Решение № 14233 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14233 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110122498 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [********], ЕИК [********], срещу Р.

П. Н., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на част от сумите по издадената на 30.10.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46174/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, както следва: за сумата от 191,54 лв., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, за цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 11,88 лева, както и за пълния размер на сумите, претендирани като лихви за забава върху главните вземания (начислени върху пълните размери на тези главници), а именно за сумата 58,76 лева лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.08.2021 г. - 10.08.2023 г. и за сумата 5,28 лева - лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г.

- 10.08.2023 г.,

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [********], аб. № [********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с 1 оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез адв. Н.И., последният надлежно упълномощен, оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са частично недопустими и неоснователни. Оспорва да има качеството на потребител или на страна по договор с ищеца. Позовавайки се на публично известните общи условия, приложими към договорите за продажба на ТЕ за битови нужди, счита, че не е изпаднал в забава за заплащане на главницата, тъй като ищецът не е установил да е отправил към ответника покана. В случая процесните фактури са били издадени на друго лице, с оглед което и не можело да се приеме, че именно той е поканен да заплати задълженията по същите.

Оспорва иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за 2 заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.06.1996 г., че по силата на същия Р. П. Н. и И.В. Н.а са придобили правото на собственост върху [********]. Обстоятелството, че имотът е придобит от ответника и съпругата му по време на сключения помежду им на 29.12.1985 г. брак, е изрично признато по делото, като в тази връзка ответната страна е представила в препис и екземпляр от удостоверение за сключен граждански брак. Ето защо и съдът приема, че не е налице съмнение, че ответникът и съпругата му са собственици на процесния топлоснабден имот, който са придобили в режим на бездялова съпружеска имуществена общност по време на брака. Следователно през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот.

По възражението на ответника, че последният отговаря само за ½ част от задълженията за топлинна енергия и за цена на услугата за дялово разпределение, тъй като имотът бил съсобствен с трето неучастващо в настоящото производство лице при равни квоти, а ищецът не бил установил да се ползва от съпрузите като семейно жилище, следователно солидарността не се предполагала, съдът намира следното:

Безспорно по делото е установено, че процесният топлоснабден имот, представляващ апартамент (жилище) в сграда със статут на етажна собственост, е придобит от ответника и съпругата му по време на брака им, следователно същият съставлява бездялова съпружеска имуществена общност. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 СК (отм.), респ. чл. 32, ал.2 СК, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно. А щом е така, то кредиторът /ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - арг. чл.

122, ал.1 от ЗЗД. Солидарността е уредена в полза на кредитора и обезпечава възможността да иска изпълнение за цялото вземане само от един от длъжниците.

Ищецът може да претендира дължимите суми изцяло от единия или другия съпруг /така Решение № 103/29.04.2013 г. по гр.д. № 1663/13 г., III г.о. на ВКС/.

В случая кредиторът / ищецът/ е претендирал цялото задължение от единия съпруг за стойността на доставената топлинна енергия за недвижим имот, придобит по 3 време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност. Отговорността и на двамата съпрузи за заплащане на разноските по отопляването на придобития по време на брака им недвижим имот е солидарна, при която всеки от солидарните длъжници отговаря за цялото задължение. Без значение в случая се явява обстоятелството дали жилището е семейно, т.е. дали се обитава от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, или ответникът и съпругата му имат друго жилище, което е семейно и т.н. За приложението на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК според настоящия състав и възникването на солидарна отговорност за съпрузите не е необходимо ищецът да установява пълно и главно, че процесният имот е семейно жилище. След като са придобили жилищен имот по време на брака, който е съпружеска имуществена общност, съпрузите се явяват купувачи по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, то те отговарят солидарно. В този смисъл е и преобладаващата практика на въззивната инстанция напр.: Решение № 2530 от 26.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5917/2023 г., Решение № 263038 от 29.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 4590/2021 г., Решение № 34 от 5.01.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 7593/2016 г., Решение № 3552 от 17.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11080/2019 г., Решение № 266136 от 18.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8955/2018 г., Решение № 7994 от 3.11.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 7411/2016 г., Решение № 423 от 19.01.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 9122/2016 г., Решение № 3421 от 28.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4511/2022 г. и мн.др., а също и тази на ВКС: Определение № 50690 от 3.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 149/2019 г., III г. о., ГК.

Следва също така да се допълни, че ответникът не ангажира в производството твърдения, че имотът не се ползва за нужди на семейството, като дори това да е така, не се установява друг, а не ответникът и съпругата му да са купувачи по продажбеното отношение. Обратно, от писмените доказателства по делото е установено, че ответникът е избрал адреса на процесния топлоснабден имот за свои постоянен и настоящ адреси, подписал се е в списъка на етажните собственици, приложен към протокола от проведеното на 13.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици, дори е посочил като свой адрес в представеното по делото пълномощно в полза на процесуалния си представител адреса на процесния топлоснабден имот. Всичко това затвърждава извода на съда, че имотът съпружеска имуществена общност се ползва съобразно основното му предназначение – за жилищни нужди, следователно и ответникът се явява задължен за цялата цена на потребената в апартамента, съпружеска имуществена общност, топлинна енергия.