Решение № 659 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110125056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Н. С., Х. Ц., И. З. С. и Д. А. С. са предявили срещу ответника „Б..“ АД субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сума в размер на по 488, 96 лв. за всеки ищец с равностойност 250 евро, представляваща неизплатено обезщетение за голямо закъснение на полет FB.. от 03.05.2024 г. от София, България до А.., Г.., ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че имат качеството пътници по договор за въздушен превоз с ответника като са закупили самолетни билети за посочения по-горе полет. Полетът следвало да излети по разписание от София на 03.05.2024 г. в 16:15 ч. местно време и да пристигне в А.. на 03.05.2024 г. в 17:30 ч. местно време, но вместо това бил реализиран със закъснение от 4 часа. Сочат, че разстоянието между двете летища е до 3500 км, поради което ответникът им дължи обезщетение в размер на по 250 евро. Посочват още, че са предявили извънсъдебно претенциите си спрямо ответника, но той е отказал да им заплати обезщетение като се е позовал на наличието на извънредни обстоятелства за закъснението, като считат този отказ за немотивиран и необоснован. Претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват. Поддържа, че процесният полет е закъснял поради лоши метеорологични условия на летище С.., които са предизвикали закъснение на полет FB.. с маршрут София-С.., предхождащ процесния полет, като полет FB.. е в рамките на предпоследната ротация и е изпълняван със същото въздухоплавателно средство с регистрационен знак ...., непосредствено преди процесния полет. Сочи, че между настъпването на извънредно обстоятелство, засегнало полет FB.., и закъснението на процесния полет FB.. е налице пряка причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното 1 средство. Оспорва ищците да са се явили навреме – 45 минути преди уговорения час на полета. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че между тях и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет .. от 03.05.2024 г. от София, България до А.., Г.., че полетът е закъснял с повече от три часа; разстоянието между началната и крайната точка на превоза, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да установи твърдението си за наличие на извънредни обстоятелства, които не е могъл да предвиди или избегне, изключващи отговорността му за закъснение на полета.

По делото не е спорно между страните, че между тях има сключен договор за въздушен превоз на пътници между страните за полет .. от 03.05.2024 г. от летище София до летище А.., както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км.

Във връзка с оспорването от страна на ответника, че ищците не са се явили 45 минути преди обявения час за излитане следва да се посочи, че по делото са приети бордни карти за всеки от четиримата ищци. В Решение от 24.10.2019г. по дело С[1]756/2018г. на СЕС е прието, че „след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет.

Следователно при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва наличието на подобно представяне на гишето за регистрация“.

Диспозитивът гласи, че член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. В случая не е спорно и от приетите по делото бордни карти се установява, че ищците са превозени с полета, поради което се предполага, че са се явили навреме за регистрация.

Другият спорен между страните въпрос е по каква причина е закъснял полетът и дали тя представлява извънредно обстоятелство, за което ответникът не следва да отговаря.

Процесният полет е бил планиран за излитане от летище София на 03.05.2024 г. в 16:15 ч.

(местно време), а реално е излетял в 20:25 ч. (местно време). Общото закъснение при пристигане на полета в крайната точка летище София е 4 часа и 10 минути.

Със същия самолет е бил извършен предходен полет FB.. на 03.05.2024 г. oт летище София до летище С.., който е бил планиран за излитане в 11:55 ч., а в действителност е заминал в 15:07. Съгласно приложеното на л. 143 писмо от „С....“ АД на 03.05.2024 г. летище София не е било затворено за провеждането на полети. Ответникът е представил по делото документ, наименован „р...”, който не съдържа посочване на изготвило го лице, нито е подписан. В него се съдържа информация за лоши метеорологични условия на летище С..

(LGSR) във връзка с полет FB.., както и превод на метеорологичен доклад за същото летище. Предвид така събраните доказателства съдът, на първо място, приема, че по делото не е установено закъснението в излитането на предходния полет FB.. на 03.05.2024 г. oт летище София до летище С.., да се дължи на лоши метеорологични условия. Видно от приетия отговор от „С....“ АД, този самолет е излетял от летище София със закъснение от 2 повече от три часа, като по делото не са ангажирани никакви доказателства за причината на това закъснение, нито се навеждат твърдения в тази насока. Ответникът се позовава на лоши метеорологични условия единствено на летище С.., но по делото се установява, че самолетът, който е трябвало да извърши процесния полет, е излетял първоначално от летище София за предходния полет с голямо закъснение, като очевидно предвид излитането му от летище София в 15:07 ч., няма как същата машина да е налице за излитане отново от летище София за извършване на процесния полет в 16:15 ч. по разписание и това обстоятелство не се намира в никаква причинна връзка с метеорологичните условия на летище С...

На следващо място, Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Разпоредбата на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда субективното материално право на пътник да получи обезщетение за отменя на полета, освен ако последната не се дължи на изрично посочени като изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5.3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.

Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C 74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). Поначало метеорологични условия могат да имат характер на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията насъответния полет. Съдът приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет поради лоши метеорологични условия, не може по своето естество или произход да представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/. Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага, обаче, наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и поспециално като се вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Затова в хипотези като настоящата, в 3 която със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени предходни свързани полети преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на забава поради въведени слотове заради лоши метеорологични условия по отношение на предходните полети, но не може да приравнява забавата на процесния полет на механичен сбор от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при изследване на въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните обстоятелства /въведените слотове, свързани с влошените метеорологични условия/, засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички следващи. При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежна, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.