Решение № 438 от 15.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20225220102884 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.258 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24958.50 лв. /след допуснато изменение на иска/, представляваща гаранция за добро изпълнение на договор за изработка, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.06.2022 г. до плащането, както и на сумата от 2884.10 лв.

/след допуснати две изменения на иска/, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.05.2021 г. до 29.06.2021 г.

Ищецът „Т“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. * твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника „А*“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *, произтичащо от договор за продажба, доставка и монтаж на технологично оборудване за производство на водорасли от биомаса, сключен на 27.03.2019 г. Твърди, че в деня на сключването на договора е заплатил на ответника парична гаранция за точно изпълнение в размер на 24958.50 лв., представляваща 3% от стойността на договора без ДДС, която е 831950.00 лева. Твърди, че договорът е изпълнен като оборудването е доставено и въведено в експлоатация, поради което ответникът дължи връщането на гаранцията, съгласно чл.22 от договора.

1

Твърди, че е поканил ответника да плати с писмена покана, в която е определил срок за престацията до 10.05.2021 г., който е изтекъл, но липсва изпълнение. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало задължението да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от началото на забавата – 10.05.2021 г. до деня преди подаването на исковата молба в съда. Иска от съда да осъди ответника да заплати претендираните суми ведно със съдебни разноски.

Ответникът не оспорва сключването на договора и получаването на гаранцията, оспорва изпълнението на договора от страна на ищеца при твърдение, че не са проведени 72 часови проби на оборудването. При условията на евентуалност твърди, че е върнал гаранцията на ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

За уважаването на главния иск ищецът следва да установи сключването на договора и неговото изпълнение, както и заплащането на гаранцията.

За уважаването на акцесорния иск ищецът следва да установи наличието на главен дълг и забавата на ответника.

При установяване на горното ответникът следва да установи, че изпълнението на договора не е точно или че е върнал гаранцията на ищеца.

Не е спорно и се установява от представения договор №BG14MFOP0012.006-0036-C01-2 от 27.03.2019 г., че ответникът е възложил на ищеца да достави и да обслужва гаранционно технологично оборудване за производство на водораслова биомаса срещу заплащането на цена от 831950 лв. без ДДС, платима чрез безвъзмездна финансова помощ от държавата.

От заключението на СИЕ и представеното банково извлечение от сметката на ищеца е видно, че в деня на подписването на договора ищецът е заплатил на ответника сумата от 24958.50 лв., представляваща гаранция за добро изпълнение на договора.

Съгласно чл.22 от договора при качествено и точно изпълнение 2/3 от гаранцията се освобождава в срок до 30 дни от датата на съставяне на приемопредавателния протокол и издаването на протокол за проверка на доставката от финансиращия орган по програмата, а останалата 1/3 част се освобождава 2 до 30 дни от изтичането на гаранционния срок.

Съгласно чл.19 от договора гаранционният срок на оборудването е 24 месеца.

От представеното по делото писмо от финансиращия орган по програмата Държавен фонд земеделие с изх. № 02-1100/30 от 03.02.2023г. е видно, че ответникът „А*“ АД е бенефициент по Програмата за морско дело и рибовъдство 2014-2020 г. Дружеството има одобрен проект за финансиране по процедура „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“. Стойността на проекта е 1696356.81 лв., а стойността на субсидията – 848178.40 лв.

Сключеният договор между възложителя и изпълнителя е изпълнен и безвъзмездната финансова помощ е напълно изплатена. Към искането за окончателно плащане бенефициентът е представил приемо-предавателен протокол за оборудването, протокол за проведена 72 – часова проба при експлоатационни условия и удостоверение за въвеждане в експлоатация.

От ката установените обстоятелства е видно, че са настъпили предпоставките за връщане на гаранцията, предвидени в чл.22 от сключения между страните договор. Съставените са съответните протоколи за доставка и изпитване на оборудването и са изтекли предвидените срокове за освобождаването на гаранцията в пълен размер, вкл. гаранционният срок на оборудването.

Ответникът не е представил доказателства за неточно изпълнение на договора или за връщането на гаранцията. Следователно главният иск следва да се уважи в пълен размер.

Доколкото се установи парично задължение на ответника, което подлежи на изпълнение, следва да се отговори на въпроса от кой момент е настъпила забавата.

От представената по делото писмена покана е видно, че ищецът е поканил ответника да плати в срок до 10.05.2021 г. Поканата е връчена на ответника на 26.04.2021 г., което се установява от представеното известие за доставка. Към датата на падежа са били налице всички основания за освобождаването на гаранцията. Затова ответникът следва да се счита в забава от изтичането на срока за доброволно изпълнение в поканата.

От заключението на СИЕ е видно, че размерът на законната лихва за забава върху дължимата главница за периода 10.05.2021 г. – 29.06.2022 г. е 3

2884.10 лв. Следователно акцесорният иск следва да се уважи в пълен размер.

Всички претендирани суми следва да се присъдят в евро с оглед на принципа за авТ.тично превалутиране на суми от лева в евро по чл.11, ал.2 ЗВЕРБ.

При този изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски. Ищецът е представил писмени доказателства за разноските и списък по чл.80 ГПК, от които е видно, че същите да в размер на 3017.48 евро.

По изложените съображения съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника „А*“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:

*, да заплати на ищеца „Т“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.

*, сумата от 12761.08 евро - гаранция за добро изпълнение на договор №BG14MFOP001-2.006-0036-C01-2 от 27.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.06.2022 г. до плащането, както и на сумата от 1474.62 евро - обезщетение за забава за периода от 10.05.2021 г. до 29.06.2021 г.

ОСЪЖДА ответника „А*“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:

*, да заплати на ищеца „Т“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.

*, съдебни разноски в размер на 3017.48 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4