Решение № 978 от 24.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501336 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1446/12.03.2025г. по гр.д. № 1893 по описа за 2024 г. на СГС са отхвърлени предявените от Д. Г. В., ЕГН ********** срещу Л. К. М., ЕГН ********** и С. В. Б. – М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 евро, представляваща задължение по раздел I, т. II от предварителен договор за учредяване право на строеж от 15.06.2006 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 001.32 лева мораторна лихва върху главницата за периода 15.02.2021 г. – 15.02.2024 г., както и предявените от Д. Г. В., ЕГН ********** срещу Л. К. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 евро, представляваща задължение по анекс от 29.05.2007г. към предварителен договор за учредяване право на строеж от 15.06.2006 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 19 501.97 лева мораторна лихва върху главницата за периода 15.02.2021 г. – 15.02.2024 г.

Недоволен от решението е ищецът, който е депозирал въззивна жалба.

Иска то да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което исковете му да бъдат уважени, както и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, тъй като не е съобразено с доказателствата. Счита, че възраженията на ответниците за погасяване на задълженията чрез плащане не се установяват от приобщените доказателства, поради което неправилно са 1 споделени от СГС. Неправилно е възприето, според жалбоподателя, че с оглед подписването между страните на приемо – предавателен протокол за предаване на владението, следва извод, че изпълнителят по договора за строителство няма претенции за доплащане на дължимите суми. Позовава се и на неоспорената съдебно – почеркова експертиза, която според него не установява, че удостовереното с подписа на ищеца плащане на сума от 20 000 евро върху разписка от 23.02.2010г. е за погасяване на задължения по процесните договори. Сочи, че тази сума е възможно да се отнася и до доработки, пожелани от ответниците, извън договореното.

Възразено е, че първоинстанционният съд погрешно е тълкувал волята на страните, съдържаща се в анекса от 2007г., която неправилно е приета, че цели завишаване на задължението от 20 000 евро на 30 000 евро. Сочи, че ясно е изразено в текста на документа, че е договорено допълнително плащане на още 30 000 евро. Счита, че изводите на съда относно дължимостта на 10 000 евро вместо на 30 000 евро се явяват необосновани, защото са на база погрешно логическо заключение за размера на дължимата сума.

В хода на въззивното производство е починал ответникът Л. К. М., поради което на основание чл. 227 от ГПК неговите законни наследници - С.

В. Б., К. Л. М., В. Л. М. и Р. Л. М., са конституирани като ответници.

В делото не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците я оспорва и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства, поради което след обсъждане по отделно и в съвкупност на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, решаващият състав на САС, прие следното от фактическа страна :

Не се спори в делото относно факта, че С. В. Б. и Л. М. са били съпрузи и по време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот парцел ХІІІ-347 в кв. 732 по плана на гр. София, с площ от 233 кв.м.

Видно е от Предварителен договор за учредяване право на строеж от 15.06.2006 г., че в него е уговорено задължение за ответниците да учредят право на строеж в полза на Д. Г. В. за построяване на сграда в парцел XIII-347 с площ от 233 кв.м., съгласно одобрени архитектурни проекти, срещу задължението на преобретателя да изгради за собствениците, със свои сили и средства, материали и труд до степен на завършеност по раздел II, т. III двата последни етажа плюс два гаража към улицата. От своя страна, прехвърлителите на правото на строеж са се задължили за обектите, които ще бъдат построените за тях, да заплатят и сумата от 20 000 евро, дължима при завършване на сградата с приемането й с Акт обр. 16.

Твърди се от ответниците, че обсъденият договор следва по време предходен предварителен договор от 19.10.2005г., който обаче не е представен като доказателство в писмен вид. Поради изложеното и императивното изискване на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, че договори на стойност над 5 000лв. се 2 доказват с писмен акт следва, че това обстоятелство не е доказано и такъв договор не съществува.

Установява се, че Д. Г. В. и Л. К. М. са подписали Анексът от 29.05.2007г., в който не е посочено към кой договор е сключен. В него е уговорено, че последният ще получи, като обезщетение за предоставянето на имота си за строеж, част от бъдещата сграда, а именно два мезонета с обща площ от 177, 27кв.м. и два гаража от страната на ул.“Чаталджа“ с обща площ от 44кв.м., срещу което освен отстъпването на правото на строеж на останалата част от сградата и съответните идеални части от земята, М. ще заплати на строителя допълнително сумата от 30 000 евро.

На 22.04.2008 г. е сключен нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 45, том III, рег. № 7253/22.04.2008 г., дело №402/2008г. на нотариус рег. № *** на НК, с който Л. К. М. и С. В. Б. са учредили на Д. Г. В. право на строеж върху собствения си УПИ XIII-347 в кв.

732, целия с площ от 233 кв.м., за изграждане на жилищна сграда, като са си запазили право на строеж за ап. № 6 и ап. № 7 и за гараж № 1 и гараж № 2. В същия нотариален акт приемателят Д. Г. В. се е задължил да построи имотите, които стават собственост на учредителите, съгласно сключения между страните предварителен договор от 19.10.2005 г. и анекс от 29.05.2007 г., които е посочено, че са неразделна част от договора от 22.04.2008 г.

Видно е от Приемо - предавателния протокол от 05.04.2011 г., подписан от строителя - изпълнител В. и от възложителя М., че първият е предал на втория, а той е приел изпълнената работа по построяване на обектите апартаменти №6 и №7 и на гаражи 1 и 2, които са изпълнени без забележки. В същия възложителят М. е декларирал, че влиза във владение на обектите.

