Определение № 10341 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10341 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110129687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследниците на Ю. Т. М., ЕГН **********, гражданин на Федерална република Германия, починала на 09.10.2013 г., с която са предявени осъдителни искове за сумите, както следва: 476,94 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 70,69 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 09.05.2024 г., 48,45 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 11,32 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 09.05.2024 г., както и разноски по делото.

С молба от 04.03.2026 г., в изпълнение на указания на съда за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, ищецът е посочил, че исковите му претенции са насочени срещу П. Т. и К. Т., граждани на Федерална република Германия, в качеството им на наследници на Ю. Т. М..

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно чл. 129 ГПК, вр. чл. 130 ГПК намира следното:

Съгласно нормата на чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.

От извършена служебна справка ГРАО се установява, че П. Т. и К. Т. не фигурират в регистрите на населението на Република България, като няма данни за регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната. Видно от информацията събраната по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския 1 парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства), посочените лица са граждани на Федерална република Германия.

Съдът е сезиран с искове срещу физическо лице, което има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и §41б от ДР на ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато потребителят има обичайно местопребиваване в Република България и са налице условията по чл.

95, ал. 2 КМЧП.

В процесния случай приложение намира Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице - потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия Раздел 2„Специална компетентност“, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

2. Когато потребител сключи договор със страна, която няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, тази страна по отношение на спорове, възникнали от дейността на този клон, агенция или представителство, се счита за имаща местоживеене в тази държава членка.

3. Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

Съгласно чл. 18 от Регламента, потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата 2 по мястото, където има местоживеене потребителят.

2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

3. Настоящият член не засяга правото да се предяви насрещен иск в съда, пред който в съответствие с настоящия раздел е висящ първоначалният иск.

Предвид изложеното следва, че искове срещу потребител може да се предявяват в държава-членка по местоживеене на потребителя. По делото не са налице данни за наличие на споразумение, сключено с потребителя при условията на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година. В случая ответниците са граждани на Федерална република Германия и нямат регистриран настоящ адрес на територията на Република България, поради което не може да се обуслови компетентност на българския съд по така предявените искове на „Топлофикация София“ ЕАД.

Следва да се посочи и възприетото в Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23, съгласно което член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че има местоживеене на територията на друга държава членка.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа предявените осъдителни искове срещу ответника, поради което с оглед на факта, че международната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка, то производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба, с вх. № 168341/23.05.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29687/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.

ОПРЕДЕЛНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4