Определение № 2871 от 20.12.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2871 гр. София, 19.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20221100605460 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от С. С. Т., в качеството й на пострадал от престъпление, чрез адв. В.П. срещу определение от 27.10.2022г. на СРС, НО, 15-ти състав, с което е потвърдено постановление от 04.04.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №2040/2019г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 39527/2019г. по описа на СРП.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение на СРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, необоснованост, за което се излагат подробни съображения. Посочва се, че СРС е стигнал до извод, че причина за инцидента са действията на пострадалата, която е преминала покрай въртящ се детайл на машината в процес на работа на последната, детайлът (колело за ръчно подаване на материал) захванал дрехата й, усукал лявата й ръка и я счупил. Изразява се несъгласие с тези фактически изводи на районната инстанция, тъй като това е житейски и правен абсурд, изразяващ се в това, че не носи отговорност работодателят, който не е осигурил обезопасяване на машината, а работникът, който се е движел на работното си място. В жалбата се цитират разпоредби от ЗЗБУТ, от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и от Наредба за 1 съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, като се изтъква, че в конкретния случай в противоречие с посочените норми, машината не е била снабдена с предпазно устройство, защитаващо работника от случайно попадане на дреха или телесна част във волана за ръчно подаване, който се е движел с над 150 оборота в минута и е създавал очевидна опасност от случайно захващане. Излага се още, че многократно цитираното от районния съд, че машината е била в този си вид фабрично, няма никакво правно значение, защото отговорността за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд не е за производителя на машината, а за работодателя, както и че този волан е могло да бъде обезопасен с обезопасителен капак, тъй като по време на работа на съоръжението в автоматичен режим той е неизползваем, а когато се налага ръчно използване на волана, капакът е могло да бъде свален.

Твърди се още в жалбата, че в обжалвания акт е допусната логическа грешка, защото на няколко места се излага, че пострадалата е преминала в близост до въртящото се колело на машината, когато била захваната от него, а същевременно се сочи, че причината за инцидента са „самоволни действия по настройване на машината“. Според жалбоподателя логическата грешка се изразява в това, че пострадалата не е получила нараняването по време на настройване на машината, а при простото преминаване покрай движещата се част, която не е била обезопасена.

Изразява се недоволство от оценката на експертните заключения, които са били кредитирани от съда и прокуратурата, като се посочва, че те е следвало да направят свои изводи, базирани на всички събрани по делото доказателства, а не само въз основа на експертните заключения.

Навеждат се твърдения, че коридора за преминаване покрай машината е изключително тесен, по-малък от 50 см., а това прави вероятността от случайно захващане при преминаване много по-висока. За установяване на това обстоятелство, според подателя на жалбата, е необходимо да бъдат приложени снимките от огледа на местопроизшествието, които липсват по делото. Отправя се упрек към районния съд във връзка с това доказателство, тъй като макар с две молби съдът да е бил уведомен за това обстоятелство, е решил делото без да изиска снимковия материал.

Посочва се още, че първата инстанция не е отдала никакво значение на 2 факта, че на пострадалата не й било дадено работно облекло за защита от механични рискове, а също и че съдът не е извършил подробен анализ на доказателствата във връзка с обстоятелството дали са правени подробни инструктажи, като и че не е било проведено обучение на служителя за правилата за осигуряване на безопасни условия на труд, респ. бил е допуснат да извършва трудова дейност без полагане на изпит върху тези правила.

Заключава се, че е неправилен извода на решаващия съд за причинна връзка между намерението на пострадалата да настрои машината и инцидента, тъй като пострадалата е могла да преминава покрай машината по всеки друг повод, а причината за инцидента е в необезопасеното работно оборудване, тъй като ако машината е била обезопасена, до увреждане е нямало да се стигне. Като допълнителни фактори се сочат ограниченото работно пространство за преминаване покрай машината, липсата на предоставено работно облекло и инструкции за безопасна работа с машината.

По всички тези съображения се претендира отмяната на обжалваното определение и постановлението на СРП, като се дадат задължителни указания на прокурора за събиране на допълнителни доказателства, включително и за прилагане на фотоалбума, изготвен към протокола за оглед на местопроизшествието.

Досъдебно производство №2040/201 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 39527/2019г. по описа на СРП е образувано на 08.10.2019г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и е водено за това, че на 08.10.2019г., около 21:00 часа, в цех за производство на салфетки, намиращ се в промишлената зона на с.Негован, причинил средна телесна повреда на С. С. Т. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

Въззивният съд, след като се запозна с изложението на жалбата и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата против определение от 27.10.2022г. на СРС, НО, 15-ти състав, е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – лице, което се сочи като пострадал от престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК, за което се води разследването по посоченото досъдебно производство, което налага да бъде разгледана по същество.

В производството по чл.243, ал.5-6 НПК, първостепенният съд следва да направи преценка по обосноваността на обжалваното постановление за 3 прекратяване на наказателното производство, която включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: 1. Извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14, aл. 1 от НПК, т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени; 2. От установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т.е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение; 3. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата - игнориране на част от тях, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.

