Решение № 551 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300502376 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*************, чрез адв.Р. Д., против Решение № 1498/04.05.2022г., постановено по гр.д.№ 5088/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXII гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу **********, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 1 000 лв., предявена частично от сума в общ размер на 183 775,46 лв. – главница по Договор № 873 от 17.11.2003 г. по програма „Сапард“ по изпълнителен лист от 01.07.2010 г., издаден по ч.гр.д.

№ 9928/2010 г. по описа на ПдРС, с който ответникът се е присъединил като взискател по изп.д. № 20078260400248 по описа на ************; както и е осъден да му заплати сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск.

1

Въззиваемата страна ***************, чрез ст. юрк. П. М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от И. Г. А. против ************* е заведена искова молба и допълнителна молба, неразделна част към нея от 30.03.2021 г., като се посочва, че ответникът въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2010г. се е присъединил като взискател по изп.д. № 20078260400248 по описа на ЧСИ *************. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаването му. Поддържа, че е настъпила перемция и изпълнителното дело е прекратено. Счита, че вземанията към ************ не се дължат доколкото последния е конституиран като взискател по вече прекратено изпълнително дело към момента на конституирането му като страна. Посочва, че перемцията е настъпила на 19.04.2015 г.

Ответникът *********** е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Възразява, че не е изтекъл давностният срок и не е настъпила перемпция.

Към гр.д.№ 5088/21г. по описа на РС- Пловдив, XXII гр.с. е приложен в цялост заверен препис от изп.д.№ 248/2007г. по описа на ЧСИ ************.

Районен съд – Пловдив, с решението в атакуваната част, за да отхвърли предявения иск излага основни съображения, че в случая процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която има характер на влязло в сила решение, доколкото, както признава ищецът срещу нея не е подадено в срок възражение, поради което и с влизане в сила на заповедта за изпълнение в тази хипотеза се прекъсва давността за вземанията и от този момент започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна. В този смисъл се позовава на съдебна практика Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО.;

Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2230/2020 г. на ВКС, III ГО.

2

Затова, Районният съд акцентира, че считано от края на месец 07.2010 г., т.е. от влизане в сила на Заповедта по чл.417 ГПК, давността за вземанията по изпълнителния лист, е прекъсната и на основание чл.117, ал.2 от ГПК започва да тече нова петгодишна давност за тях.

Давността е прекъсната с молбата на ответника НАП, като публичен взискател от името на ***********от 28.02.2012 г. /л.46/, с която се е присъединил по изп.д. № 248/2007 г. по описа на **************, доколкото с тази молба взискателят е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ, а именно запор на дружествени дялове на ищеца в „*************, които ЧСИ е длъжен да извърши. Районният съд е посочил, че до постановяване на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г. в изпълнителното производство давност не тече, същата се спира, съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като затова подлежи на преценка въпросът дали не е настъпила перемпция в този период.

Районният съд мотивира, че от присъединяването на ************, чрез НАП в изпълнителното производство до постановяване на посоченото погоре ТР – на 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.

В този период, подлежи на проследяване дали са предприети изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

След присъединяване към изпълнителното дело, с молба от 03.04.2013 г. /л.56/ НАП е поискал извършване на конкретен изпълнителен способ срещу ищеца – длъжника, а именно насочване на изпълнение срещу негови вземания от трети лица „**********“ ЕООД, с която молба Районният съд приема, че е поискан изпълнителен способ и е прекъсната перемпцията. С разпореждане от 19.04.2013 г. на ЧСИ /л.56/ молбата е уважена и е наложен запор на соченото от НАП вземане /л.61 и л.65/.

С молба от 28.04.2014 г. /л.67/ НАП отново е поискал запор на вземания на ищеца към трето лице, с което отново е прекъсната перемцията, като е наложен запор на 17.08.2015 г. с разпореждане на ЧСИ /л.71/, с което отново е прекъсната перемпцията.

С молба от 06.07.2017 г. /л.76/ НАП е поискал извършването на конкретен изпълнителен способ запор на банкови сметки на ищеца, с което отново е прекъсната давността.

3

С молба от НАП от 15.11.2017 г. /л.131/ НАП е поискал налагане на възбрана на конкретни имоти на ищеца – длъжника, с което е прекъсната давността на вземането на *************. С разпореждане от 24.11.2017 г.

/л.158/ ЧСИ е наложил възбрана на имоти на ищеца – длъжник за вземанията на ***********, с което отново е прекъсната давността.

С разпореждане от 24.01.2019 г. на ЧСИ /л.264/ е насрочен опис на възбранените на длъжника – ищец недвижими имоти, за което му е изпратено съобщение, с което предприето изпълнително действие съдът приема, че е прекъсната давността.

