Решение № 184 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500128 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 29937/10.12.2024 год. по рег. на СИС при РС-Варна, подадена чрез процесуален представител от длъжника по изпълнението Н. С. Т. от гр. Варна, срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 47955/29.11.2024 год. по изп. дело № 1081/2023 год. по описа на държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, с което в тежест на длъжника Н. Т. са определени разноски по изпълнителното дело в размер на 24 лева – авансово внесена от взискателя такса за образуване на изпълнителното дело – чл. 30 от ТДТ по ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането за разноските е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката навежда, че с поведението си не е дала повод за образуване на изпълнително дело, а след образуването му е обект на произвол и незаконни действия от страна на държавния съдебен изпълнител. Заявява, че стриктно е изпълнявала задълженията си за предаване на детето Стефан съгласно по определения от съда режим на лични отношения между бащата – взискател Т. К. Т. и детето Стефан Т.. Счита, че не е нарушила определения с влязлото в сила Решение № 2040/15.12.2021 год. по гр. дело № 9435/2021 год. по описа на РС-Варна режим на лични отношения между детето и бащата, нищо не налага извършването на изпълнителни действия, поради което и тя не дължи разноски по изпълнението.

1

Отправено е искане за отмяна на обжалваното постановление за разноските.

В писмени възражения, подадени чрез процесуален представител, взискателят Т. К. Т. от гр. Варна оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия държавният съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна, счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по изп. дело № 1081/2023 год. по описа на СИС при РСВарна е образувано по молба от 04.07.2023 год. от Тъдър К. Т. и приложен към нея изпълнителен лист № 1453/16.06.2023 год., издаден въз основа на влязло в сила на 23.06.2022 год. Решение № 2040/15.12.2021 год. по гр. дело № 9435/2021 год. на РС-Варна, с което е изменен определения с предходно решение режим на лични отношения между бащата (настоящ взискател) Т. Т. и детето Стефан Т., род. на 01.03.2012 год. относно периода на нормативно определените ваканции и е определен нов режим на лични отношения за периодите, през които детето е във ваканция. Към датата на подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело (04.07.2023 год.) според изпълнителия лист бащата е следвало да вземе детето, съответно майката длъжник Н. С. Т. е била длъжна да го предаде, за осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата за времето 11 – 20 юли 2023 год. с преспиване на детето при бащата.

На 05.07.2023 год. до длъжника Н. Т. е изпратена „покана за доброволно предаване на дете“ по чл. 528, ал. 1 ГПК, връчена й на 11.07.2023 год., с която Т. е поканена да предаде детето. Поканата съдържа и указания за задължението й по чл. 528, ал. 2 ГПК. В срока по ч. 528, ал. 2 ГПК Т. е депозирала предвиденото в цитираната норма уведомление до съдебния изпълнител, с което го е уведомила, че оказва и ще оказва и занапред съдействие за осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата; че спазва стриктно режима на лични отношения и настоява за стриктното му спазване и от бащата. Заявила е, че няма причина за образуване и водене на изпълнително дело, няма и необходимост от извършването на изпълнителни действия за предаването на детето на бащата.

По указание на съдебния изпълнител взискателят е внесъл сумата от 24 лева – за образуване на изпълнително дело.

В периода юли – ноември 2023 год. взискателят Т. Т. няколко пъти е сезирал държавния съдебен изпълнител, че длъжникът Н. Т. не изпълнява ежемесечния (обичайния) режим на лични отношения, т. е., режимът през времето, в което детето не е при бащата по време на ваканциите и е настоявал да й бъде наложена глоба. В тези молби на взискателя е посочено, че Н. Т. не изпълнява режима на лични отношения по изп. дело № 1080/2023 год. по описа на СИС при РС-Варна.

2

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 47955/29.011.2024 год., връчена й на 05.12.2024 год. длъжникът Н. Т. е поканена да изпълни доброволно режима на лични отношения между бащата Т. Т. и детето Стефан Т., определен с Решението № 2040/15.12.2021 год. по гр. дело № 9435/2021 год. по описа на РС-Варна, подробно възпроизведен в поканата за доброволно изпълнение. Посочено е също, че Н. Т. дължи по изп. дело № 1081/2023 год. по описа на СИС при РС-Варна сумата от 24 лева – такса по чл. 30 от ТДТ по ГПК.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая – 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; 2) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или 3) когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Според чл. 30 от ТДТ по ГПК за образуване на изп. дело се събира държавна такса в размер на 24 лева.

В случая е налице образувано изпълнително дело въз основа на представен от взискателя изпълнителен титул, поради което и длъжникът Н. Т. дължи разноските по изпълнението, вкл. и таксата по т. 30 от ТДТ по ГПК, тъй като нито едно от трите изключения, предвидени в чл. 79, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, не е налице.

Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Обстоятелството дали с поведението си длъжникът Н. Т. е дала или не е дала повод за образуване на изпълнително дело има отношение към отговорността на взискателя Т. Т. по чл. 3 от ГПК (в случай, че такава бъде ангажирана), но не освобождава длъжника от отговорността за разноските по изпълнението.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 29937/10.12.2024 год. по рег. на СИС при РС-Варна, подадена от длъжника по изпълнението Н. С. Т. от гр. Варна срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 47955/29.11.2024 год. по изп. дело № 1081/2023 год. по описа на държавен съдебен изпълнител от СИС при РСВарна, с което в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнителното дело в размер на 24 лева – авансово внесена от взискателя такса по чл. 30 от ТДТ по ГПК за образуване на изпълнителното дело.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на държавния съдебен изпълнител от СИС при РС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4