Решение № 819 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100512213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Г. А. срещу решение № 12514/14.07.2023 г., постановено по гр. Дело № 30674/22 г. на СРС, 47-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПКс решение № 14443/28.08.2023 г.

С обжалваното решение е признато за установено по иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 198о, ал.1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А. Г. А., ЕГН ********** , че „Софийска вода“ АД, с адрес: гр. Софи, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк Софи“ № 1, сграда 2А, е носител на правото на парично вземане за сумата от 1067,47 лева, представляваща потребена вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, за периода от 08.03.2019 г. до 05.09.2021 г. ведно със законна лихва от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 112,82 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.04.2019 г. до 05.09.2021 г., за което вземане съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1829/2022 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост на решението.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно СРС приел, че страните били 1 обвързани от валидна облигация и че ответникът имал качеството потребител, че реално му била доставена вода. Не бил обвързан от Общите условия и не били спазени нормативните изисквания на отчитане. Моли се решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. Второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

За да бъде доказан искът по чл. 79 ЗЗД ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; и 2/ по акцесорния иск за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на претендираната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По отношение на първото наведено възражение във въззивната жалба въззиният съд намира, че е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В 2 разглеждания случай между страните се спори, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот. Ответникът възразява, че от представените данъчна декларация, писмо от Столична община и справка от Агенцията по вписванията не може да се установи обстоятелството, че ответникът е собственик и притежава качеството „потребител“ на питейна вода. По делото са представени две справки от Столична община от дати 12.05.2023 г. и 15.05.2023 г. относно данни за декларираното имущество на А. Г. А., съгласно които последният е входирал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 84848/21.05.1998 г., съгласно която се легитимира за собственик на апартамент №59, с адрес: гр. София, ж.к. „********, придобит с акт за собственост от 17.12.1994 г. На основание чл. 11, ал. 1 – 3 от ЗМДТ се посочва, че данъчно задължено лице за даден имот е неговия собственик или лице, което разполага с ограничено вещно право на собственост върху него. Съгласно изложеното и с оглед представените справки от Столична община настоящият съд следва да се съгласи с изводите на първоинстанционния по отношение собствеността на имота, а именно че ответникът е собственик на процесния имот, което налага извод, че същият е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период.

В подкрепа на горното е и представеното извлечение от персоналната партида на ответника-въззивник в Имотния регистър, воден от Служба по вписвания – София.

От него е видно, че по партидата на същия е вписана възбрана върху процения имот.

За да бъде наложена възбрана върху един имот следва тя да е вписана по личната партида на лицето, по отношение на което се налага възбраната. Поради което следва, че наведено възражение по отношение на представената справка от Агенция по вписванията, че е „неофициален документ“ е неоснователно.

Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВИК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВИК услуги на територията на гр. София е „Софийска вода“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни 3 потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди / Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/. При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия. Оттук следва извод относно третото възражение във въззивната жалба, че Общите условия не представени и и не са били влезли в сила е неоснователно.

По отношение на последното наведено възражение, че било проведено доказване само с кредитиране на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, както и че не са били представени документи, свидетелстващи за потреблението и отчитането на ВиК услугите, обаче следва да бъде споделено.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов представител - чл. 21, ал. 4 ОУ, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел - чл.

21, ал. 4, изр. 2 ОУ. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел - чл. 22, ал. 4 ОУ. В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди 4 водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 35 и сл. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото не се установява спазване на описаната процедура за отчет на количеството доставени ВиК услуги за заявения период. Не са представени карнетни листове, от които да е видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомерите за исковия период, редовно в присъствието на потребителя, дали тези карнетни листове съдържат подпис на потребителя за да се приеме, че отразяват реален отчет на водомерите в имота, посочени ли са в тях констатирани показания и пр., нито са представени протоколи, подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел – случаите на отразен отказ от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до имота не са удостоверени с подпис на инкасатор, както и посочване на три имена, единен граждански номер и подпис на трето лице (свидетел) съгласно описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура. В този смисъл съдът не кредитира заключението на изслушаната комплексна експертиза в счетоводната й част, която е изготвена единствено въз основа на изходящи от ищеца частни документи, които не са са представени по делото. Аналогично по същите мотиви съдът не кредитира и заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза в техническата й част, изготвена единствено въз основа на изходящи от ищеца справки, непредставени като писмени доказателства по делото.