Районният съд налага извод, че изследваните поискани изпълнителните действия да бъдат извършени вече са достатъчни да обосноват, че не е настъпила погасителна давност за вземанията на ************. Между всяко едно от тези действия не е изтекъл период от повече от две години, за да е настъпила перемпция, респективно вземанията да са погасени по давност.

С въззивната жалба на И. Г. А. са направени възражения, че Районният съд е коментирал доказателствата по делото, но е направил грешни правни изводи и не се е съобразил и с практиката на ПдОС.

На първо място посочва, че в решението си, на стр. 3, Районният съд е приел, че съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното производство давност не тече. В тази част Постановлението било отменено с ТР № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, в което в т. 10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

ТР е постановено на 26.06.2015 г. Същото било приложимо от момента на постановяването си. Жалбоподателят посочва, че този извод не е верен, тъй като за изпълнителното дело не намира приложение ППВС № 3/1980г., а Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му. Позовава се на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал. 2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде 4 усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение.

На следващо място посочва, че отново на стр. 3 от решението съдът е приел, че с разпореждане от 10.09.2009 г /л. 42/ отново е насрочен опис на движими вещи на длъжника - ищец, за което на последния е било връчено съобщение и с което действие е била прекъсната перемцията. На стр. 3, абзац последен съдът е приел, че с разпореждане от 10.12.2009г. /л. 44/ отново е насрочен опис на движими вещи на длъжника - ищец, за което на последния е било връчено съобщение и с което действие е била прекъсната пеоемпцията.

Жалбоподателят посочва, че този извод на съда също не е верен. Счита, че с описаните разпореждания перемцията не е била прекъсвана. Това е защото и с двете призовки от 10.09.2009 г. и 10.12.2010 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за предходни дати. С призовката от 10.09.2009 г. се насрочва опис за 25.09.2007 г., а с призовка от 10.12.2010 г. се насрочва опис за 25.09.2007 г. Предвид това твърдя, че тези призовки не са валидни действия, които да прекъснал перемцията, както е преценил съда. Освен това по делото няма данни тези описи да са били извършени. След като това е така те не представляват прекъсващ давността факт. Същите не са довели до реално засягане на правната сфера на ищците, тъй като исканите изпълнителни способи фактически не са реализирани. Изпращането на съобщение за опис на движими вещи в дома на длъжника обаче само по себе не представлява действие по изпълнението. То е подготвително действие от страна на частния съдебен изпълнител, което предхожда прилагането на определен изпълнителен способ. След като това е така значи, че перемцията е настъпила две години след последното валидно изпълнително действие - разпореждане от 26.09.2007 г. /л. 35/, с което е вписана възбрана на недвижимо имущество на ищеца, а именно на 26.09.2009г. Това означава, че изпълнителното дело се е прекратило ех lege на същата дата 26.09.2009 г., а давността на вземането е изтекла една година по-късно на 26.09.2010г. Процесното вземане произтича от запис на заповед, като съобразно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по менителницата срещу издателя на записа на заповед и срещу авалиста се погасяват с 3-годишна давност от падежа, който срок според трайната съдебна практика е приложим и в хипотеза на твърдение от страните за различни каузални правоотношения, спрямо които се заявява, че записът на заповед има обезпечителна функция - решение № 102 от 23.07.2014 г. на 5

ВКС, I т. о., по т. д. № 2680 от 2013 г. От своя страна това означава, че молбата на ответника НАП, като публичен взискател от името на „***********" от 20.02.2012 г. /л. 46/ с която се е присъединил по изп. д. № 248/2007 г. по описа на ЧСИ ************ /както е приел съдът на стр. 5/ е по прекратено изпълнително производство и не може да прекъсне давността.

На трето място, жалбоподателят възразява относно приетото от съда на стр. 5 , а именно, че с молба от 06.07.2017 г. /л. 76/ НАП е поискал извършването на конкретен изпълнителен способ запор на банкови сметки на ищеца, с което отново е прекъсната давността, в тази част решението също противоречи на практиката. Съгласно том 1, от запорно съобщение с изх. № 6909/17.08.2015 г. /стр. 73/ е наложен запор на ТВ в "********** ЕООД до насрочване на опис с призовка за принудително изпълнение с изх. № 566/24.01.2019 г. /стр. 264/ не са извършвани валидни действия, които да прекъснат давността. Има обаче молба от 06.07.2017 г., намираща се на стр.

76, с която ********** е поискало извършване на справки и под условие за запор на банкови сметки. Жалбоподателят поддържа, че молбата от 06.07.2017 г. , намираща се на стр. 76, с която *********** е поискало извършване на справки и под условие за запор на банкови сметки не е от категорията на действията, които прекъсват давността.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21c012ab-0f0f-47da-affd-6b4177d1a670