Решение № 317 от 14.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Гергана Ст. Илиева като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600637 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Михаил Соичков от АК – Бургас, в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Д. С. с ЕГН **********, против Присъда № 63 от 28.03.2023 г., постановена по НОХД № 4388/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимият Д. С. е признат за виновен затова, че на 26.10.2021 г. в град Бургас, кв. „***“, от постройка, находяща се на ул.

„***“ № *, в съучастие като извършител с П. П. М. и Т. А. П. – извършители, в условията на повторност, в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи от владението на К. Т. С., ЕГН ********** - 1 брой моторна резачка марка „Raider” на стойност 86.40 лева, собственост на К. Т. С. и 1 брой моторна резачка марка „Лесник 5200“ на стойност 73.70 лева, собственост на В. Ж. К., ЕГН **********, или всички вещи на обща стойност 160,10 (сто и шестдесет 1 лева и 10 ст.), без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.

20, ал.2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода” при първоначален общ режим.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено на подсъдимият Д. С. с влязла в сила присъда по НОХД № 575/2020 г. по описа на РС – Бургас, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С първоинстанционната присъда подсъдимият С. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 19,50 (деветнадесет лева и 50 ст.), представляваща 1/3 от общо направените в досъдебното производство разноски за съдебно-оценителна експертиза, а също и сумата от 25 лева, платима по сметка на Районен съд – Бургас, и представляваща направените от районния съд разноски за възнаграждение на вещо лице и д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Постановената присъда е обжалвана като неправилна и необоснована.

Според защитата, доказателствата по делото установявали фактическа обстановка, различна от тази, приета за установена от районния съд. Твърди се, че единствените доказателства в подкрепа на прокурорската теза, че подсъдимият С. е участвал в извършване на престъплението, били обясненията на другите двама съизвършители. Според защитника, С. сам е съобщил в полицията за престъплението и за лицата, които са го извършили, поради което сега другите двама осъдени искали да навредят на подсъдимия, приписвайки и на него извършителството на деянието. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно се иска преквалификация на инкриминираното деяние като престъпление по чл. 194, ал.3 от НК. В подкрепа на това искане се сочи, че стойността на инкриминираните вещи била изключително ниска, а и за собствениците на инкриминираните вещи не била настъпила имуществена вреда, тъй като откраднатото било възстановено бързо благодарение усилията на подсъдимия С.. Защитникът акцентира и на младата възраст на подсъдимия, както и на обстоятелството, че С. понастоящем живее с възрастните си баба и дядо, за 2 които полага грижи.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Досежно възраженията в жалбата сочи, че по време на разпита им пред първоинстанционния съд другите двама извършители са били вече осъдени с влязла в сила присъда за това престъпление, поради което не можело да се приеме, че те, сочейки С. като един от съизвършителите на престъплението, са искали да му навредят по този начин или пък да облекчат собственото си положение. Ето защо прокурорът намира за правилно решението на първостепенния съд да кредитира показанията на тези свидетели като последователни, логични и подкрепящи се от доказателствата по делото.

Касателно искането на защитата за преквалификация на деянието като такова по чл. 194, ал.3 от НК, представителят на държавното обвинение възразява, че стойността на откраднатото имущество не може да бъде определяща за преквалификацията на деянието и приема за правилна преценката на районния съд, че деянието не е маловажен случай, тъй като следва да се отчете и високата степен на обществена опасност на самия подсъдим. Моли за потвърждаване на постановената присъда.

Подсъдимият Д. С. се явява лично в съдебното заседание и поддържа въззивната жалба. Моли, ако бъде признат за виновен, да му бъде наложено минимално наказание, тъй като намира за несправедливо да търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“ за такова престъпление.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи изцяло. Отново възразява срещу решението на първостепенния съд да кредитира изцяло показанията на разпитаните като свидетели други двама съизвършители на престъплението, като отново преповтаря доводите, изложени в жалбата. Моли за оправдателна присъда. Алтернативно иска от въззивния съд да преквалифицира деянието в такова по чл. 194, ал.3 от НК като се аргументира с ниската степен на обществена опасност на деянието, ниската стойност на откраднатото имущество, младата възраст и трудовата ангажираност на С., както и съдействието му за разкриване на престъплението, поради което моли за по-леко по вид и размер наказание.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след 3 като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК. Първоначално обвинителния акт, внесен от районна прокуратура и по повод който било образувано НОХД № 4388/2022 г. по описа на РС – Бургас, е бил срещу три лица – подсъдимия Д. Д. С. и лицата П. П. М. и Т. А. П. – за извършено при условията на чл. 20, ал.2 от НК престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 от НК (по отношение на П. и С.) и по чл. 196, ал.1, т.1 от НК по отношение на М.. В хода на съдебното следствие М. и П. изразили желание наказателното производство, водено срещу тях, да приключи по реда на чл. 381 и сл. от НПК.

