Решение № 1349 от 07.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1349

Сливен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20267220700254 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от С. В. С., [ЕГН], с адрес: гр. С., [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1458445/12.05.2026 г., издадена от Н. Г. К. - на д. и. към РУ-Сливен, ОДМВР-Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя С. В. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са съображения по съществото на спора. Моли се съдът да отмени оспорената ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят С. В. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. С. Б., който поддържа жалбата. Твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Заявява, че заповедта е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, както и на липса на материалноправни предпоставки за съставяне на АУАН, въз основа на който е издадена обжалваната ЗППАМ. Твърди, че в конкретният случай, няма данни по делото, до доверителя му, както и до останалите двама наследници на п. собственик, да е изпратено уведомление за служебно прекратена регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което обжалваната ЗППАМ е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Моли за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна и за присъждане на направените разноски по делото - адвокатски хонорар и държавна такса.

Административният орган – Н. Г. К. - на д. и. към РУ-Сливен, ОДМВР-Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е изразено становище по основателността на жалбата от началника на РУ – Сливен, който обаче не е страна по делото.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2026 г. около 10.06 часа в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ до сектор „ПП“ към ОДМВР Сливен в посока бензиностанция „Еко“ управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег.№ [рег. номер], собственост на В. С. М. с [ЕГН], п. през м. септември 2025 г., когато бил спрян за проверка от служители на полицията. При проверката се установило, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като същият е бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (6 месеца след с. на собственика МПС не е прехвърлено).

За извършеното административно нарушение на С. В. С. бил съставен АУАН серия GA № 3353185/12.05.2026 г. от Н. Г. К. - на д. и. към РУ-Сливен, ОДМВР-Сливен (л. 18 от делото). АУАН бил връчен незабавно на С., който го подписал без възражение. При връчването му било иззето СУМПС [номер], 2 бр. рег. табели № [рег. номер] и СРМПС ..............

На основание съставения АУАН серия GA № 3353185/12.05.2026 г. и в съответствие със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР – Сливен (л. 28 - 29), Н. Г. К. - на д. и. към РУ-Сливен, ОДМВР-Сливен, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1458445/12.05.2026 г., с която на жалбоподателя С. В. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца (л. 5 и л. 19). С издаването на ЗППАМ било отнето СУМПС [номер].

Заповедта била връчена лично срещу подпис на С. В. С., който я оспорил пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-1547/13.05.2026 г. (л. 2 - 3).

Към доказателствата по делото са приобщени: справка от АИС КАТ Регистрация на МПС (л. 20 - 21); писмо до РП - Сливен (л. 22); мотивирана резолюция (л. 23); заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на директора на ОДМВР - Сливен (л. 46 - 50); справка за нарушител/водач С. В. С. (л. 24 - 27); удостоверение за наследници (л. 61); застрахователна полица ГО (л. 57) и справка за актуално състояние на „М. – 61“ ЕООД(л. 58 – 60).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР – Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност инспектор към РУ - Сливен, ОДМВР - Сливен за установените от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП. Издателят на оспорената заповед е включен в списъка на полицейските служители към заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на директора на ОДМВР – Сливен. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 3353185/12.05.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В случая по делото се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС и конкретно – такова по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Релевантният за приложението чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следователно при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят С. В. С. на 12.05.2026 г. около 10.06 часа в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег.№ [рег. номер], собственост на В. С. М. с [ЕГН], п. през м. септември 2025 г., като автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като същият е бил с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 31.03.2026 г.. Автомобилът е бил служебно дерегистриран поради това, че в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство (с. на собственика на автомобила В. С. М.) не е заявена промяна в данните за собственика.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателя С. е сред наследниците на п. М., поради което е знаел за настъпването на с. на б. му. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорващият не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, тъй като не е бил надлежно уведомен за това. В тази връзка следва да се отбележи, че нито в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, нито в нормата на чл. 18б ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се предвижда уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията в случаите на ал. 1, т. 10, която има предвид именно прекратяване на регистрацията на основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В разпоредбата уведомителен режим е предвиден само за случаите по чл. 18б, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8. За пълнота следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя нарушение не е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което представената от процесуалния му представител полица за сключена застраховка „ГО“ е неотносима към предмета на спора.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21bfdbea-0530-4946-97b9-5abbb6bac7c1