Решение № 50 от 07.03.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Айтос, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100534 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Д. Г., ЕГН ********** с адрес за връчване чрез представител пo смисъла на чл. 39 от ГПК: *** — чрез адв. А. П. Т. против Х. А. М., ЕГН ********** и М. Х. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***.

В исковата молба от се твърди, че ищецът и ответниците са страни пo договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 148, TOM I, рег. № 987, нот.д. № 121 от 01.03.2023г. на нотариус Г.Г., per. № *** в регистъра на НК, с район на действие — района на АРС. По силата на посочения договор ищецът продал на ответниците описаните в нотариалния акт недвижими имоти /земя и сгради/, с административен адрес:

***, a именно: ,,.. .дворно място, цялото с площ от 278 кв.м., представляващо поземлен имот с пл. № 632 B KB. 180 пo плана на гр. Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, при граници на поземления имот: от изток — улица; от запад — поземлен имот с пл. № 628; от север — поземлен имот с пл. № 631; от юг — поземлен имот с сл. № 633, за който поземлен имот, съгласно неприложен в срок дворищнорегулационен план е отреден урегулиран поземлен имот YПИ *** B KB. 180 пo плана на гр.

Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, с площ на YПИ от 282 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 4 кв.м. — придобито място, който YПИ е отреден за жилищни нужди, при граници на урегулирания поземлен имот — от изток улица, от запад YПИ ***; от север — YПИ ***; от юг — YПИ ***, ведно с построените вгореописания поземлен имот обекти, a именно: едноетажна масивна жилищна сграда с инициА. МЖ, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, цялата със застроена площ от 12 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения, насаждения, движими вещи и съоръжения в гореописаните недвижими имоти...".

1

Ответната престация за купувачите била да заплатят сумата от 9500 лева. Според ищеца ответниците също така са поели ангажимент той да остане да живее в имота и това е причината продажбата да бъде на толкова ниска цена (видно от данъчната оценка стойността на имота е 10 511,30).

Поради ниската си правна култура, когато се явили пред нотариуса ищецът не разбрал, че правото му на ползване не отразено в НА. Скоро след като това ответниците поискА. от ищеца да напусне имота или да им плаща месечен наем. Тогава ищецът се консултирал с адвокат и узнал, че правото му на ползване не е гарантирано с прехвърлителната сделка.

Счита, че е това е сторено умишлено от купувачите и твърди, че сделката обективирана в атакувания НА не отразява действителната му воля.

Въз онова на изложеното ищецът счита, че за него е нА.це правен интерес да иска чл. 26, ал.1 предл. 3 от 33Д прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, с административен адрес: ***, обективиран в нотариален акт № 148, TOM I, per. № 987, нот.д. № 121 от 01.03.2023г. на нотариус Г.Г., рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие — района на АРС, пo силата на който договор ищецът продава на ответниците следните недвижими имоти /земя и сгради/, a именно: „...дворно място, цялото с площ от 278 кв.м., представляващо поземлен имот c пл. № 632 в кв. 180 пo плана на гp.

Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, при граници на поземления имот: от изток — улица; от запад — поземлен имот с пл. № 628; от север — поземлен имот с пл. № 631; от юг — поземлен имот с сл. № 633, за който поземлен имот, съгласно неприложен в срок дворищно-регулационен план е отреден урегулиран поземлен имот УПИ *** в кв. 180 пo плана на гp. Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, с площ на УПИ от 282 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 4 кв.м. — придобито място, който УПИ е отреден за жилищни нужди, npu граници на урегулирания поземлен имот — от изток улица, от запад УПИ ***; от север — УПИ ***; от юг — УПИ ***, ведно с построените в гореописания поземлен имот обекти, a именно: едноетажна масивна жилищна сграда с инициА. МЖ, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, цялата със застроена площ от 12 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения, насаждения, движими вещи и съоръжения в гореописаните недвижими имоти..." поради противоречие с добрите нрави.

При условията на евентуалност ищецът моли на осн. чл. 28 от ЗЗД съдът да прогласи за унищожаем договор за покупко-продажба на недвижим имот, с административен адрес: ***, обективиран в нотариален акт № 148, TOM I, per. № 987, нот.д. № 121 от 01.03.2023г. на нотариус Г.Г., рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие — района на АРС, пo силата на който договор ищецът продава на ответниците следните недвижими имоти /земя и сгради/, a именно: „...дворно място, цялото с площ от 278 кв.м., представляващо поземлен имот c пл. № 632 в кв. 180 пo плана на гp. Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, при граници на поземления имот: от изток — улица; от запад — поземлен имот с пл. № 628; от север — поземлен имот с пл. № 631; от юг — поземлен имот с сл. № 633, за който поземлен имот, съгласно неприложен в срок дворищно2 регулационен план е отреден урегулиран поземлен имот УПИ *** в кв. 180 пo плана на гp.

Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, с площ на УПИ от 282 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 4 кв.м. — придобито място, който УПИ е отреден за жилищни нужди, npu граници на урегулирания поземлен имот — от изток улица, от запад УПИ ***; от север — УПИ ***; от юг — УПИ ***, ведно с построените в гореописания поземлен имот обекти, a именно: едноетажна масивна жилищна сграда с инициА. МЖ, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, цялата със застроена площ от 12 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения, насаждения, движими вещи и съоръжения в гореописаните недвижими имоти..." В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответниците Е.Х.М., ЕГН ********** чрез адв.Х., в който заявява, че исковата претенция е процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Ответниците не отричат че с ищеца са страни по процесната правна сделка за покупко-продажба , но са категорични че никога не са имА. уговорка той да остане да живее в имота, напротив. Според ответниците страните се познават от 2017г, когато също закупили имот от ищеца и тогава уговорката била да му дадат няколко месеца, за да си изнесе личните вещи от имота. Така и сторили и тогава нямА. проблем. През тази година, когато уговаряли атакуваната сделка с ищеца условията отново били същите- на ищеца да бъде предоставен разумен срок, за да изнесе личните си вещи при сина си. Когато след няколко месеца ответниците попитА. ищеца кога ще освободи имота, той им отговорил, че не може да отиде при сина си и ще остане в имота иначе ще ги осъди.

Относно твърдението, че платената за имота цена е незначителна, ответниците поясняват, че сградите в имота не са годни за живеене, има проблеми с неуредени имотни граници.

Всичко това е свързано с разходи, които ответниците трябвало да направят. Поради тази причина ищецът се съгласил да продаде имота за сумата от 9500лв. Ответниците категорично отричат да е нА.це грешка в предмета, т.к ищецът е бил наясно с предмета на сделката. Въз основа на изложеното ответниците молят съда да отхвърли исковете.

В о.с.з. ищецът чрез Т. поддържа ИМ и тезата, че поради възрастта си е бил заблуден лесно относно реалната стойност на имота, както и относно възможността да остане да живее в имота до смъртта си.

В о.с.з.ответниците чрез адв.Х. поддържат тезата, че от самото начало ищецът е бил наясно с параметрите на сделката.

Съдът, след анА.з и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори от страните по делото, че на 01.03.2023г между страните по делото бил сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 278 кв.м., представляващо поземлен имот c пл. № 632 в кв. 180 пo плана на гp. Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, при граници на поземления имот: от изток — улица; от запад — поземлен имот с пл. № 628; от север — поземлен имот с пл. № 631; от юг — поземлен имот с сл. № 633, за който поземлен имот, 3 съгласно неприложен в срок дворищно-регулационен план е отреден урегулиран поземлен имот УПИ *** в кв. 180 пo плана на гp. Айтос, одобрен със заповед № PД-14-02-123 от 10.02.1986г., издадена от МССУ, с площ на УПИ от 282 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 4 кв.м. — придобито място, който УПИ е отреден за жилищни нужди, npu граници на урегулирания поземлен имот — от изток улица, от запад УПИ ***; от север — УПИ ***; от юг — УПИ ***, ведно с построените в гореописания поземлен имот обекти, a именно: едноетажна масивна жилищна сграда с инициА. МЖ, със застроена площ от 56 кв.м. и едноетажна второстепенна постройка, цялата със застроена площ от 12 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения, насаждения, движими вещи и съоръжения в гореописаните недвижими имоти. По силата на договора, обективиран в НА № 148, TOM I, peг. № 987, нот.д. № 121 от 01.03.2023г. на нотариус Г.Г., рег. № *** ищецът имал задължение да прехвърли на ответниците собствеността върху процесния имот , а ответниците имА. задължение да заплатят продажната цена- 9500лева.

Ищецът твърди, че останал с впечатление, че има право да остане и да живее в имота до смъртта си, затова се съгласил на ниската продажна стойност. Ответниците твърдят , че от самото начало уговорка за ползване на имота между страните не е имало. Поради тази причина известно време след като сделката била финА.зирана ответниците дА. срок на ищеца да изнесе личните си вещи от имота, а той самия установил, че няма къде да отиде да живее.

Описаната фактическа обстановка се формира от приложените по делото писмени доказателства , показанията на свид.С.Ш., Г.Г. и Н.М. и изготвената по делото СТЕ.

Според показанията на свид. Г.Г. (нотариус) при подписване на сделката ищецът е бил наясно, че няма запазено право на ползване на имота в негова полза.

Според С.Ш. (съсед на ищеца) ищецът му разказал, че е продал къщата си на ниска цена, но се съгласил на тази цена понеже щял да остане да живее в имота. Според свид.Ш. ищецът е човек без образование, води прост селски живот и не е наясно каква е реалната стойност на имота му. Когато ответниците казА. на ищеца , че трябва да се изнесе от дома си и че няма нищо уговорено черно на бяло за ползването на къщата той много се притеснил, защото нямал къде да отиде да живее.

По сведение на свид.М. страните се познавА. добре отдавна, т.к. имА. сключена предходна сделка за покупко-продажба на имот. Според свидетеля информацията, която той има от ответниците е , че не са имА. уговорка с ищеца да остава да живее в имота след сделката.

От заключението на ВЛ И. Б. (л.60-66) средната пазарна оценка на имота, предмет на прехвърлителната сделка е 115 556лева. Според допълнителното заключение на ВЛ (л.81-85) справедливата пазарна оценка на имота е 108 767лева. Съдът изцяло кредитира заключенията на ВЛ и се позовава на тях при формиране на решението си.

При така установеното от фактическа страна и обсъдените доказателства, съдът прави следните правни изводи:

В ИМ ищецът претендира съдът да прогласи нищожността на обективираната 4 в НА № 148, TOM I, per. № 987, нот.д. № 121 от 01.03.2023г. на нотариус Г.Г., рег. № *** в регистъра на НК правна сделка на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради противоречие на сделката с добрите нрави . При условията на евентуалност е предявен иск по чл.28, вр.чл.32 ЗЗД относно същата сделка.