С удостоверение №200/13.03.2019г. на гл.архитект на Столична община е въведен в експлоатация строеж: „Жилищна сграда“, Първи етап: „Жилищна част на сградата и гаражи на кота +0.00“, представляващ процесната сграда, като от съдържанието му се установява, че обектите на М., са част от първия етап – както ап. № 6 и ап. № 7, така и двата гаража, разположени на кота +0.00, съгласно нотариалния акт от 22.04.2008 г.

С покана с изх. № 37761/04.09.2023г. на ЧСИ Р. В., ищецът е поканил ответниците да му заплатят паричните си задължения по предварителния договор от 15.06.2006г. в размер на 20 000 евро, обезщетение за забава върху същото в размер на 18 290, 20 лв. и разноски в размер на 6 888, 81 лв. и по анекса от 29.05.2007г. в размер на 30 000 евро и обезщетение за забава върху същото в размер на 27 435, 30 лв. и разноски в размер на 10 333, 22 лв.

Нотариалната покана е редовно връчена на С. В. Б. на 18.09.2023г.

Като доказателство е приета квитанция от 23.02.2010г., подписана от Д.

Г. В., за това че е получил от Л. М. сумата от 20 000 евро. Заедно с това, на страницата с нот.заверка на копието на предварителния договор от 2006г. собственоръчно е изписан текст от В. и с негов подпис е потвърдено, че е получил на 23.02.2010г. сумата от 20 000 евро. Изписването на ръкописния текст и полагането на подписите от В. на двата документа е установено със заключение на съдебно – почеркова експертиза, която не е оспорена от 3 страните.

Свидетелката И. Ю., работила заедно с ищеца и негов съдружник в различни търговски дружества твърди, че е запозната с процеса на отстъпване на правото на строеж от ответника М., както и с процеса на изграждане на сградата. В тази връзка установява, че когато в офиса са извършвани плащания от клиенти, касиерката или счетоводителя са издавали приходен касов ордер за сумата, а представеният в делото такъв не написан и подписан от нея.

В показанията си свид. Д. Й. сочи, че е работил при ищеца по време на строежа на процесната сграда и познава ответника М., от когото е получавал парични суми за довършителни работи и допълнителни доработки в апартаментите на същия, които са извън договора. Пояснява, че той не е имал право да получава плащания по вноските на клиентите, а само е вземал пари от клиенти за допълнителни неща и ги е предавал в офиса на ищеца. Според показанията на свидетеля, собственоръчно изписаното му име и подписа върху страницата с нот.заверка на копието на предварителния договор от 2006г. за получени суми на 22.12.2010г. в размер на 6 000лева и на 06.01.2011г. в размер на 3090лв. са изписани от него. Същото удостоверява и за изписаното в частен документ на л. 53 от делото на СГС на 02.02.2011г. за получена сума от 900лв. и положения подпис под нея.

В останалата част показанията на свидетелите са недопустими, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани.

В изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 от ГПК, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в двете въззивни жалби във връзка с правилността му и относимите доказателства, Софийският апелативен съд прие следното:

Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът е разгледал предявените искове при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, като е изходил от обстоятелствата, на които са основани.

Решението е правилно, като краен резултат, с оглед на следните мотиви :

Установи се от доказателствата в делото, че страните са били обвързани от предварителни договорни отношения, възникнали от Предварителен договор от 15.06.2006г., предвиждащ бъдещо обвързвано с възмезден договор за отстъпване право на строеж и с договор за строителство, който е подвид на договора за изработка. Предварителният договор е уреден в чл. 19 от ЗЗД и по същество представлява обещание за сключване на определен окончателен договор, като с предварителния се цели обезпечаването и гарантирането на сключването на окончателен договор, поради което съдържа съществените му клаузи, може да определя срок и условия за сключването му и неустойки при неизпълнение от страните на това задължение. Т.е. страните в делото са се обвързали от обещание за бъдеща договорна връзка по договор за прехвърляне на право на строеж и по договор за изпълнение на строителство.

В казуса ищецът претендира изпълнение на поетото от ответниците 4 задължение да му заплатят сумата от 20 000 евро по горния предварителен договор. Същият обаче не може да бъде източник на паричното задължение в размер на 20 000 евро, което съпрузите М. са се задължили да платят, защото взаимното обещание на страните по предварителния договор от 2006г., а именно да се сключи в бъдеще окончателен договор при условията на този предварителен договор, не е изпълнено.

Страните в спора са сключили окончателен договор, какъвто е договорът за учредяване право на строеж, материализиран в нот.акт №45, дело №402/2008г. от 22.04.2008г. на нотариус с район на действие района на СРС, който е за учредяване право на строеж и за строителство на сграда. В Раздел ІІІ – Допълнителни условия на нотариалния акт от 2008г. е изрично договорено между В. и Л. и С. М., че неразделна част от окончателния договор са предварителен договор от 19.10.2005г. и анекс от 29.05.2007г. От изложеното следва, че правата и задълженията по предварителния договор от 2006г. са заличени с подписването на окончателния договор, след като не са инкорпорирани в него. След подписването на окончателния договор страните вече не са обвързани от клаузите на предварителния договор от 2006г. Ето защо, от момента на сключването на нот.акт №45, дело №402/2008г. от 22.04.2008г. на нотариус с район на действие района на СРС са заличени задълженията на Л. М. и С. М. по предварителния договор от 2006г. за заплащане на сумата от 20 000 евро. Искът за тази сума, предявен на обсъденото договорно основание, е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.