собственик, респ. вписания ползвател на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона запътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Т.е. както субектите, така и предвидените административни наказания са различни. Допускането и прилагането на разширително тълкуване е недопустимо, тъй като накърнява правата на наказателно, респ. административно наказателно правните субекти (в този смисъл е Решение № 12450 от 19.07.2024г. по а.д.№ 4541/2024г. по описа на АССГ).

Като е сторил противното наказващият оган е допуснал съществено процесуално нарушение относно реда на закона за ангажиране на административноказателна отговорност, в резултат на което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на утвърдената от закона процедура.

По отношение на реквизитите на обжалвания електронен фиш съдът намира, че същият отговаря на изискванията на закона и посочените неясноти като датата на на издаване, размера на неплатената дължима пътна такса и точно конкретното място на нарушението, не са от категорията на съществените, обусловящи неяснота на вмененото деяние. Субектът на 3 административна отговорност е коректно посочен и това е собственикът на заснетия автомобил, както и нарушените законови разпоредби. Неоснователно е и оспорването на компетентността на актосъставителя, тъй като обжалваният електронен фиш е бил издаден при диференцирана процедура по ЗДвП, изключваща издаването на АУАН.

В допълнение, неоснователни са изложените от жалбоподателя пред СРС възражения за изтекли срокове, в които може да бъде реализирана административнонаказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на електронния фиш. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Ако срокът по чл. 34 от ЗАНН имаше отношение към електронните фишове, датата на издаване на електронния фиш щеше да е задължителен негов реквизит.

Законодателят изрично е записал, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Да, получава се действително различно третиране на нарушителите на ЗДвП, за които нарушението е установено с ЕФ, спрямо тези, за които административнонаказателното производство започва с АУАН и издаване на НП и които могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН. Този различен подход обаче е въпрос на законодателно разрешение. За пълнота следва да се посочи, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване /извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл.

81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-неблагоприятно положение по отношение на извършителя на престъпление. В случая съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и 6месеца.

Видно от датата на извършване на нарушението – 02.07.2021г., към датата на връчване на ЕФ обикновената давност не е изтекла, а към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност.

В горния смисъл са напр. решение от 15.07.2019 г. по кнахд № 162/2019 г. на Русенския административен съд, решение по кнахд № 4

1355/2020 г. на АССГ, решение по кнахд № 12303/2023 г. на АССГ.

Позоваването на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН в жалбата до СРС е изцяло неприложимо, тъй като цитираната разпоредба урежда максимален 6-месечен срок между АУАН и НП, а не между датата на извършване на нарушението и датата на издаване на електронния фиш.

Настоящият съдебен състав намира за необоснован довода на дружеството в становището на неговия защитник пред съда жалбата срещу електронния фиш за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като чл. 189з от ЗДвП като специален закон изрично изключва приложението Предвид изложените правни съображения съдът счита, че обжалваниет акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на делото Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МРРБ следва да бъде осъдена да заплати на ,ххх търсеното адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, съгласно приложен договор за правна помощ и документ, удостоверяващ извършено плащане.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504660587 издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МППБ, с който на от ххх е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за нарушение по чл.

102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МРРБ да заплати на ххх направените по делото разноски за упълномощен защитник в размер на 360.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6