Решение № 8982 от 30.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8982 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110112130 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Д. И. С. за признаване за установено, че дължи сумата от 556,65 лева – цена за топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. С**, аб.№*4 за периода м.10.2018г. - м.04.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 18.06.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 67,38 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2019г. до 07.06.2021г., сумата от 29,06 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.06.2021г. (дата на подаване на заявлени за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 5,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 01.07.2018г. до 07.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34961/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „МХ Елвеко“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да има качеството на клиент на ТЕ, тъй като не било доказано вещно право на собственост или на ползване върху целия имот с титуляр ответникът.

Оспорва претенциите за лихви поради недоказване на обстоятелството, че процесните 1 задължения за главницата са публикувани в интернет страницата на ищеца. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение поради извършване на сочената услуга от дружеството, извършващо дяловото разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главници.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

За ангажиране на отговорността на ответника на първо място следва да се устави, че същият има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот за процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том 246, дело № 48567/97г. се установява, че на 23.12.1997г. ответникът Д. И. С. е дарил на сина си В.Д. С. ½ ид.ч. от свой собствен недвижим имот - процесния имот, като дарителят Д. И.

С. е запазил пожизнено право на ползване върху целия недвижим имот. Предвид указаното в договора, че прехвърлителят по сделката – отв. Д. С., запазва пожизнено право на ползване върху целия имот и че прехвърлената част е ½ ид.ч. от притежавания от него имот, съдът приема, че преди сключване на сделката прехвърлителят е бил изключителен собственик върху имота съгласно правилото по чл.586, ал.1 ГПК, съгласно което преди изповядване на сделката нотариусът е длъжен да извърши проверка за правата на праводателя. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е носител на право на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот и титуляр на правото на ползване върху останалата ½ ид.ч. от процесния имот. Предвид установените притежавани от ответника вещни права върху имота ответникът е клиент на ТЕ относно целия процесен имот, като за ½ ид.ч. от имота това качество произтича от собственическите права върху имота, а за останалата ½ ид.ч. – от качеството на носител на право на ползване за ½ ид.ч. от имота - чл.153, ал.1 ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Безспорно е между страните, че в процесния имот през процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само 2 ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

За изпадането на клиента на ТЕ в забава през процесния период е ирелевантно пулбикуване на задълженията на интернет страницата на топлопреносното предприятие, защото цитираната в отговора на исковата молба клауза по чл.33 от Общи условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, не се прилага за процесния период.

За периода м.10.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от 31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че клиентите на ТЕ са изпадали в забава за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през процесния период, и за процесния период на забавата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза претендираната сума от 67,38 лева.

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.

Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 18.06.2021г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД.

Изискуемостта на най – старото претендирано месечно задължение за цена за доставена топлинна енергия - това за м.10.2018г., настъпва на 15.12.2018г. При това щом искът е предявен по – рано, следва, че възражението за изтекла погасителна давност спрямо главницата за цена за топлинна енергия е неоснователно.

Предвид горното исковете следва да се уважат така, както са предявени.

По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея:

3

Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. По възражението, че ищецът не е летигитимиран да получи цената за извършената услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „МХ Елвеко“ ООД.

Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ. В договора между етажните собственици и избраното от тях лице за извършване на услугата дялово разпределение е уговорено етажните собственици да платят на това лице цена за услуга дялово разпределение – раздел II от договора, вр. т.V.1 от договора, сключен между „МХ Елвеко“ ООД и собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по местонахождение на процесния имот. Същото задължение за плащане на цена за услуга дялово разпределение имат клиентите на ТЕ – етажни собственици и спрямо топлопреносното предприятие съгласно чл.22, ал.2 ОУ. С плащането на цената за дялово разпределение или на топлопреносното предприятие, или на лицето, извършващо услугата дялово разпределение, клиентите на ТЕ се освобождават от това свое задължение.