Предвид отказа на С. да сключи, наравно с другите, споразумение с прокуратурата, първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл. 384 от НПК. Било образувано НОХД № 823/2023 г., по което друг състав на Районен съд – Бургас одобрил изготвеното споразумение по отношение на подсъдимите М. и П.. С него същите били признати за виновни по предявеното им обвинение и били осъдени на „лишаване от свобода“. След одобряване на споразуменията, производството по НОХД № 4388/2022 г. продължило само спрямо подсъдимия С..

Настоящият въззивен състав намира, че при провеждането на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило, при спазване правилата, установени в НПК, по 4 делото да бъде събран годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да послужи за обосновка на необходимата за правилното решаване на настоящия правен казус фактическа обстановка. Районният съд е изпълнил задължението си и е посочил своите фактически констатации, както и въз основа на какъв доказателствен материал ги извлича. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка по принцип е правилно изяснена, но се налага внасянето на корекции в нея досежно участието на лицата П. П. М. и Т. А. П. в извършването на престъплението, предмет на наказателното производство, доколкото следва да се отчете задължителната сила на одобрено от съд споразумение за приключване на наказателното производство, водено срещу тези лица за същото престъпление.

Предвид изложеното, настоящият въззивен установена следната фактическа обстановка: състав възприе за

Подсъдимият Д. Д. С. е роден на *** г. в град ***, живее в същия град, ** гражданин е, има завършено основно образование, работи, не е женен.

Подсъдимият С. е осъждан – с определение по НОХД № 575/2020 г., влязло в сила на 13.02.2020 г., РС – Бургас одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият бил признат за виновен затова, че на 29.01.2020 г., в съучастие с Т. А. П., извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т. т. 3 и 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК, и му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца с три години изпитателен срок.

На 26.10.2021 г. следобед, подсъдимият Д. С. бил в дома си в гр. ***, кв.

„***“, заедно със свидетеля Т. П. и брата на последния – св. П. М., по прякор „М. Б.“. По някое време П. попитал С. дали знае какво има в дървената барака, която се намирала в съседния двор. Подсъдимият отговорил, че в нея свидетелят К. С. държал инструментите си, като сред тях имало и две резачки за дърва – С. знаел това, тъй като С. бил женен за братовчедка на подсъдимия.

5

Действително във въпросната постройка свидетелят К. С. съхранявал собствената си моторна резачка марка „Raider”, както и моторна резачка марка „Лесник 5200“, собственост на В. Ж. К., но предоставена му за ползване от последния.

Подсъдимият С. и свидетелите М. и П. решили да откраднат резачките, тъй като имали нужда от пари. П. прескочил оградата на двора на св. С., установил, че бараката не е заключена, влязъл в нея и взел резачките, след което ги подал през оградата. Подсъдимият ги взел и ги скрил.

Малко по-късно св. П. М. се обадил на свой приятел от село **** – свидетелят М. И. и му предложил машинките. Същият поискал от М. да му ги донесе, за да ги види. Ето защо, св. М. позвънил на свой приятел – свидетеля В. М. и го помолил да го откара с автомобила си до село ***. Свидетелят М. се съгласил и пристигнал с автомобила си и спрял недалеч от дома на подсъдимия С.. Тримата – подсъдимия С. и свидетелите М. и П., се качили в автомобила на М., като носели два чувала, в който били сложени резачките.

Като пристигнали в село ***, там ги чакал свидетелят И., който харесал резачките и ги купил за сумата от 130 лева, която дал на М.. От тази сума М. дал на С., на П. и на шофьора М., пари като заделил и за себе си.

Тъй като на следващия ден – 27.10.2021 г., на свидетеля С. му били необходими за ползване двете резачки, около 17:00 часа той отишъл в бараката и установил, че машинките ги нямало.