Определение № 1508 от 25.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 25.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002101796 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 706 от 13.06.2024г. по гр.д. № 1827/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260332 от 21.02.2023г. по гр.д. № 7450/2020г. на Софийски градски съд, е постановено отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на Н. Б. П. срещу „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата е собственик по силата на наследство и договор за продажба от своите родители Б. Г. Т. и Б. Х. Т., евентуално въз основа на придобивна давност, и за осъждане на ответника да предаде владението на самостоятелен обект с предназначение жилище, апартамент, с идентификатор ***, с адрес: [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, находящ се на партерния етаж в сграда с идентификатор *** по КККР, както и за принадлежащите му 20/80 ид.ч. (равняващи се на 1/4 ид.ч.) от избено и перално помещение в сградата. С въззивното решение е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по иска по чл. 108 ЗС между същите страни относно 20/80 (1/4) идеални части от дворното място, цялото от 329,40 кв.м., УПИ *, в кв. 13 по плана на [населено място], м.„*“, с адрес: [улица], с идентификатор *** по КККР.

В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Касационната жалба е подадена от ищцата Н. П. чрез адв. Е. К. (представител по Закона за правна помощ) и касае отхвърлените от съда искове. Поддържа се, че съдът е извършил неправилен анализ на доказателствата, конкретно на гласните такива; нарушил е разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД, ЕИК [ЕГН], представляван от адв. М., представя писмен отговор, в който излага съображения за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

1

Третото лице помагач „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявен е от Н. П. против „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД иск за собственост на апартамент с идентификатор № ***, находящ се в сграда в [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, разположена в ПИ с идентификатор № ***, заедно с прилежащите части от общите части на сградата - 1/4 ид. ч. от избено помещение и 1/4 ид. ч. от пералнята. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е дъщеря на Б. Т., починал на 30.12.1983г. и на Б. Т., починала на 21.07.2016г., чиито наследници са тя и двамата низходящи на брат й, починал на 10.07.2000г. С декларация от 25.06.1996г. Г. Б. Т. - брат на ищцата е заявил, че се отказва от своята наследствена част от ет.2 (първи надпартерен) в полза на майка си Б. Т. и сестра си Н. Б. П., „които живеят на етажа“, а той ползвал таванското помещение, съсобствено с тях двете.

С договор за продажба с нотариален акт от 31.07.1962г. Д. Д. продава на Б. Т. 9/10 ид. части и на Г. (Г.) И. 1/10 ид. част от партерния етаж в сградата на [улица], при съседи:

„продавачката и от две страни двор“, заедно с 1/2 ид. част от дворното място от 329,40 кв.м., представляващо парцел *, кв. 13, м.„*“, също и 1/2 ид. ч. от и общите части на сградата; и мазетата, заемащи преходно положение помежду си - второто от стълбата заедно с 1/2 ид. ч. от пералнята, находяща се в мазето и 1/2 ид. ч. от таванското помещение“.

С договор от 27.09.1965г., сключен между Д. Д., Б. К., Л. К., Б. Т., Г. И., И. С. е уговорено следното: Д. Д. и Б. Т. „дават“ право на Г. И. и И. С. да надстроят сградата с 3-ти етаж, а на Б. К. и Л. К. да надстроят 4-ти етаж, които и взаимно си дават право на надстрояване; срещу правото на надстрояване К. и Г. И. поемат задължение да „възстановят“ собствеността на Д.

Д. върху втори етаж (първи надпартерен) чрез доброволна делба или по друг начин и по същия начин Г. „ да възстанови“ на Б. Т. собствеността върху партерния етаж; от своя страна Б. Т. е поел задължение да прехвърли на Г. И. и И. С. части от общите части на сградата и дворното място. Уговорено е таванското помещение да остане съсобствено между собствениците на четирите етажа - по 25/100 ид. части, избените помещения също да са в съсобственост от по 25/100 ид. части, като е посочено как фактически ще се разпределят.

Въз основа на този договор е съставен нотариален акт от № 106, том X., дело № 4289/1965г. за учредяване правото на строеж по ЗРПВПННИ(отм.), подписан от нотариуса.

С договор за продажба, извършен с нотариален акт от 11.02.1966г. Б. Т. продава 9/10 ид.ч., а Г. И. 1/10 ид.ч. от съсобствения си апартамент, заемащ целия партерен етаж, на Д. и В. Д., заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, 1/4 ид. част от дворното място, 1/4 ид. част от мазетата, заемащи преходно положение помежду си, второто от стълбата и пералнята на сградата.

С договор за продажба, извършен на 17.02.1966г. с нотариален акт, Д. К., Б. К. и Л. К. продават на Б. Т. и Б. Т. собствения си етаж от жилищната постройка, находяща се на [улица], а именно първия надпартерен етаж, заедно с едно мазе и таванско помещение, с прилежащи части 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, 1/4 ид.ч. от мястото; като съсед 2 отдолу е вписан партерният етаж, отгоре Г. Х. М..

С договор за замяна, извършен с нотариален акт от 30.10.1971г., Б. К. и Л. К. са прехвърлили собствеността на своя апартамент, представляващ четвърти етаж на жилищна сграда на [улица], на Д. и В. Д. срещу „насрещно прехвърляне“ собствеността на техния апартамент, представляващ партерен етаж на същата сграда, без таванско помещение.

С договор за продажба с нотариален акт от 22.12.1971г. Б. К. и Л. К. продават на В. М. и Д.

М. партерния етаж на сградата, находяща се на [улица], без таванско помещение, заедно с 1/4 ид. част от дворното място, с 1/4 от общите части на сградата, 1/4 ид. част от избено помещение и 1/4 ид. част от пералнята, находяща се в избеното помещение.

С нотариален акт от 20.12.1993г. В. и Д. М. продават на В. С., действащ като ЕТ „В. С.“, партерния етаж на сградата, находящ се на [улица], С., със застроена площ от 95,91 кв.м., заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място, застроено и незастроено, заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, с 1/4 ид. част от избено помещение и с 1/4 ид. част от пералнята, находяща се в избеното помещение. На 11.12.2010г. В. С., като управител на дружество кредитополучател „4 Ю“ ЕООД учредява в полза на „Банка Пиреос България“ АД ипотека върху партерен етаж; възбрана на този етаж е вписана по изп. дело № 767/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № * на 30.08.2012г., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/4 ид.ч. от избеното помещение и 1/4 ид.ч. от пералнята, находяща се в избеното помещение, заедно с 1/4 ид. ч. от мястото, върху която е построена сградата. С постановление за възлагане по посоченото изпълнително дело, влязло в сила на 26.08.2013г., апартаментът на партерния етаж е възложен на взискателя „Банка Пиреос България“АД; отразено е, че имотът е бивша собственост на В. С.. С протокол за въвод от 09.11.2017г. купувачът е въведен в имота.

С искова молба по гр.д.№ 24313/2013г. на Софийски районен съд Н. П. е предявила срещу В. С. иск за признаване, че той не е собственик на 1/4 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 329, 40 кв.м., 1/4 от избено помещение и пералня. С влязло в сила решение на 30.10.2015г. искът е уважен като съдът е признал за установено по иска на Н. П., че В. С. не е собственик на 1/4 идеална част от дворно място, цялото от 329,40 кв.м., находящо се в УПИ *, в кв. № 13 по плана на [населено място], местност „*“, с площ от 329,4 кв.м., както и на 1/4 идеална част от избено помещение и пералнята в построената в имота сграда с идентификатор ***.

С договор за продажба, извършен с нотариален акт от 15.08.2018г. „Банка Пиреос България“АД, легитимирала се като собственик с възлагателното постановление, продава на ответника „Фуего Груп Кепитъл“ АД апартамента на партерния етаж, заедно с прилежащи части: 1/4 ид. ч. от общите части на сградата, 1/4 ид. ч. от избено помещение и от 1/4 ид. ч. от пералнята. В договора е записано, че владението на имота ще се предаде на дружеството купувач след като страните се снабдят с вписания нотариален акт и „при условията на подписания между страните предварителен договор от 29.06.2018г. С протокол за въвод във владение от 11.09.2019г. по изп. дело № 458/2019г. на ЧСИ с рег. № * на „Фуего Груп Кепитъл“ АД е въведено във владение на закупения от него имот. Въводът е извършен въз основа на Заповед за изпълнение, издадена от съда въз основа на договора за продажба, 3 извършен с нотариалния акт от 15.08.2018г.

От страна на ищцата е представен „Споразумителен протокол за доброволно освобождаване на незаконно ползвания имот етаж 1, партер“, съставен на 10.08.2010г. Според него несобственикът В. С. предава на Н. П. със съгласието на майка й Б. Т. апартамента на етаж 1 - партер, който апартамент е нейна собственост. Представен е и втори приемо-предавателен протокол с дата 16.05.2013г., според който В. С. предава на Н. П. апартамент № 1 в [населено място], [улица], вх. 1, със застроена площ от 95,91 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня, вестибюл и др., заедно с 1/4 ид. част от избено помещение, 1/4 ид. ч. от пералня, 1/4 ид. ч. от дворното място, върху което е изградена сградата. Записано е, че Н. П. влиза във владение от момента на подписване на протокола.

Събрани са гласни доказателства. Разпитан е В. С. - длъжник в проведеното изпълнително производство. Той сочи, че е закупил партерния апартамент в сградата и е живял в него заедно с приятелката си докато не го загубил поради ипотекирането в полза на банката.

Свидетелят Н. е директор на отдел „Недвижими имоти“ на банка „Пиреос“ от 2016г. до 2019г. и разказва, че имотът е придобит от публична продан от банката; намира се на партера в сграда на четири етажа с по един апартамент на етаж. Имотът бил проблематичен - банката имала ключове, но не можела да влезе в имота поради това, че една жена - ищцата и кучета във входа възпрепятствали достъпа до имота, хвърляли се също тенджери и вода.

Поради това не можели да стигнат до имота, като свидетелят е влизал в апартамента само един път и то трудно, заедно с колеги. Свидетелката Г. С. е леля на ищцата и разказва, че къщата на [улица] първоначално е била двуетажна, еднофамилна, после през 1965г. собственицата продала първия етаж на семейството на сестрата на свидетелката и 1/10 ид. част с 1/4 от мястото на самата свидетелка с идеята свиделката да си построи етаж; после собственицата Д. Д. продала втория етаж на бащата на Н., а първия етаж го продали на В. и Д. Д.; построили още два етажа на къщата с Б. Д. и Л. Д.; Б. (бащата на ищцата) и Б. се скарали, Б. решил да размени четвъртия с първия етаж, после първия го продали на В. М.; след поредни разправии и с В., той продал етажа на В. С.; В. казал, че там не може да се живее и го „дал“ на „Пиреос Банк“ заради заем. Свидетелката сочи, че ищцата П. се е настанила и в нейния апартамент на третия етаж. Ищцата е заявила оспорване на доказателствената стойност на дадените от тази свидетелка показания поради „тежкото психично състояние“ на свидетелката, като се е позовала на нейни заболявания. Съдът е приел, че следва да даде вяра на показанията на св.С., тъй като те са правдоподобни, кореспондират с писмените доказателства за хронологията на извършените прехвърляния на имоти в сградата, като от показанията на тази свидетелка не личи да страда от заболяване, което да й пречки да възпроизведе фактическата обстановка.

Свидетелката К.-М., посочена от ищцата, е присъствала на подписването на протокол от 2010г., когато В. С. предал ключовете на Н., но не е виждала съдържанието на протокола и не познава С.; разбрала кой е като споменали името му при подписване споразумението.