Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 859 от 11.11.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4308/2021
Вид
Решение № 859
Подписан
11.11.2021
В сила
14.12.2021
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110204308 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Дуо Корект" ЕООД, ЕИК 148137675, с адрес на управление: с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна, представлявано от Р.А.Р., против Наказателно постановление № 602875-F627212/30.09.2021 г. , издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на горепосоченото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3 ал.8, т.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

В жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че при неговото издаване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не е отразено правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и дали е извършено вмененото нарушение на ЗДДС. НП било съставено на основание изцяло на твърденията на съставителят му, който бил посочил неточни и неясни факти и обстоятелства досежно обстановката. АНО при определяне размера на наказанието не извършил проверка относно отразените устни обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки от управителя, с които се поддържа жалбата.

Излага допълнителни аргументи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като и за наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Навежда и аргументи, касателно приложение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, по който текст безспорно няма наложена санкция по настоящото дело.

Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Акцентира върху обстоятелството, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че санкцията е наложена в минимален размер. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2021г., в 15.58ч., служители на НАП-Варна, сред които и св. Г.Р. извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС тоалетна с автоматизиран достъп, находящ се в гр. Варна, Ж.П. Гара Варна, пл. П.

Славейков №1, стопанисван от „ДУО КОРЕКТ" ЕООД с ЕИК 148137675. В хода на проверката била извършена контролна покупка от св. Р., като в монетника на устройството била поставена монета от 1лв. След поставяне на монетата на контролния дисплей се визуализирала информация за номера на продажба, задължено лице, ЕИК на задължено лице. На дисплея се изписало единствено „кредит 0.00“ и „цена 1.00лв“.

При започване на проверката автоматът бил свързан с електрическата мрежа. На мястото на проверката бил повикан управителя на дружеството стопанисващо тоалетната, от който било изискано да отвори автомата, за да се установи дали в него има монтирано и функциониращо устройство. Последният заявил, че не разполага с ключ, за да отвори автомата. Към момента на проверката не били представени документи за ФУВАС за обекта, нито договор за наем. Констатациите били описани от проверяващите в протокол №0437255/31.08.21г., с който от управителя на дружеството били изискани документи за ФУВАС за обекта заедно с КЛЕН от ФУВАС за 31.08.2021г.

На 07.09.2021г представляващия възз. дружество представила на проверяващите органи паспорт на ФУВАС с дата на регистрация 07.09.2021г, свидетелство за регистрация с №45148912/07.09.2021г, сервизен договор за ФУВАС и договор за наем от 01.09.2020г. Не бил представен изискания отчет КЛЕН от ФУВАС за 31.08.2021г.

2

По представените от възз. документи и след извършена проверка в информационните масиви на НАП проверяващите установили, че ФУВАС за проверявания обект е бил регистриран и въведен в експлоатация след датата на проверката - 31.08.2021г., а именно на 07.09.21г.

От гореустановеното, органите на приходите направили констатация, че „ДУО КОРЕКТ" ЕООД с ЕИК 148137675 не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство - ФУВАС към датата на проверката -31.08.21г., което било длъжно да стори от датата на започване на дейността в обекта (съгласно договор за наем). Преценено било и че с това дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3 ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН №F627212/16.09.2021г., предявен и връчен на същата дата на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало с отбелязване, че има възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

На 30.09.2021г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал атакуваното пред съда НП, от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл. 7, ал.1 вр. с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил санкция на дружеството. НП било връчено на 13.10.2021г., срещу разписка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, Протоколи за извършена проверка, Справка, свидетелство за регистрация на ФУ, договор за абонаментно обслужване на СУ, протокол за въвеждане в експлоатация на ФУ, договор за наем и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични съдът кредитира показанията на св.Г.Р., депозирани в с.з..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 3 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.10.2021г. /, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ЦУ на НАП , съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., приложена по преписката. Затова и съдът не споделя възражението, че АУАН и НП не са съставени от компетентен орган.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН и адрес не са посочени в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие 4 на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. В това число е посочен и точният част на отпочнатата проверка. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.

Не се споделят възраженията в жалбата, че в АУАН не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Напротив от съдържанието на двата акта е видно, че детайлно са посочени както мястото на нарушението- тоалетна с автоматизиран достъп, находящ се в гр. Варна, Ж.П. Гара Варна, пл. П. Славейков №1, стопанисван от „ДУО КОРЕКТ" ЕООД с ЕИК 148137675, така и обстоятелствата при които е извършено. Не се налага никакво съмнение и по отношение на датата на нарушението, като от двата акта става безспорно ясно, че дружеството е санкционирано за нарушение извършено на 31.08.2021г., в рамките на проверка извършена на същата дата.

Въззивното дружество е санкционирано по реда на чл. 7, ал.1 вр. с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредба Н-18/2006 г. на МФ " лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 3, ал.1 от същата наредба лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба:1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в 5 автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. Видно от показанията на св. Р. такава продажба на услуга е била извършена в стопанисвания от дружеството обект на 31.08.2021г., като дружеството не е регистрирало продажбата по указания в чл.3 от наредбата начин. Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано. Налице е верига от преки и косвени доказателства обосноваващи нарушението. На първо място св. Р. е категоричен, че след въвеждане на монетата от 1 лв. на 31.08.2021г. в процесния обект фискалният бон, регистриращ продажбата, не се е визуализирал на дисплей, не е бил издаден и хартиен документ фискалният бон, регистриращ продажбата, а достъпът до ползване на услугата е бил осигурен, като автоматът е бил в работещ режим, свързан с електрическата мрежа. В хода на проверка от явилият се на място управител на дружеството машината не е била отворена, под претекст, че не разполага с ключ, а 7-дни по-късно във връзка с изисканите от проверяващите документи, в това число и за представяне на документи от въведен в експлоатация ФУВАС и клен от него за 31.08.21г. управителят е представил договор за сервизно обслужване и протокол за въвеждане на експлоатация на ФУВАС от 07.09.21г. т.е. 7дни след проверката. Нещо повече, видно от приобщената справка от регистрите на НАП, такова устройство не е било регистрирано към момента на проверката. От друга страна е видно, че дружеството е ползвател на горепосочения обект на проверката от 01.09.2020г. и от тогава е съществувало неговото задължение по чл.7, ал.1 от наредбата. Горното води безспорно да единствения възможен извод, че към датата на проверката- 31.08.21г. дружеството не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД.