Определение № 355 от 30.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Велико Търново, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

СЛАВКА ДИМИТРОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600274 по описа за 2026 година Производство пред Великотърновски Апелативен съд по чл.243 ал. 7 от НПК.

Плевенски окръжен съд, с определение № 387 от 15.06.2026г., постановено по ЧНД № 373/2026г. по описа на съда, е потвърдил Постановление на Плевенска окръжна прокуратура от 20.04.2026г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 923/2026 по описа на ОП Плевен водено за престъпление по чл.278в ал.1 от НК.

Против определението е подадена частна жалба от Министерство на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Т.. С жалбата се претендира необоснованост и незаконосъобразност на постановения акт. Излагат се доводи, че сечта е извършена в защитена територия по смисъла на ЗЗТ. Не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод възможно ли е да има увреждане на тази територия във връзка с неправомерните действия; настъпили ли са отрицателни изменения в характеристиките на зоната, респективно на предмета на опазване в тях, които да са я направили негодна или да е загубила качеството на хабитат на птици. Намират, че такива са наЛ. и деяние по чл. 278в ал.1 от НК е извършено. Увреждането е извършено съзнателно. Прокурорът не бил конкретизирал дали производството се 1 прекратява дали защото деянието не е извършено или, че деянието не съставлява престъпление. Освен това не се е произнесъл не е ли наЛ. административно нарушение и да изпрати преписката на съответния наказващ орган съгласно чл. 36 ал.2 от ЗАНН.

Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора със задължителни указания.

Настоящият въззивен състав, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановеният срок, от Л., което има право на жалба и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

След извършване на всички действия по разследването и събиране на всички доказателства, Окръжна прокуратура Плевен е преценила, че макар да са наЛ. данни за извършено деяние по чл. 278в ал.1 от НК, поради ниската степен на обществена опасност на основание чл. 9 ал.2 т.2 от НПК деянието не съставлява престъпление и на основание съгласно чл. 24 ал.1 т.1 от НПК е прекратила наказателното производство с постановление от 20.04.2026г. Това постановление е потвърдено от Плевенски окръжен съд с атакуваното определение като съставът на съда е споделил изцяло изводите на прокурора, залегнали в постановлението за прекратяване.

При обстоен анализ на събраните в хода на производството доказателства се установява, следната фактическа обстановка:

И. Д., А. И. и К. М. са служители към ІІРУ на МВР Плевен. Те изпълнявали своите служебни задължения на територията на с. Ясен, с.

Дисевица, с. Търнене и с. Картожабене.

На 22.01.2025г. извършвали обход на землището на с. Дисевица. Над гробището в района възприели шум от моторна резачка идващ от гората.

Навлезли в гората и на 20 м. от земен път забелязали две конски каруци, които били натоварени с дървесина за огрев – Акация, с общо количество около 1,5 кубика. Върху дърветата не била открита горска марка, а върху дървата имало 2 бензинова резачка. До каруците се намирали две лица - В. А. по прякор „Бързия“ и неговия малолетен внук – В. П. А.. Те не отрекли, че са дошли в гората, за да нарежат дърва за огрев. Установено било, че сечта била извършена в землището на с. Дисевица, област Плевен, отдел 292 м, общинска горска територия с координати 43.405869, 24.525375. Заключението на оценителната експертиза се установило, че стойността на отсечените дърва е 99,70 евро /195 лева/. В хода на разследването била изискана информация и се установило, че отдел 292, подотдел „м“ е общинска собственост и не е част от горския фонд, а се явява земеделска територия с площ 124 дка и представлява природна забележителност. Съгласно информационната система на Изпълнителна агенция по горите отдел 292, подотдел „м“ в землището на с.

Дисевица е защитена зона „Студенец- хабитат на птици, представлява природна забележителност и е част от екологичната мрежа „Натура 2000“.

В подкрепа на изложената фактология са протоколът за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, показанията на свидетелите И. Д., А. В., справка от държавно горско стопанство, писмо от министерство на земеделието и горите – регионална дирекция по горите Ловеч. Противоречие в доказателствата не се установява, те са еднопосочни по своето съдържание.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство представителят на обвинението подробно е коментирал наличието/липсата на извършени престъпление по чл. 235 и чл. 278в ал.1 от НК. Напълно законосъобразни са изводите на представителя на обвинението, че няма как да е извършено престъпление по чл. 235 от НК, доколкото законодателят е поставил като изискване – елемент от обективна страна изсичането, извозването, събирането и пр. различно изброени форми на изпълнително деяние да се извършва в обхвата на земи, попадащи в границите на държавния горски фонд. В този смисъл от писмото на регионална дирекция по горите се установява, че мястото, където са открити каруците с отсечени дърва, а именно отдел 292, подотдел „м“ в землището на с. Дисевица не е част от Държавния горски фонд, а представлява земеделска територия.

Изключително подробно представителят на обвинението е обсъждал и наличието на съставомерно деяние по чл. 278в ал.1 от НК. По отношение на установените факти и анализа на събраните доказателства първостепенният 3 съд е възприел изцяло като законосъобразни доводите на прокурора.

Споделени са правните изводи за това, че макар и формално да е осъществен състав на престъпление по чл. 278в, ал. 1 от НК , обществената опасност е явно незначителна и деянието не е противоправно. Въззивният съд изцяло споделя изводите на представителя на обвинението и на окръжният съд. Няма спор по обстоятелството, че територията на която са отсечени акациевите дървета представлява защитена такава – хабитат на птици и представлява природна забележителност като е част от екологична мрежа „Натура 2000“.

Самият прокурор е посочил в постановлението си, че се касае за защитена зона, представляваща природна забележителност. Възраженията, изложени в жалбата касаят обстоятелството дали се касае за защитена зона или защитена територия и по- конкретно, че представлява и двете, тъй като попада в защитени зони „Студенец“ – местообитание на флора и фауна и опазване на дивите птици, че е природна забележителност, представляваща защитена територия по смисъла на ЗЗТ. Те не противоречат на изложеното в постановлението, доколкото коментираната разпоредба от прокурора чл. 278в ал.1 от НК касае защитена територия или местообитание, точно за каквато е приело обвинението, че се касае.

За частично основателно може да се приеме възражението в жалбата на Министерство на околната среда за това, че не са използвани всички способи, за да се установи настъпили ли са отрицателни изменения в територията, в предмета на опазване в тях. Прокурорът е имал коментирал като причинено увреждане единствено отсечените акациеви дървета, като е приел, че доказателства за други отрицателни последици липсват. Следвало е бъде назначена експертиза/експертна справка за установяването на това налични ли са и ако какви конкретни последици за гнезденето на птици, тъй като основното предназначение на тази защитена територия е хабитат на птици. От една страна от материалите по делото не се установява към момента на констатиране на деянието да е установено, видно и показанията на разпитаните свидетели и от протокола за оглед нищо друго освен натоварените в каруцата отрязани акациеви дървета – нито налични на местата гнезда, нито разрушаването им. От друга - назначаването на подобна експертиза/експертна справка близо две години по- късно след датата на осъщественото не би установила нищо конкретно, тъй като и да е имало нарушени ценни места за гнездене и хранене на птици, то в настоящият 4 момент това не би могло да се установи или пък в резултат на естествените процеси в територията, засегнатите местообитания са се възстановили в различни периоди от време. Независимо от това и във връзка с наличието на отсечени дървета, тяхното минимално количество и стойност и отсъствието на други констатации за налични увреждания, доколкото се касае за защитена територия, представителят на обвинението е приел, че са наЛ. отрицателни изменения, но те са минимални и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК. Относно незначителността на обществената опасност на деянието с оглед интензивността, с която то е застрашило обществените отношения, свързани с опазването и съхраняването на защитени територии, са изложени доводи, че е много ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват този вид деяния. След като деянието не е противоправно поради незначителната му обществена опасност, то не може да бъде престъпно съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК . Въззивният състав приема изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения, с които е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като те са основани на законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства.

Правният анализ на всички факти води именно до извод, че е наЛ. основанието по чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на престъплението по чл.

278в, ал. 1 от НК, поради явна незначителност на обществената опасност да се приеме, че макар формално да са осъществени признаците на престъпление, деянието не е престъпно поради явно незначителната му обществена опасност.

Мотивите на определението за явна незначителност на деянието следват пряко от събраните доказателства, установено е, че се касае до незначително количество и стойност дървесина и то акация. Липсват инкорпорирани доказателства за нарушения на типове местообитания било то на тревисти растения било то на видове птици, които да са били засегнати от нарушението в защитената територия. Наличните събрани доказателства са анализирани обективно и пълно. Предприемането на допълнителни действия по разследването две години по- късно след осъщественото не би довело до изясняване на фактологията.

Неоснователно е възражението в жалбата, че от постановлението не ставало ясно каква деятелност се извличала от събраните доказателства и дали тя се отнася към признаците на дадено престъпление. Видно от мотивите на 5 постановлението прокурорът е приел, че се касае за виновно поведение, което формално осъществява признаците на чл. 278в ал.1 от НК, но отрицателното въздействие върху коментираните отношения е толкова минимално, че реално не ги застрашава и деянието се явява незначително. На това основание е прекратено наказателното производство, тъй като деянието на основание чл. 9 ал.2 от НК не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.3 от НПК ако прокурорът прекрати преписката, поради това, че деянието съставлява административно нарушение, изпраща материалите на компетентния административен орган. След като в постановлението не е посочено подобно обстоятелство, очевидно прокурорът не е приел, че се касае и за извършено административно нарушение, поради което и не е приложил разпоредбата на чл. 243 ал.3, а тази на чл. 243 ал.1 т.1 от НПК, поради което и това възражение, посочено в жалбата се явява неоснователно и бе оставено без уважение.

Предвид изложеното, според въззивният състав, крайният извод на представителят на обвинението, възприет и от първия съд е законосъобразен.

Жалбата с искане за отмяна на проверявания акт като немотивиран и необоснован и връщане на делото за продължаване на разследването е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.