Решение № 1673 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в заседание при закрити врати на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100901524 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от длъжника „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768, за откриване на производство по несъстоятелност на това дружество, поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост настъпили на 01.08.2025г.

На 05.08.2025г. в срока по чл.629,ал.4 ТЗ по делото постъпи и молба от кредитора „Юробанк България“ АД, уточнена с молба от 22.08.2025г. с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768 поради неплатежоспособността му и състоянието на свръхзадълженост. Кредиторът сочи, че се легитимира като такъв във връзка с вземания по договор за револвиращ кредит №291/2014г. за задълженията по който длъжникът отговаря като поръчител, както и за вземания по договор за банков кредит №100-318/13.07.2006г. за задълженията по който „АКВАКУЛТУРА” ЕООД отговаря като придобило собствеността върху недвижим имот, по отношение на който е учредена ипотека за обезпечаване на вземанията по този договор и за вземанията по Договор за револвиращ кредит №772/2018г., за които длъжникът е поръчителствал съгласно договор за поръчителство №772-4Г от 10.02.2025г.

На 19.08.2025г. в срока по чл.629,ал.4 ТЗ по делото постъпи и молба от кредитора „Алианц Банк България“ АД, уточнена с молба от 16.09.2025г., с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768 поради неплатежоспособността му и състоянието на свръхзадълженост. Кредиторът сочи, че се легитимира като такъв във връзка с вземания по Договор за банков кредит №49323/28.02.2022г. в общ размер от 6 207 790,41 евро, във връзка с които длъжникът като 1 ипотекарен длъжник отговаря за сумата от 59 000 евро, на каквато стойност според молителя е ипотекираният имот съгласно Нотариален акт №105, том II, рег. №2580, дело №264/2022г. по описа на нотариус с №553 , съгласно регистъра на НК.

Молителят „Аквакултура“ ЕООД се представлява в съдебното заседание от пълномощника адв.С., която поддържа молбата на длъжника, не оспорва молбите на кредиторите и моли съда да се произнесе с решение съобразно доказателствата по делото.

Молителят „Юробанк България“ АД, в съдебното заседание се представлява от пълномощниците адв.Р. и адв.В., които поддържат молбата и молят съда да се произнесе с решение съобразно приетите доказателства по делото.

Молителят „Алианц Банк България“ АД беше представляван в съдебното заседание от пълномощниците му адв.М. и адв.С., които поддържа молбата за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но считат, че от приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза не се установява началната дата на неплатежоспособността на длъжника.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителите и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството молител и длъжник „АКВАКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК 203248768 е регистрирано в търговския регистър на 09.10.2014г. като търговец с правно организационна форма- еднолично дружество с ограничена отговорност.

От представените по делото доказателства ведно с молбите по чл.629,ал.4 ТЗ подадени от кредиторите „Юробанк България“ АД и „Алианц Банк България“ АД се установява, че първият кредитор има вземания в общ размер на 15 110 020,80 лв. спрямо „Аквакултура“ ЕООД, което е солидарен длъжник по тях заедно с други юридически и физически лица, като по отношение на тези вземания са издадени три изпълнителни листа въз основа на заповеди за изпълнение на парични задължения въз основата на документ по чл.417 ГПК, както и че вторият кредитор „Алианц Банк България“ АД, видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №105, том II, рег. №2580, дело №264/2022г. по описа на нотариус М..К. с №553 съгласно регистъра на Нотариалната камара, е ипотекарен кредитор спрямо „Аквакултура“ ЕООД, като последното е предоставило самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Банков за обезпечаване на задълженията на кредитополучателите по Договор за банков кредит №49323/28.02.2022г., вземанията по който в размер на 6 026 783,30 евро-просрочена главница.

Вземанията на „Юробанк България“ АД не са безспорно установени с влязъл в сила съдебен акт, но видно от представените заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по чл.417 ГПК, вземанията по договор за револвиращ кредит №291/2014г. и договор за револвиращ кредит 2

№772/2018г. са станали изискуеми от 31.03.2025г., като длъжникът „Аквакултура“ ЕООД е солидарно отговорен за тях като поръчител. Според приетите като доказателства по делото изпълнителни листове, вземанията на банката по двата договора са в общ размер на 3 352 201,94 лв. Тези вземания са претендирани съдебно в срока по чл.147 ЗЗД спрямо длъжника-поръчител, като не бяха представени доказателства, че последният е възразил спрямо заповедта за изпълнение, като наред с това „Аквакултура“ ЕООД не оспорва тези задължения и ги е отразил надлежно в счетоводството си. Ответникът по молбите на кредиторите и също молител в производството не взе становище по тях и не оспорва твърденията за съществуване на задълженията към присъединените кредитори. Няма твърдения, нито доказателства за погасяване на кредитните задължения към двете банки. Предвид това, съдът намира, че в настоящото производство се установи, че кредиторът „Юробанк България“ АД притежава изискуеми парични вземания към длъжника „Аквакултура“ ЕООД произтичащи от договор за револвиращ кредит №291/2014г. и договор за револвиращ кредит №772/2018г. в общ размер на 3 352 201,94 лв. Следователно „Юробанк България“ АД е легитимиран кредитор да поиска откриване на производство по несъстоятелност на „Аквакултура“ ЕООД, което налага съдът да обсъди доказателствата и следващите от тях факти, относими към финансовото състояние на длъжника.

По отношение на договор за банков кредит №100-318/13.07.2006г. следва да се посочи, че „Аквакултура“ ЕООД не е солидарен длъжник спрямо кредитора „Юробанк България“ АД за целия размер на присъдените със заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.06.2025г. вземания в общ размер на 11 757 818,86 лв.

По отношение на тези вземания, „Аквакултура“ ЕООД не е длъжник, а само лице, което е придобило ипотекирани за обезпечаването на тези задължения имоти и може да отговаря с имуществото си само до размера на стойността на тези имоти, представляващи апартамент и гараж-самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** съгласно

КККР на гр.София.

От посочените по-горе писмени доказателства обаче се установи, че „Алианц Банк България“ АД не притежава изискуеми парични вземания към ответника, произтичащи от търговска сделка, а има качеството само на ипотекарен кредитор по смисъла на чл.717 н ТЗ, защото вземането му е спрямо други лица, като длъжникът в настоящото производство е обезпечил с ипотеката на имот чужд дълг възникнал от договор за кредит с тази банка. В случая ипотекарният кредитрор не разполага с правото да инициира производство по несъстоятелност спрямо ипотекарния длъжник, дал обезпечение за чужд дълг. По тази причина молбата на „Алианц Банк България“ АД следва да бъде оставена без уважение.

От изисканите и приети справки от Агенцията по вписванията и СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че молителят „Аквакултура“ ЕООД има недвижими имоти, част от които са възбранени от „Юробанк България“ АД, а останалите ипотекирани за обезпечение на чужд дълг в полза на „Алианц Банк България АД, както и че няма моторни превозни средства.

3

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.

613 от ТЗ. Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от длъжника, както и от присъединилият се кредитор „Юробанк България“ АД, които са сред легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на 4 производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил.

С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си (не само изискуемите) задължения с наличното си (не само краткотрайни активи) имущество.