Решение № 1052 от 28.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106265 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *** против В. Н. П., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2908.31 лева главница по договор за потребителски кредит от ***, за периода от 07.01.2024г. до 07.06.2025г., сумата от 624.53 лева възнаградителна лихва за периода от 07.01.2024г. до 07.06.2025г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Твърденията са, че на *** е бил сключен процесният договор между кредитора Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и кредитополучателя В. Н.

П.. По силата на договора е бил отпуснат кредит от 15150 лева. Кредитът е трябвало да се погаси на 96 месечни вноски, като падежът на последната е *** На *** сегашният ищец с договор за цесия е придобил вземането по кредита.

Длъжникът е уведомен за цесията. Срокът на договора не е изтекъл, поради което предмет на делото са само вноските с настъпил падеж. Към настоящия момент ответникът не е погасил сумите. Моли се исковете да се уважат.

Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За вземанията е издадена заповед за изпълнение № *** на БРС по ч.гр.дело № ***/***, против която е било подадено възражение от страна на длъжника.

В хода на делото ищецът смени правно-организационната си форма и към момента е дружеството “ЕОС Матрикс“ ЕАД.

1

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 26.09.2025г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни.

Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства – договор за потребителски паричен кредит от *** между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, договор за цесия, с който вземанията са прехвърлени на ищеца, потвърждение за извършената цесия, уведомление за цесията и др. От тези документи се установява, че ответникът е сключил с кредитора “Уникредит Кънсумър Файненсинг“ ЕАД договор за кредит, като кредиторът е предоставил на ответника сумата по кредита. Длъжникът не е изпълнил задълженията си да върне кредита на посочения падеж. Задължението за плащане на вноските за главницата и договорната лихва в периода от 07.01.2024г. до 07.06.2025г. е отдавна падежирало, но не е погасено с плащане. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 47.10 евро, представляващи платена държавна такса.

По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски.

Доколкото искът е изцяло уважен, ответнкът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 158.84 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. П., ЕГН

********** от ***, че дължи на “ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. И. В. сумата от 1487 евро /хиляда четиристотин осемдесет и седем евро/ главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, за периода от 07.01.2024г. до 07.06.2025г., сумата от 319.32 евро /триста и деветнадесет евро и тридесет и два евроцента/ възнаградителна лихва за периода от 07.01.2024г. до 07.06.2025г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2025г. до изплащането, които вземания са пресъдени със заповед за изпълнение № *** на БРС по ч. гр. дело № ***/*** ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН ********** от *** да заплати на “ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. И. В. сумата от 47.10 евро /четиридесет и седем евро и десет евроцента/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 158.84 евро /сто петдесет и осем евро и осемдесет и четири евроцента/, представляваща направени разноски по заповедното дело.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3