За горните обстоятелства трябва да следи и въззивната инстанция, като най-напред направи преценка на акта на първостепенния съд, след което и на прокурорското постановление.

По делото са проведени разпити на свидетелите С. С. Т., Ц.С.И., С.Б.Г., Н.Н.П. и Р.И.К., проведени са очни ставки между свидетелите Н.П. и С. Т., между С.Г. и С. Т.; приобщени са писмени доказателства - медицинска документация, резултати от проверка на ДИТ-София, трудов договор на С. Т., длъжностна характеристика за длъжността „пакетировач“, книги за инструктажи, служебна бележка за проведен начален инструктаж, РКО, разчетно-платежни ведомости, списък на работниците, запознати с необходимата информация за рисковете и безопасността им, заповед за провеждане на инструктаж, оценка на професионалния риск на работното място, правила за общи инструкции за здравословни и безопасни условия на труд, заповед за видовете инструктажи, програма за провеждане на инструктаж, програма за провеждане на периодичен инструктаж, декларация за трудова злополука, протокол за трудова злополука, график за работното време за м.октомври 2019г., изготвени са СТЕ, ДСТЕ, СМЕ.

В производството по чл.243, ал.5-6 НПК, първоинстанционният съд не може да приеме фактическа обстановка, различна от приетата от държавното обвинение, същото важи и за въззивната инстанция. Това е така, тъй като правомощията на съдилищата в това производство е да извършат проверка дали от събраните по делото доказателства са изведени верни фактически изводи, дали приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка съответства на събрания и проверен по делото доказателствен материал, дали не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на доказателствата, (изопачаване, игнориране, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение.

4

Първостепенният съд е изпълнил посочените задължения, като е приел фактическа обстановка, идентична с приетата от прокурора, която се споделя и от въззивния съд и е следната:

На 01.04.2019 г. бил сключен трудов договор на основание чл. 62 и чл.

67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, със страни - работодател „М.Е.“ ООД и С.

С. Т. - служител, по силата на който договор работодателят възложил, а служителят приел да изпълнява, считано от 02.04.2019г., длъжността „Пакетировач“ в „М.Е.“ ООД с място на работа - с.Негован - складова база.

По силата на сключения договор, служителят се задължил да изпълнява служебните си задължения, отговорности и правомощия, изброени в длъжностна характеристика, неразделна част от трудовия договор, както и декларирал, че е запознат с оценените опасности и рискове на работното си място и с инструкции за безопасност и здраве при работа, длъжностна характеристика, правила за вътрешен трудов ред и вътрешни правила за работна залата. Съгласно длъжностна характеристика на С. С. Т., подписана лично от последната, сред визираните основни длъжностни задължения били да извършва дейността стековане (пакетиране на готовата продукция в групови опаковки - стекове), да прокарва материала (тишу) за салфетки през съответните възли на машината и да я стартира, да следи ролките тишу, докато свършат и да спира машината, след което да уведоми оператора да зареди машината отново, последното при спазване на основни отговорности, след които - да уведомява незабавно оператора на машината при технически проблем, проблем с настройките и за некачествена продукция. В деня на постъпване на работа - 02.04.2019 г., на С. С. Т. бил проведен първоначален инструктаж по безопасност при работа, а на 26.06.2019г. и периодичен такъв.

На 08.10.2019 г. пострадалата С. С. Т. изпълнявала трудовите си задължения в с.Негован - складова база, собственост на „М.Е.“ ООД, втора работна смяна, от 14:00 ч. до 22:00 ч., заедно със заемащия длъжността „оператор“ свидетеля Ц.С.И.. При започване на работа, свидетелят И. пуснал машината, на която следвало да работи пострадалата, както и заредил същата с хартия. Около 21:00 ч., пострадалата Т. видяла, че й остава малка част от хартията и решила да ускори скоростта на машината, за да приключи по бързо и да започне да прави друг вид салфетки. Вследствие на последното, машината започнала да сгъва салфетките накриво и Т. решила да ги намести, като за целта сама да навие хартията на вала на машината, вместо да уведоми оператора И. за некачествената продукция. В изпълнение на решението си, пострадалата Т. минала в близост покрай колелото за ръчно предаване на мишината за салфетки, което се въртяло и в този момент усетила силно дърпане. Колелото захапало дрехата, с която била облечена пострадалата Т. и ръката й попаднала отдолу от силното усукване на дрехата й във въртящите се части на посочената машина за сгъване на салфетки. Пострадалата паднала за земята и извикала от болка. В този момент при нея дошъл колегата й свидетелят Ц. И., който й оказал първа помощ, като разрязал усукалата се дреха и успял да освободи ръката й. Впоследствие свидетелят И. позвънил на 5 телефон 112, за да съобщи за инцидента и качил пострадалата Т. в собствения си автомобил, за да я откара в болница. По пътя срещнали линейката, в която прехвърлили Т. и последната била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“. В болничното заведено било констатирано, че в резултат на инцидента С. С. Т. е получила счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка.