Решение № 324 от 04.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а в присъствието на прокурора В. Г. В. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600200 по описа за 2023 година образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Монтана срещу присъда № 12/16.11.2022 г., постановена по нохд № 288/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.

С протестираната присъда съдът е признал подсъдимия Л. В. К., с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това за времето от 20.03.2015 г. до 02.04.2015 г., в гр. Монтана, в гр. София и в с. ***, обл. ***, в качеството си на длъжностно лице/член на съвета на директорите и представляващ „Мел Бг“ АД - гр. София, с ЕИК 200962028/, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение в М. П. С., от гр. *** /пълномощник на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция/, че представляваното от него търговско дружество е зърнопроизводител и собственик на зърнобаза в с. ***, обл.

*** и ще продаде 250 тона продукция /пшеница, собственост на „Мел Бг“ АД/ на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция, като сключил устен договор за това, без да има намерение да се задължава по него и без да е собственик на предмета на сключения договор, като причинил на другиго - търговско дружество „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция, с представляващ Д. А., от гр. ***, Република Гърция, имотна вреда в размер на 41 250 евро /80 478,75 лв./, в особено големи размери, като измамата представлява особено тежък случай, като съдът го е оправдал по обвинението по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

1

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия К. за НЕВИНОВЕН и в това, в периода от 02.04.2015 г. до средата на месец април 2015 г., в гр. Монтана, в с. ***, обл. *** и в гр.

София, с цел да принуди гръцкия гражданин Д. А. - представител на „Флуормилс Тракис“ АД, да поеме имуществено задължение от името на дружеството в размер на 99 000 /деветдесет и девет хиляди/ евро под претекст за бъдещи доставки на пшеница, да е направил опит да причини значителни имуществени вреди на „Флуормилс Тракис“ АД - гр.

Александруполис, Република Гърция, като посредством телефонни разговори с Н. М. Г., която предавала устно поставените от Л. К. условия на М. П. С., както и посредством лични телефонни разговори с М. П. С., от гр. ***, в качеството му на пълномощник на „Флуормилс Тракис“ АД, с представляващ Д. А., от гр. ***, Република Гърция, заплашвайки го с увреждане на имуществото на „Флуормилс Тракис“ АД - а именно, че няма да бъде освободен вече заплатен на 31.03.2015 г. по банков път от „Флуормилс Тракис“ АД товар от 250 тона пшеница по фактура - проформа № 81/16.03.2015 г. между „Мел БГ“ АД като продавач и „Флуормилс Тракис“ АД като купувач, на стойност 41 250 Евро /80 478,75 лв./, като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление по независещи от него причини /отказ от страна на Д. А. имущественото задължение да бъде поето, въпреки неизпълнението на доставката на пшеница и неправомерното задържане от страна на К. на продажната цена на същата/ като го е оправдал по обвинението по 213а, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.18, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от ТД „ФЛУРМИЛИС ТРАКИС УЗУНОПУЛУС“ АД, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр.

Александруполис, представлявано от К. У., против подсъдимия Л. В. К., граждански иск за присъждане на сумата от 41 50 евро/80 478.75лв./, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл. 211, във вр. с чл.210, ал.1, т. 3, пр.1, във вр. с чл.209, ал.1 НК.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е постъпил протест от Окръжна прокуратура – Монтана, в който се прави възражение за нейната неправилност и незаконосъобразност с оглед наличните по делото безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. В допълнение към протеста се сочи, че по отношение на обвинението по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, пр.1, вр. чл. 209, ал.1 НК, съдът погрешно е приел, че в случая не била налице измама, а гражданско-правен спор между търговци на зърно. От наличните доказателства безспорно се установявало, че подсъдимият К. изначало е заявявал неистини пред свидетеля С. и въвел същия в заблуждение, че ще договаря покупко - продажба на пшеница със земеделски производител, какъвто реално той никога не е бил. След среща между двамата в гр. София, К. предложил на свидетеля С. да се срещнат в зърнобазата му в с. ***, обл. ***, на 22.03.2015 г., при която среща К. се представил като собственик на зърнобазата и на съхраняваната в нея пшеница, което в рамките на наказателното производство се опровергавало от събраните доказателства, от които безспорно се установявало, че зърнобазата е собственост на свидетеля Б. Т. и никога в зърнобазата не 2 била съхранявана продукция на „Мел БГ“ АД или в частност на подсъдимия К.. Въведен в заблуждение относно собствеността на пшеницата и на зърнобазата, свидетелят С. взел проба от пшеницата за анализ и двамата с К. договорили продажба на 100 тона пшеница и плащането да се извърши преди нейното товарене. При първата сделка между двамата подсъдимият К. бил коректен и стриктно изпълнявал условията по сделката, като предоставил заплатеното му количество пшеница. Спечелил доверието на гръцкото дружество и на свидетеля С., К. сключил втора сделка за продажба на 250 тона пшеница, при която изпратил 12 тона по - малко от договореното и заплатено му количество. Обяснил това с грешка и обещал при следващата сделка да възстанови разликата. По този начин К. си гарантирал следваща сделка, при която не само нямало да възстанови разликата, но и нямал намерение да изпълни договореното с една единствена цел - да се облагодетелства за сметка на измаменото гръцко дружество. Представителите на гръцкото дружество, въведени в заблуждение, че договарят със земеделски производител и собственик на пшеница, заплатили по банков път стойността на 250 тона пшеница, като въз основа на издадена от подсъдимия К. проформа - фактура превели сумата от 41 250 евро или 80 478,75 лв., по посочената от К. банкова сметка. Последният, без да има намерение да се задължава по договора и да изпълни доставката на пшеница, изтеглил със сина си в брой от сметката на „Мел БГ“ АД сумата от 80 000 лв.. Впоследствие К. се обадил на С. и заявил, че товаренето на пшеницата ще се извърши на следващия ден - 02.04.2015 г., тъй като бил зает на предварително уговорената дата. На уговорената дата автомобили на бургаската фирма „Съни транс“ пристигнали в зърнобазата в с. ***, обл. ***, за да натоварят договореното между С. и К. количество пшеница. На 02.04.2015 г. свидетелят С. провел телефонен разговор с К., който, вместо да потвърди, че заплатената му пшеница ще бъде извозена за гр.

Александруполис, предложил на свидетеля С. да договорят ново количество пшеница в размер на 500 тона, което К. да продаде на гръцкото дружество „Флуормилс Тракис“ АД.

Тъй като С. нямал разрешение за такава сделка от свидетеля А., настоял да бъде извозено заплатеното вече количество пшеница, но К. не потвърдил транспортирането на пшеницата.

На 03.04.2015 г. С. пристигнал в зърнобазата в с. ***, обл. ***, където не открил К., а негова служителка в „Мел БГ“ АД - свид. Н. Г., от гр. ***, която го запознала със свидетеля Б. Т..

След разговор със свидетеля Т., последният разпоредил да бъдат натоварени камионите с пшеница, но заявил, че камионите ще напуснат зърнобазата, след като му бъде заплатена пшеницата. Тогава свидетелят С. разбрал, че зърнобазата и съхраняваната в нея земеделска продукция не са собственост на К., а на свидетеля Т. и на управляваното от него дружество „Т. Кампо“ ООД. Въпреки няколкократно проведените разговори по телефона с К. от страна на свидетеля С., от страна на К. не била заплатена пшеницата на свидетеля Т. и наетите за превоза камиони след няколкодневен престой в зърнобазата били разтоварени и освободени.

Впоследствие К. няколкократно обещавал на С., че ще върне получената сума за нереализираната сделка, но така и не направил това в рамките на една година. Поради тази причина от страна на „Флуормилс Тракис,, АД ангажирали адвокат, който подал жалба до СРП и след извършена проверка било образувано настоящото досъдебно производство.

Според прокурора обясненията на К., че имал намерение да възстанови сумата, като искал 3 от свидетеля С. банкова сметка, по която да преведе парите, било негова защитна позиция и това му заявено намерение /единствено в съдебната фаза на процеса/ се опровергавало изцяло от доказателствата по делото. К. разполагал с данните за банковата сметка на „Флуормилс Тракис,, АД, тъй като от тази сметка по сметката на „Мел БГ“ АД била преведена сумата от 41 250 евро, или 80 478,75 лв. за договорените 250 тона пшеница. Тази защитна позиция била формирана и използвана от подсъдимия във фазата на съдебното производство именно с цел да заблуди съда, че е имал добрите намерения на честен търговец, какъвто определено не бил. Проследявайки хронологията на отделните действия от страна на К. било видно, че последният действал целенасочено с цел да измами свидетеля С. и да се облагодетелства за сметка на гръцкото дружество. От доказателствата по делото относно поведението на К. било видно, че същият не е имал каквото и да е намерение да изпълни поетото задължение при третата сделка с гръцкото дружество, докато при първата сделка е действал добросъвестно и с това спечелил доверието на свидетеля С., респ. на свидетеля А., при втората сделка той умишлено изпратил по - малко от заплатеното количество пшеница и по този начин си подсигурил трета сделка, обещавайки да възстанови платеното, но недоставено количество пшеница. К. сам и чрез сина си на 31.03.2015 г. изтеглил преведената му от гръцкото дружество сума, като предварителната уговорка била на следващият ден да се извърши товаренето на пшеницата, което той отложил формално с един ден, въпреки че вече разполагал с преведената сума и нямало пречка да заплати на свидетеля Т. пшеницата и същата да бъде транспортирана до гр. Александруполис, Република Гърция. На 02.04.2015 г., вместо да предаде заплатената му пшеница на свидетеля С., подсъдимият К. предложил на С. да договорят ново количество пшеница в размер на 500 тона. Било видно, че подсъдимият К. не е имал никакво намерение да се задължава по договореното и без да е собственик на предмета на сделката действал единствено с цел да причини на «Флуормилс Тракис» АД имотна вреда в размер на 41 250 евро /80 478,75 лв./, както и да се благоденства със същата сума.

Неправилно според прокурора в мотивите си съда не е кредитирал показанията на свидетеля Б. Т., а е дал вяра на показанията на подсъдимия К., което било в разрез с доказателствата по делото. Свидетелят Т. първоначално разпоредил да бъдат натоварени камионите с 250 тона пшеница и разпоредил разтоварването й след дни, когато се убедил, че К. няма да заплати натовареното зърно. Според прокурора защитната позиция на подсъдимия, която се подкрепяла единствено от показанията на пряко подчинената му свидетелка Н. Г., се опровергавала от всички останали доказателства по делото и кредитирането на тези показания от съда било единствено, за да послужат като мотив за оправдаването на К., въпреки доказателствата по делото, потвърждаващи основателността на обвинението. Въз основа на гореизложеното се прави извода, че К. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК.

По обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във връзка с aл. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК прокурорът счита, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че обвинението не е доказано 4 по несъмнен и безспорен начин, като е кредитирал показанията на свидетелката Н. Г. и обясненията на подсъдимия К. и е тълкувал превратно показанията на свидетеля М. С., без изобщо да коментира показанията на свидетеля А.. В мотивите си съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Я. С., К. С. и К. М., но не пояснявал защо не кредитира показанията на свидетеля С. и свидетеля А., чиито показания се подкрепяли от показанията на другите трима свидетели. За да приеме, че обвинението не е доказано, съдът е кредитирал според прокурора показанията на свидетелката Н. Г. и обясненията на подсъдимия К., макар и в мотивите си изобщо да не е обсъдил тези показания във връзка с това обвинение. Относно показанията на свидетелката Г., същите не следвало да бъдат кредитирани, тъй като от доказателствата по делото било видно, че тя е била и е в служебна зависимост от К.. В показанията си свидетелката Г. твърдяла пред съда, че изобщо на инкриминираната дата не е ходила в с. ***, обл. ***, което изцяло се опровергавало от доказателствата по делото /показанията на свидетеля Т. и свидетеля С./. Единствената цел на свидетелката Г. при даване на показанията й била да защити К., за когото продължавала да работи и към момента на съдебното следствие, по което била разпитана като свидетел.